Ново начало за външната политика на ЕС

Ново начало за външната политика на ЕС

Ситуациите в Украйна и Близкия Изток подчертаха неподготвеността на ЕС да реагира при външнополитически кризи. Докато новият Върховен представител на ЕС за външна политика Федерика Могерини беше изслушана в Европейския парламент в понеделник, новият анализ на Европейския съвет по външна политика “Ново начало за външната политика на ЕС” твърди, че Могерини ще трябва да се справи не само в свят, в който тежестта на Европа е значително намаляла, но и с нежеланието в ЕС да приеме действителността.

Авторите твърдят, че културата на отричане се илюстрирана ценени в ЕС конструкции като „Европейска политика за съседство“, „стратегически партньори“, и „цялостен подход“, които са се превърнали в заместител на реалното стратегическо мислене и насърчават едно пагубно задоволство с ефективността на външните политики на ЕС.

Анализът „Ново начало за външната политика на ЕС“ отбелязва намаляващото участие на държавите-членки в Oбщата външна политика и политика на сигурност на ЕС и предлага начини за повишаване на тяхната ангажираност. Той също така предлага следните стъпки за налагане на солидна външна политика:

·    Цялостно преразглеждане на външнополитическата стратегия на ЕС.

·    Изоставяне на дискредитираната „политика на съседство”; свикване на голяма регионална конференция по сигурността, развитието и реформата в Северна Африка; както и незабавна и масивна помощ от ЕС за лечение на ебола.

·    Подготовка за ескалация в отношенията с Русия покрай Украйна (например чрез газова криза през зимата или създаването на проблеми на Балканите), същевременно и подготовка за де-ескалация в отношенията с Москва, без отказ от налагане на икономическите и правни последствия за Русия от действията й в Крим.  

·    Общ подход на ЕС по отношение на кражбата на технологии и изкривяване на търговията от страна на Китай; действия съвместно с Пекин относно Пакистан, Африка и Иран; и стратегически диалог с другите азиатски сили.

·    Засилване на трансатлантическото икономическо партньорство, като същевременно се поддържат необходимите различия с американската външна политика, особено в Близкия изток; допълване на военните усилия на САЩ срещу Ислямска държава (IS) с регионална дипломация и хуманитарна помощ.

·    Преразглеждане на болнавата Обща политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Съ-авторът, старши анализатор към ЕСВП, Ник Уитни, коментира: „Новият Върховен представител има златен шанс да започне един цялостен стратегически дебат и да рестартира външната политика на Съюза. С отлива на влияние към Изтокa и Юга и разпада на изградения от западния свят международен ред, е крайно време да заместим пожеланията със стратегия, както и за новия екип в Брюксел да ангажира страните членки в една обща външна политика, която заслужава да се нарича така.“