За европейците Америка е близо, Русия е на дъното, а Китай е далеч (резюме)

Според ново проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), 74% от европейците смятат, че Европа трябва да прекъсне зависимостта си от американските гаранции за сигурност и да инвестира в собствени отбранителни способности. С една до почти две трети са се увеличили европейците, които възприемат Русия като „противник“ и „съперник“ спрямо 2021 година. Нагласите спрямо бъдещите отношения с Русия обаче не са толкова категорични. В България, Унгария и Австрия има най-силна вяра в заслугите, произтичащи от сътрудничество с Русия. Резултатите показват, че политическите позиции на Еманюел Макрон и Олаф Шолц, разглеждащи Китай като стратегически и глобален партньор, са в синхрон с обществените настроения сред европейците.

Въз основа на резултатите от проучването, проведено в 11 държави-членки на ЕС (Австрия, България, Дания, Франция, Германия, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Испания и Швеция), изследователите на ЕСВП Яна Пулиерин и Павел Зерка твърдят, че въпреки разногласията, европейските лидери имат възможност да изградят обществен консенсус около подхода на Европа спрямо Китай, САЩ и Русия.

Докладът  “За европейците Америка е близо, Русия е на дъното, а Китай е далеч“ изследва настроенията сред държавите членки спрямо САЩ, Китай и Русия. Докладът проследява основните разделения между и в рамките на държавите членки и предлага политически препоръки за европейските лидери как да приложат на практика идеята за суверенна на Европа.

По-важните резултати от паневропейското проучване на ЕСВП са следните:

С една до почти две трети са се увеличили европейците, които възприемат Русия като „противник“ и „съперник“ спрямо 2021 година. Нагласите спрямо бъдещите отношения с Русия обаче не са толкова категорични.

• В Дания (74%), Полша (71%), Швеция (70%), Нидерландия (67%), Германия (62%) и Испания (55%) мнозинствата смятат Русия за „противник“ на Европа, докато само 37% в Италия и 17% в България са на това мнение.
• Около половината европейци (48%) смятат, че отношенията на страната им с Русия трябва да бъдат „ограничени“ в случай на мирно прекратяване на войната в Украйна. Единствената страна, в която мнозинството (51%) изразява мнение, че тя трябва да поддържа „пълно сътрудничество“, е България. Тази теза намира най-слаба подкрепа в Словения и Полша (8%).
• Мнозинството от респондентите в България (62%) и Унгария (59%) гледат на Русия като на „съюзник“ или „партньор“ на своята страна. Тази позиция съвпада с данните, събрани в Компас на европейските нагласи за 2023 г. на ЕСВП, което показва, че и двете страни са сред най-уязвимите на руско влияние. Това мнение е силно застъпено и в Австрия (36%) и Унгария (32%).

Идеята на Европейската комисия за намаляване на риска спрямо Китай не се възприема от европейците, така както визията на френския президент Макрон за Китай като „стратегически и глобален партньор“. За разлика от Русия, европейците нямат желание за прекъсване на отношенията с Китай. От друга страна, в случай, че Китай изпрати боеприпаси и оръжия на Русия, европейците биха подкрепили налагането на икономически санкции срещу Пекин дори това да навреди на икономиките. Европейците проявяват все по-голяма бдителност спрямо китайското икономическо присъствие в Европа.

• Възприемането на Китай като „стратегически партньор“ е най-силно изразено в България (58%) и Унгария (54%), и в по-малка степен в Испания (51%), Нидерландия (49%), Австрия (46%), Италия (42%), Дания (40%). Най-агресивни спрямо Китай се оказват германците и шведите – над 50% от анкетираните гледат на Китай като „съперник“ и „противник“.
• Анкетираните в Швеция (56%), Дания (53%) и Нидерландия(50%) са най-големите привърженици на санкции срещу Пекин в случай на доставки на оръжие на Русия. Гражданите в Австрия (45%), Унгария (44%), Италия (42%), България (39%) и Германия (38%) биха се противопоставили на това решение.
• Понастоящем трите държави, в които населението се противопоставя най-силно на икономическото присъствие на Китай, са Австрия, Германия и Нидерландия – докато България и Испания са най-отворени към него. Европейците се противопоставят на китайската собственост в Европа на ключова инфраструктура като мостове и пристанища (65%), технологични компании (52%) или вестници (58%). 39% обаче възприемат като приемливо Китай да строи такава инфраструктура.

