Как войната на Русия в Украйна трансформира енергийните политики на ЕС

The sun sets behind a wind farm in the Almaty region, Kazakhstan
The sun sets behind a wind farm in the Almaty region, Kazakhstan, February 12, 2023
Изображението е на REUTERS/Pavel Mikheyev
©
Също достъпен на

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна има не само дълбоки геополитически последици, но и сериозни последици за световните енергийни пазари, по-специално за Европейския съюз (ЕС) и неговите енергийни отношения с основните доставчици на изкопаеми горива. 

За да гарантират сигурността на енергийните си доставки, ЕС и държавите членки се обърнаха към своите доказани и надеждни доставчици на нефт и газ, както и към други държави. Сключени бяха около 100 споразумения за сътрудничество в областта на енергетиката, като значителна част от тях са свързани с  внос на газ. Продължението на това сътрудничество обаче рискува да подкопае целите на ЕС за зелена трансформация, а липсата на обща европейска стратегия може да доведе до съперничество в рамките на ЕС и политическа уязвимост. 


В нов доклад, Шимон Кардаш – старши изследовател в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), изследва кои трети страни могат да укрепят енергийната политика на ЕС. Целта е не само да се отговори на настоящата необходимост от енергийна сигурност, но и да се изградят трайни взаимоотношения, които да увеличат шансовете за постигане на целите на ЕС за преход към зелена енергия. Докладът представя и стъпките, които страните от ЕС трябва да предприемат за постигането на тези стратегически енергийни партньорства. 


Географският обхват на анализа е ограничен до държави, които са били сред най-големите доставчици на газ и петрол за ЕС преди нахлуването на Русия в Украйна: Норвегия, САЩ, Алжир, Катар, Нигерия, Азербайджан, Казахстан и Саудитска Арабия. Докладът обхваща и Турция като транзитна страна за изкопаеми горива към Европа. 
 
Основни препоръки:  

  • Укрепване на енергийните съюзи: ЕС трябва да приоритизира изграждането на трайни енергийни партньорства с държави, които са го подкрепяли по време на войната на Русия в Украйна. Например, Норвегия за сътрудничество в областта на изкопаемите горива и възобновяемите енергийни източници/водорода; и САЩ за стабилни доставки на газ и сътрудничество в областта на климата. 
  • Изграждане на балансирани партньорства в областта на енергетиката: Политиците трябва да дадат приоритет на енергийни партньорства, основани на балансирани интереси, с ключови доставчици на изкопаеми горива, за да се поддържат стабилни канали за доставки. ЕС трябва да уточни количеството и периода на вноса от най-големите доставчици, за да предотврати свръхкапацитета и инвестирането във въглеводород в трети държави. 
  • Инвестиране в екологични проекти: ЕС следва да инвестира в зелени проекти в трети държави като Алжир, за да намали нивата на потребление на газ, и да се съсредоточи върху подпомагането на енергийни проекти, които декарбонизират икономиките и енергийните сектори на трети държави. 
  • Партньорство с държави, които имат критично важни суровини: ЕС трябва да си сътрудничи с държави като Казахстан или Саудитска Арабия, които протежават значим суровинен потенциал за нисковъглеродни технологии. 
  • Използване на статута на търговски партньор: Статутът на ЕС като основен търговски партньор на много държави-доставчици на изкопаеми горива, трябва да се използва за укрепване на преговорните позиции в сделките за енергийно сътрудничество. 
  • Подкрепа за регионалната енергийна интеграция: ЕС трябва да подкрепи усилията за разширяване на регионалната енергийна интеграция в Централна Азия и Африка, като например разширяване на интеграцията на електроенергийния сектор в Казахстан с цел декарбонизация. 

ЕС и държавите членки разполагат с инструментите и трябва да се стремят да използват потенциала и на други партньори, за да ги превърнат не само в приятели в условия на кокретни нужди, но и в истински партньори в процеса на енергиен преход„, заключава авторът на доклада Шимон Кардаш.


Настоящият доклад беше представен заедно с актуализирана версия на материала на ECВП „Проследяване на енергийните сделки в ЕС“. Този всеобхватен инструмент предлага на политиците, журналистите и широката общественост информация за индивидуалните и колективно осигурените енергийни споразумения, сключени в рамките на ЕС-27 от януари 2022 г. насам. Последната актуализация включва 28 допълнителни сделки между държави – членки на ЕС, и трети държави. Проследяването на енергийните сделки в ЕС можете да намерите тук.

В допълнение беше публикуван нов доклад („Decarbonisation nations: How EU climate diplomacy can save the world„) с автори Сузи Денисън и Матс Енгстрьом. Докладът представя осъвременен подход към дипломацията в областта на климата. В него се разглежда как скорошните събития, като например бързото отделяне на ЕС от руската енергетика в отговор на войната в Украйна, както и въвеждането на Закона за намаляване на инфлацията от страна на САЩ, са променили динамиката на ангажираността на ЕС във външните действия в областта на климата. Пълният текст на доклада можете да намерите тук.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.