Мониторинг на ЕСВП за козехията в ЕС, 2019г.

Publication cover

Кохезията е лепилото, което държи Европа заедно. Тя се оформя от различни фактори, които правят европейците по-склонни да си сътрудничат. Тези фактори включват връзките между обществата и икономиките, трансграничните контакти между хората, както и нагласите и очакванията. Мониторингът на сближаването на ЕС обединява всички тези фактори в едно цялостно измерване на европейското сближаване във времето за всички държави-членки на ЕС.

Вижте интерактивния мониторинг за козехията в ЕС от 2019г. тук.

 

Индексът анализира опита, очакванията и убежденията на гражданите на ЕС, нивото на благосъстояние и моделите на гласуване (индивидуално сближаване), както и икономическите и политическите връзки и практики на всяка държава-членка в рамките на ЕС (структурно сближаване) през общ набор от 42 фактора, получени от източници като Евробарометър и Евростат. Тези фактори са групирани в набор от десет показателя. Потребителите могат да разглеждат резултатите от този интерактивен инструмент, за да изследват различни истории на сближаване в ЕС и могат да направят това за всяка от 28-те държави-членки, както и държавите, разделени в 12 групи.

 

Доминиращият наратив за Европейския съюз през последните години е, че той се фрагментира. Наистина има видими признаци, че Съюзът трудно мобилизира колективни действия – пример е реформата в еврозоната и европейската сигурност, и дори раздялбата с един от най-големите си членове – Обединеното кралство. Значителна част от електората в почти всички държави-членки, подкрепящи суверенитетски и антиевропейски партии, оспорва сътрудничеството в ЕС.

Въпреки това, има и друг разказ: историята на зашеметяващата устойчивост на ЕС дори в условията на икономически и политически кризи от изминалото десетилетие. Явно има мощно лепило, което държи страните и обществата на ЕС заедно. Това предотвратява разпадането на Съюза в моменти на голям стрес.

 

С възстановяването на европейската кохезия след няколко кризисни години, 17 от 28-те държави имат по-висок резултат за сближаването, в сравнение с 2007 г., като девет страни имат подобрение както в индивидуалното, така и в структурното сближаване. Като цяло нивото на сближаване е най-силно в Люксембург, Белгия, Естония, Литва и Малта. Растежът в Малта и Португалия е най-голям, като Португалия се възстановява силно след трудните години между 2011 и 2013 г. Трите балтийски държави – Естония, Латвия и Литва – превъзхождат своите източни и централноевропейски съседи, а отчасти и западноевропейските страни – както в индивидуалното, така и в структурното сближаване. