Културен сблъсък: Русия, Украйна и борбата за европейската общественост

Според второто издание на Компас на европейските нагласи на ЕСВП: „Културен сблъсък: Русия, Украйна и борбата за европейската общественост“, войната на Русия срещу Украйна поставя под въпрос ангажимента на Европа към откритостта, многообразието, свободaта и солидарността. Изследването е партньорска инициатива на Европейската фондация за култура (ЕФК) и Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Автор на доклада е старши изследователят на ЕСВП, Павел Зерка, който анализира европейските настроения във всички 27 държави – членки на ЕС, една година след началото на руската инвазия в Украйна.

Въпреки че европейските правителства и граждани показаха безпрецедентна подкрепа за Украйна, лидерите на ЕС са изправени пред различни дилеми относно подхода си към руската култура, медии и граждани в контекста на продължаващата война. Проучването показва, че техният отговор или ще засили, или ще подкопае европейските ценности, а също така ще повлияе на устойчивостта на европейската солидарност за Украйна.

 В проучването се разглежда начинът, по който секторът на културата в ЕС реагира на руската инвазия в Украйна. То установява, че културните институции и творците са обединени в своята солидарност и подкрепа за Украйна и украинските професионалисти в областта на културата, както и за защита на застрашеното културно наследство в Украйна. Въпреки това няма единен отговор на въпроса дали руската култура и руският език трябва да бъдат ограничени или дори „отменени“. Това, според Павел Зерка, разкрива разделението в обществените възприятия за Русия.

Възприятията за европейска принадлежност остават силни, за което свидетелстват солидарността и единството на континента в отговор на руската инвазия в Украйна. Показват го и други фактори, сред които:

• Европейската общественост остава силно привързана към Европа и оптимистично настроена за бъдещето на ЕС.
• С изключение на Унгария – и донякъде Полша и България – правителствата на повечето държави-членки на ЕС са проевропейски настроени.
• Правителствата на Чехия, Дания, Словакия, Словения са станали по-привързани към Европа през последната година, докато България е единствената, която става все по-скептична.
• 12 от 27 държави-членки на ЕС са отделили поне 0,5% от БВП-то си за подкрепа на Украйна (България, Хърватия, Кипър, Чехия, Дания, Естония, Финландия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Словакия, Швеция).
• Възприятията за европейска принадлежност са най-силни сред датчаните и най-слави сред гърците.

Съществуват обаче и сериозни рискове: 

• В голяма част от ЕС-27, включително и в богатата Австрия, са налице силни опасения, свързани с разходите за живот.
• Политическите партии, които в миналото критикуваха Европа, са обезпокоително силни в поне десет държави (Австрия, Белгия, България, Естония, Финландия, Италия, Нидерландия, Франция, Румъния, Словакия).
• Някои страни от ЕС могат да се окажат особено податливи към руските наративи – поради ниска медийна грамотност (България, Хърватия, Гърция, Унгария, Румъния, Словакия), историческа неприязън към Украйна (Унгария, Полша, Румъния) или поради културна близост с Русия (Австрия, България, Естония, Франция, Германия, Гърция, Италия, Латвия, Литва).
• Унгария е единствената страна от ЕС с приятелски настроено към Русия правителство.
• България и Унгария са двете страни от ЕС, чиито европейски настроения понастоящем са изложени на най-големи рискове – докато Дания, Финландия, Ирландия и Люксембург са единствените, при които тези рискове са минимални.

Павел Зерка отправя следните препоръки към ЕС и държавите членки:

• Обезоръжаване на дезинформацията: Европейските власти се борят с руската пропаганда чрез защитни решения, които граничат с цензура. Вместо това трябва да инвестират в стратегическа комуникация, повишаване на осведомеността и медийната грамотност. От съществено значение е да се обърне внимание на причините, поради които хората се доверяват на дезинформацията, и да се насърчават алтернативни гледни точки по спорни въпроси като нарастващата украинска диаспора в Европа или потенциалното присъединяване на Украйна към ЕС.
• Да не бойкотират руската култура: На фона на усилията на Украйна за дерусифициране, държавите – членки на ЕС може да бъдат притиснати да бойкотират руската култура. Те обаче трябва да устоят на този натиск. Бойкотирането на руската култура би било в противоречие с европейските ценности, като например свободата на изразяване, и би могло да обърка европейските граждани. Бойкотът пречи на европейските творци и институции да търсят свои собствени начини да направят културата полезна по време на война. Вместо да се фокусират върху подобни защитни мерки, европейските власти трябва активно да подкрепят украинската култура.
• Хората като съюзници: Европейските лидери трябва да бъдат предпазливи в начина, по който формулират отговорността за войната в Украйна, като признаят, че не всички руснаци носят еднаква отговорност.  Европейските медии често биха могли да свършат по-добра работа, като разследват ролята на руските граждани в тази война – вместо да отразяват единствено решенията на Путин и неговото обкръжение. Европейските граждани биха могли да играят по-активна роля във външната политика, като участват в дискусии с руснаци, които познават, не за да ги обвиняват, а за да насърчават чувството за индивидуална отговорност и взаимно разбиране.

Според Павел Зерка:

„Преоткривайки езика на силата, европейците не бива да забравят, че основното им предимство все още се състои в значителна „мека“ сила – включително ценностите, които Европа защитава. Ето защо, когато реагират на предизвикателството, което руската война в Украйна представлява за тяхната култура и ценности, европейците трябва да гарантират, че действията им съответстват на думите им.“