Как да придадем завършен вид на Европейския банков съюз?

Новата уредба на Европейския банков съюз е жалон на европейската интеграция, който ще промени изоснови финансовия сектор на ЕС

ECFR Alumni · Senior Policy Fellow
Full text available in English
Also available in

КАК ДА ПРИДАДЕМ ЗАВЪРШЕН ВИД НА ЕВРОПЕЙСКИЯ БАНКОВ СЪЮЗ?

Новата уредба на Европейския банков съюз е жалон на европейската интеграция, който ще промени изоснови финансовия сектор на ЕС. Той ще намали вероятността от обща банкова криза, както и финансовите разходи в периферията на еврото, като по този начин улесни европейското икономическо възстановяване. Но сегашният вариант на банковото споразумение не предлага подходяща рамка за справяне с кризата на банковата система, а и няма да постави при равни условия банките в страните от еврозоната. По този начин банковият съюз не може да изпълни целите, които политиците поставят пред него. Такива са основните изводи на една актуална разработка, публикувана от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Тя е един от първите цялостни анализи за постигнатия тази пролет окончателен компромисен вариант на банковия съюз, който скоро ще бъде подложен на гласуване, за да придобие законова сила.

Според Себастиан Дулиен, старши сътрудник в ЕСВП, основното предимство на банковия съюз е, че за пръв път ще задължи всички основни банки от страните-участнички в него да се отчитат пред една обща надзорна институция (ЕЦБ). Това ще сложи край на регулаторното закрепостяване, чрез което националните регулатори в миналото забраняваха на намиращите се под тяхната юрисдикция банки да придвижват ликвидност и капитал към банки в други страни от еврозоната. От друга страна, банковият съюз ще възпре регулаторната миграция, при която финансовите институции прехвърлят някои свои дейности в страни-членки, където определени правила не се прилагат толкова строго.

Професор Дулиен казва, че по този начин финансовата система на Европа ще стане много по-стабилна. „Това е огромна стъпка в посока по-сигурна защита на парите на данъкоплатците, особено заради това, че в миналото косвените щети от банковите кризи от загубата на производство и данъчни постъпления често надвишаваха преките разходи от държавното гарантиране на банките.“

В допълнение към това, общите правила за обезщетяването на частните кредитори на проблемни банки ще неутрализират страховете, че определени големи банки в някои страни-членки ще получават по-щедра подкрепа от своите конкуренти в други страни-членки.

Всичко това ще допринесе за създаването на равнопоставеност между банките в различните страни от еврозоната, а по-специално ще намали разходите на финансовите институции в периферията на еврото. Така ще се насърчи кредитирането на европейските фирми.

Но Дулиен забелязва и редица слабости в предложението. Първо, той се опасява, че заплануваният Общ фонд за ликвидация (ОФЛ) ще се окаже недостатъчен при сериозни кризи, въпреки завишените капиталови изисквания за банките. Второ, разрешаването на страните-членки да прибягват до „извънредна обществена финансова подкрепа“ при определени обстоятелства означава, че на банковите кризи все пак ще може да се реагира по различни начини в различните страни. Остава опасността „бедните да прецакват акционерите, а богатите – данъкоплатеца“, т.е. че финансово по-солидните страни ще могат да предлагат по-щедри държавни гаранции на банковия сектор. Инвеститорите могат могат да предвидят такъв сценарий и да изискват по-ниска възвращаемост за банковите си инвестиции в страни с по-благоприятно съотношение между държавен дълг и БВП, като по този начин им предоставят по-евтин капитал, отколкото на по-силно задлъжнелите страни.

„Тези проблеми ограничават степента, в която банковният съюз ще изравни условията на европейския пазар за финансови услуги“, казва Дулиен. „Ще има значително, но недостатъчно подобрение.“

За да се решат оставащите проблеми и да се придаде завършен вид на банковия съюз, авторът предлага по-пълно федерализиране на процедурите по банковия фалит и държавно гарантиране, което да се осъществи чрез следните реформи:

Да се прехвърлят на европейско ниво правомощията за извънредно публично финансово подпомагане, като решенията се взимат от Европейската комисия, Съвета и Европейския парламент.

Извънредното публично подпомагане да се финансира от Общия ликвидационен фонд, който получава достъп до кредит от Европейския стабилизационен механизъм.

За да се прокарат горните промени, може да бъде използвана процедурата по преразглеждане на банковия съюз, предвидена в компромисния вариант на Директивата за възстановяване и ликвидация на банки.