Компас на европейските нагласи

• Двете големи кризи – пандемията от Ковид-19 и войната в Украйна, затвърдиха подкрепата за Европейския проект, но същевременно разколебаха усещането за посока на Съюза.
• Европейският съюз е изправен пред широк спектър от предизвикателства, като се започне с международната сигурност и се стигне до изменението на климата, миграцията и упадъка на демокрацията.
• Европейските лидери са изкушени да избират между геополитическото единство на ЕС и принципния подход към ценностите; между енергийния суверенитет и екологичните цели; между финансовата солидарност и икономическата стабилност.
• Това не са просто проблеми, чакащи да бъдат разрешени – те съдържат потенциала да се превърнат в ядрото на европейската кауза, която вероятно ще бъде предефинирана в контекста на войната в Украйна.
• Свободните медии и процъфтяващият културен сектор са от жизненоважно значение за подхранването на европейските нагласи. Следователно те са първостепенни и за самите европейци – за справянето им с предизвикателствата и определянето на посоката на ЕС през следващите години.

В началото на 2022 г. Европейският съвет за външна политика (ECFR) и Европейската културна фондация (ECF) проведоха ново проучване във всички държави-членки на ЕС. Мрежата от 27 асоциирани изследователи на ECFR проучи връзката между ЕС, понятията за европейска интерация и настоящата политическа ситуация във всяка страна-членка.

Изследователите проведоха интервюта с политици и политически експерти и използваха социологически данни за общественото мнение и допълнителни източници, а през месец март завършиха стандартизираното проучване. Резултатите позволяват да се направи сравнение между 27-те държави-членки по три основни теми:

• Последиците от пандемията от Ковид-19 върху отношението на държавите членки към Европа;
• Връзката между тези нагласи и следните ключови области на политиката: международна сигурност, климат и енергетика, финансова солидарност, върховенство на правото и миграция;
• Състоянието на културните дейци и медиите в страните, както и способността им да изпълняват ролята на преводачи на реални събития в общ политически смисъл.

Компасът на европейските нагласи с автор Павел Зерка, изследовател в ECFR, има за цел да установи доколко отчитането на отношението към Европа може да бъде полезно за разбирането на европейците днес и как те трябва да подхождат към предизвикателствата, пред които е изправен континентът.

На политическо ниво правителствата на държавите членки също се отнасят по-позитивно към ЕС. Според нашето проучване нито едно правителство не е проявило по-негативно отношение  към европейския проект през последните две години, като при почти половината от тях се забелязва нарастване на положителните нагласи.

Нахлуването на Русия в Украйна и последвалото завръщане на войната на европейския континент представляват сериозно изпитание за ЕС. Това изглежда идеалният момент за затвърждаване на започналото през 2019 г. преосноваване на Европа. Съюзът има рядката възможност да докаже на гражданите си, че е способен да удовлетвори нарастващите им очаквания. Успехът в това отношение ще засили европейското чувство за принадлежност. Въпреки това възможността нещо да се обърка остава.

Парадоксално е, че със завръщането на войната в Европа времето на ЕС като предимно мирен проект може би е към своя край. Това открива нови възможности, но изисква и изобретателност. От борбата с изменението на климата, през защитата на свободата, върховенството на закона и правата на човека, до проявата на солидарност помежду ни – Съюзът има уникалния шанс да докаже на своите граждани и на останалия свят, че Европа е много повече. Този път обаче културата ще трябва да бъде в центъра на това усилие.   

Представяне на Компаса с дискусия в Париж на 12 май. Мехрин Хан (Times), Амели Поансо (Mediapart), Каролина Вигура (Kultural Liberalna) и Андре Вилкенс (Европейска културна фондация) ще обсъдят основните политически дилеми, пред които е изправен ЕС след пандемията от Ковид-19 и войната на Русия в Украйна. Гаранс Пино, началник на кабинета на Клемон Бон (държавен министър по европейските въпроси на Франция), ще изнесе реч. 

Събитието ще бъде излъчено на живо. Повече подробности и начин за регистрация за събитието можете да намерите тук.

Основни заключения:

• Само в две от 27-те държави-членки на ЕС – Полша и Унгария, правителствата имат по-скоро отрицателно отношение към Европа. В останалите 25 нагласите варират от амбивалентни до положителни, като в 15 от тях те са много положителни. Това означава, че в момемнта ЕС е доминиран от държави, чиито правителства имат много благоприятно отношение към Европа.
• От началото на пандемията от Ковид-19 нито едно правителство от ЕС-27 не е имало по-негативно отношение към Европа спрямо предходните години. Всъщност четири държави съобщават за „значително подобрение“, девет – за „известно подобрение“, а 14 остават на същото ниво, като отговарят, че „почти нищо не се е променило“.
• Политиката за международна сигурност се оказва най-обнадеждаваща за подобряването на нагласите на страните към Европа. Изследователите на ECFR от 22 държави-членки отчетоха, че подобрението е „вероятно“ или „много вероятно“, като само един изследовател (в Дания) заключи, че този въпрос може да навреди на отношението на страната към Европа.
• За разлика от това, политиката по отношение на климата и енергетиката се оказа областта, която може да допринесе най-много за влошаване на отношението на държавите към Европа. Изследователи на ECFR от осем страни-членки отбелязаха, че „най-вероятно ще влоши“ нагласите към Европа. Негативното въздействие от политиката в областта на климата и енергетиката е по-силно от това в области като върховенство на правото, финансовата солидарност, миграцията и международната сигурност. В същото време изследователите от седем държави-членки на ЕС смятат, че този въпрос няма особено значение, а в девет – че климатът и енергетиката „вероятно ще подобрят“ отношението към Европа.
• Любопитни са данните за няколко страни, които показват, че темите за финансовата солидарност и върховенството на правото потенциално могат да влошат нагласите към Европа.
• Пандемията от коронавирус е засегнала временно или сериозно културния сектор на 24 държави от ЕС. Проблемите пред сектора не се изчерпват с финансовото му състояние. Свободата на културно изразяване също е от значение, както и степента, в която публичните културни политики, прилагани в държавите членки, насърчават дискурс с ясно изразен националистически привкус, като например в Унгария и, в по-малка степен, в Полша.
• В рамките на ЕС съществува силна връзка между медийната свобода и медийната грамотност. По този показател Дания, Финландия и Естония имат най-високи резултати сред 27-те държави-членки, а България, Гърция, Унгария и Малта изостават значително.

Според автора на Компаса на нагласите, Павел Зерка,

„Настоящият момент придобива дълбоко културен характер. Преди всичко, с войната в Украйна, европейците са изправени пред няколко големи и трудни въпроса за самите себе си, като например тези, свързани с географските граници на Европа и ЕС или ролята на културата (за разлика от икономиката или геополитиката) в определянето на това какво означава Европа. ЕС е на път да достигне границите на деполитизираната интеграция, като продължи да прилага политики и закони, без да признава по-подходящ начин – или да насърчава – това, което обединява европейците в културно отношение.“