Външнополитически бележник 2015: ЕС обграден от кризи

Външнополитически бележник 2015: ЕС обграден от кризи

През 2014 г. кризите не само приближиха, но и пресякоха границите на Европа. На изток Русия анексира Крим, а в Източна Украйна избухна война. На юг самопровъзгласилата се Ислямска държава извърши сериозни офанзиви из цяла Сирия и северен Ирак. Гражданската война в Сирия продължи, предизвиквайки бежанска вълна с ужасяващи размери. Конфликтите в съседните на ЕС страни бяха причината за имиграционна катастрофа и в Средиземноморието, където все повече и повече хора искаха да преминат на северния бряг.

Петото годишно издание на „Външнополитическия бележник“на ЕСВП разглежда отговорите на ЕС на тази ситуация. Класацията оценява европейската външна политика в шест ключови области: отношенията с Русия, Европа и съседи, Близкия изток/Северна Африка, Китай, както и работата в многостранни институции и управлението на кризи. Авторите също така поставят оценки за цялостно представяне и определят отделните страни като „лидери“ или „изоставащи“ в зависимост от това дали развиват или спъват способността на Европа да защитава интересите си за определени цели.

• Краят на любовната история с Русия. Тази година илюзията за партньорство и сътрудничество с Русия приключи и силовата политика се завърна. Събитията от 2014-та показаха, че скептиците относно Русия бяха прави и че безсмислените фрази за компромис, върху които се основаваше европейската политика през последното десетилетие, бяха точно това: безсмислени.
• Европейската външна политика през 2014 г.: въпреки традиционните разделения в отношенията си с Русия, ЕС се обедини около силна политика на санкции и затова получи по-високи оценки тази година, особено за единство. Но всичко останало беше на втори план в действията на ЕС и макар единството да вдигна оценката и в областта на отношенията със страните от Източното партньорство (особено Украйна), ЕС не беше толкова фокусиран в други региони като Близкия изток и Северна Африка и Западните Балкани, поради което там получи по-ниски оценки. Точките по САЩ, Азия и Китай са подобни на миналогодишните.
• Германия е изключително успешна, Франция изгубва централното си място на европейската сцена, а Великобритания е неизлечимо европейска. Германия доминираше взимането на външнополитически решения повече от която и да е друга страна членка тази година и то във всички области. Новаторският стил на Франция продължи в някои области от стратегически интерес, като например в Централноафриканската република и при отговора на офанзивата на ИДИЛ, но не показа повсеместно лидерство, например в областта на хуманитарната помощ, която Великобритания и Швеция оказаха. Противно на очакванията и въпреки силните думи за напускане на ЕС от Великобритания, кралството се държа като лидер поне веднъж във всяка област, с изключение на Азия.
• Благодарение на външнополитическата си изолация през по-голямата част от 2014 г., България фигурира най-често в категорията на пасивните поддръжници на европейската политика. Единствената значима стъпка на България през 2014 г. беше замразяването на проекта „Южен поток“. И въпреки че замразяването на проекта от българска страна се случи вследствие на натиск от европейската комисия, за разлика от други страни-членки България поддържаше това трудно за нея решение. Затова страната получава „лидер“ в категорията диверсификация за намаляване на зависимостта от Русия.

Приложение 1: резюме на основните оценки

Русия: оценка 5–  

Въпреки че отне няколко месеца след анексирането на Крим от Русия, през втората половина на годината ЕС се обедини около силна политика на секторни санкции срещу Русия. В комбинация с падащите цени на петрола, това ограничи икономическите възможности на Русия, но европейците все още имат да развиват стратегия за след санкциите.

САЩ: оценка 5

Трансатлантическите отношения бяха доминирани от украинската криза и особено след разбиването на МН17 се развиваха гладко. Сътрудничеството между ЕС и САЩ по Близкия изток не беше толкова добре координирано, а допълнителната работа и по успехите (напр. Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции), и по неуспехите (напр. случая „Сноудън“) от 2013 се забави тази година.

Европа и съседи: оценка 5–

Подписаните от ЕС споразумения за присъединяване с Грузия, Молдова и Украйна, но най-вече усилията да се защити европейският избор в страните от Източното партньорство не бяха достатъчни. Разширяването беше замразено, съпроводено със стагнация в Западните Балкани; страните членки бяха разделени по въпроса как да се ангажират с антидемократичните тенденции в Турция и нейната регионална роля.

Близъкизток и северна Африка:оценка 4

С важното изключение на Тунис, където демокрацията се установява дългосрочно, нестабилността се разпространява все повече в близкоизточния регион: примери са офанзивата на ИДИЛ и конфликтите в Либия, Сирия, Йемен и Газа. Европа не успя да намери стратегически отговор, докато страните от Залива, Иран и Турция бяха водещи.

Азия и Китай: оценка 5–   

Страните членки установиха връзки и с други страни от Азия, но отношенията с Китай, концентрирани около инвестициите, останаха ключови през 2014 г. Китай продължи да отстоява позициите си в региона, но страните членки ограничиха отговора си в това да повторят колко е важно международното право, като не спечелиха много от тази си неутралност.

Многостранни въпроси и управление на кризи: оценка 5–

Бежанската криза, идваща от Сирия, имиграционната криза в Средиземноморието, епидемията от ебола в Западна Африка и конфликтите в Централна Африка, Мали и битката срещу ИДИЛ показаха колко ограничен е капацитетът на  ЕС за посредничество по време на строги икономии. Украинската криза подчерта пропуските в многостранната дипломация и показа, че останалият свят няма да последват Запада.

Приложение 2:„Лидери“ и „изоставащи“ в европейската външна политика

Топ лидери: Германия(17), Швеция(11), Великобритания(11), Франция(8), Полша(6)
Топ изоставащи: Малта(3),Австрия, Чехия, Франция, Холандия, Полша, Румъния, Великобритания(всички по2)