Как европейците трябва да отговорят на атаката на Хамас срещу Израел

Изненадващата атака на Хамас на 7 октомври бележи значителен обрат в израело-палестинския конфликт.  След като палестински бойци превземат израелски населени места и военни бази за първи път от основаването на страната, а Израел търси военно възмездие, бруталното нападение заплашва да ескалира още повече.

Предстои по-задълбочена война, която потенциално може да разпали конфликта между Израел и Хизбула в Ливан и да попречи на нормализирането на отношенията на арабските страни с Израел. Настоящите перспективи за деескалираща дипломация са почти несъществуващи, като нито една от страните не е склонна да потърси дипломатически път или да се върне към предишното статукво.

Как трябва да отговорят европейците?

Европейците трябва да се съсредоточат върху това да гарантират, че войната няма да излезе извън контрол и да подхрани потенциален регионален конфликт. Те трябва:

• Да изразят солидарност с израелците, но да подчертаят, че правото на Израел на самоотбрана трябва да бъде съобразено с международното хуманитарно право. Пълно сухопътно нахлуване и непропорционални атаки срещу палестински цивилни граждани ще имат дългосрочни и дестабилизиращи последици за израелците и палестинците, включително чрез увеличаване на по-широката подкрепа за палестинската въоръжена съпротива и риск от намеса на Хизбула.

• Да работят с държави, които имат влияние върху Хамас, особено Египет и Катар, за да предотвратят умишлените нападения срещу израелци и задържането им – което също е в разрез с ислямското право.

• Да подкрепят усилията за улесняване на незабавното освобождаване на цивилни заложници и да отворят хуманитарни канали за подпомагане на населението на Газа.

• Да работят за предотвратяване на насилие в Израел и Западния бряг (включително Източен Йерусалим). Те трябва да се противопоставят на всяко усилие на крайно десни израелски политици да използват настоящите събития като прикритие за осъществяване на програмата си за „Велик Израел“ или на милициите на заселниците да отмъщават на палестинците в Източен Йерусалим и Западния бряг.

• Да признаят, че Палестинската автономия (ПА) остава извън текущите събития. Притискането на президента Махмуд Абас да притисне Хамас и други групировки ще се провали и в настоящия контекст може лесно да предизвика палестинска гражданска война на Западния бряг, която ПА ще загуби. Европейските правителства трябва също така да се противопоставят на контрапродуктивни мерки, включително намаляване на финансирането на ПА и други форми на финансова подкрепа за палестинците, което би засилило социално-икономическите и политическите щети върху окупираните територии и би увеличило влиянието на войнстващите групировки.

• Да се съсредоточат върху предупреждаването на всички страни, включително Иран, срещу разширяването на конфликта на други терени, което би довело до риск от регионална ескалация. Европейците трябва да увеличат капацитета и присъствието на UNIFIL – мониторинговата мисия на ООН в Ливан – по южната граница с Израел.

По-голямата картина

В бъдеще европейците трябва стратегически да преразгледат подхода си към дългогодишния конфликт, тъй като настоящото насилие не се случва във вакуум. Европейците трябва да работят със САЩ и арабските партньори, за да очертаят политическа визия, която смислено признава и отговаря на основната динамика, подхранваща сегашната ескалация. Това не може да изключва палестинците, които вярват, че регионалната нормализация с Израел може да осигури дългосрочен мир. Всяко устойчиво решение трябва да включва централно израело-палестинско политическо направление, което да гарантира човешките права и самоопределението на палестинците. Последните събития показват, че нито една от двете страни не може да инициира необходимото политическо решение. Международните участници, включително европейците, трябва спешно да се ангажират отново и да насърчат мирния процес.