Очертаване на китайския възход на Западните Балкани

В ново специално издание Владимир Шопов събира, съпоставя и анализира китайското присъствие на Западните Балкани

Albanian Prime Minister Edi Rama and China’s Premier Li Keqiang attend a meeting, on the sidelines of the 4th Meeting of Heads of Government of China and Central and Eastern European Countries, at the Great Hall of the People in Beijing, November 26, 2015. REUTERS/Kim Kyung-Hoon || Nur für redaktionelle Verwendung
Пекин, май 2018 г
Изображението е на Liu Weibing / Xinhua / picture alliance
©
Целият текст можете да намерите на
Резюме можете да намерите на

Едно от най-значимите геополитически събития в Европа през последното десетилетие е появата на Китай като сила в Западните Балкани. Това е част от стремежа на Пекин към интернационализация и част от рамката „16 плюс 1“ на Си Дзинпин, която цели засилване на сътрудничеството с държавите от Централна и Източна Европа.

Навлизането на Пекин в региона следва следната формула:

  • Възползване от регионалните слабости: геополитическа несигурност, непълен достъп до европейския пазар, високи нива на емиграция, недостатъчно инвестиции, корупция и автократично, непрозрачно управление;
  • Затвърждаване на надмощие в множество критични сектори: енергетика, инфраструктура, общество (култура, академични среди, образование, медии) и политика (регионална и национална);
  • Свързване на региона: разработване на по-широк кръг от заинтересовани партньори с цел засилване на цялостното влияние;

Многоаспектният възход на Китай в Западните Балкани изненада много политици, а други се отнесоха с пренебрежение към тази тенденция поради липсата на надеждни и достъпна информация.

Преди срещата на върха ЕС-Китай на 1 април, ЕСВП публикува специално издание, „Очертаване на китайския възход на Западните Балкани“, в което Владимир Шопов събира, съпоставя и анализира китайското присъствие в региона. Той подробно разглежда шестте държави от Западните Балкани: Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия. Събирането на данните е осъществено от експерти от страните в региона.

Проектът комбинира количествения и качествения подход, поставяйки анализа в широк политически контекст, включително войната на Русия в Украйна и специалните отношения на Китай с Русия. В специалното издание се разглеждат и бъдещите посоки за политическо, икономическо и социално развитие в региона.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.