Америка възстановява репутацията си на „съюзник“ и „партньор“ на ЕС, но има опасения относно щетите, които второ президентство на Доналд Тръмп би нанесло на трансатлантическия съюз. На този фон, европейците искат увеличаване на отбранителните способности на Европа и откъсване от зависимостта от САЩ по отношение на въпросите на външната политика и сигурността. Това желание е най-видимо в преобладаващия отговор сред анкетираните (62%), че желаят Европа да остане неутрална в потенциален конфликт в Тайван.

• В сравнение с 2021 година, преобладаващото мнение сред европейците е, че Америка е съюзник, споделящ европейските интереси и ценности. Тази нагласа намира най-широка подкрепа в Дания (54%), Полша (50%), Нидерландия (43%), Швеция (41%) и Германия (35%). Мнозина в Испания (55%), Италия (52%), Унгария (51%), Австрия (48%) и Франция (44%) гледат на САЩ като на „необходим партньор“. Само в България над една пета (21%) възприемат САЩ като „съперник“ и „противник“, с който сме в конфликт.
• Според проучването, 74% от европейците смятат, че Европа не може да разчита на САЩ за сигурността си. В България тази идея се подкрепя от 66% от анкетираните.

Според авторите на доклада европейските лидери трябва да идентифицират въпросите, по които обществеността демонстрира отвореност към амбициозни политики, и да действат в съответствие с тях, като признават ограниченията на обществената подкрепа. Например, голяма част от европейците поддържа мнението, че не можем да разчитаме на САЩ по въпросите на сигурността. В отговор на тези нагласи, ЕС трябва да проучи възможността за увеличаване на собствените си отбранителни способности. Европейските правителства трябва да бъдат насърчени от тази обществена подкрепа и да инвестират повече в европейските отбранителни способности.

Що се отнася до отношенията между ЕС и Китай, авторите заявяват, че има основание за изграждане на „обща основа“ между обществеността и техните политически лидери по отношение на влиянието на Пекин в Европа. Трябва да се отчита фактът, че гражданите изглеждат скептични към практическото икономическо присъствие на Китай. Но европейските граждани изглежда не смятат, че Европа може или трябва да прекъсне отношенията си с Китай, както направи с Русия, дори и да са наясно, че Китай и Русия са влезли в тясно партньорство.

Авторите правят заключение, че най-важният въпрос, пред който е изправен ЕС, не е на чия страна трябва да застане в потенциален конфликт между глобалните сили, а как да съхрани европейските ценности и едновременно докато намира баланс между предпочитанията на гражданите и желанията им да видят ЕС да действа самоуверено на глобалната сцена.

Според Яна Пулиерин:

„Основният извод от нашето проучване е, че европейците искат да видят как ЕС става по-самостоятелен във външната политика и изгражда собствените си отбранителни способности. Това не са нови искания на ЕС или на лидерите на държавите членки, но те са изострени от войната в Украйна и нарастващото напрежение между САЩ и Китай.

Това може да се окаже решаващ момент за ЕС и поставя въпроса дали той ще може да преодолее различията в мненията в рамките на блока и да се преориентира от зависимостта си от Америка към положение, при което може да определя собствените си политически позиции.“

Павел Зерка добавя:

„За да адаптират Европа към един все по-конкурентен свят, европейските лидери ще имат нужда от обществената подкрепа. Те не могат да ръководят обществото против волята му, но не могат и просто да го следват. Европейските граждани искат да имат по-голямо право на глас по въпросите на външната политика. Но техните мнения относно външната политика са склонни да се определят от настоящите обстоятелства, вместо да вземат предвид възможни внезапни промени в статуквото.

Ако основават действията си на очакванията на обществеността, европейските лидери няма да успеят да се подготвят за силно разрушителни сценарии с потенциално опустошителни последици за европейската сигурност. Следователно те трябва да влязат в активен разговор с обществеността си, за да я подготвят за различни геополитически сценарии и трудни решения и да съобщят за опасностите от бездействието.“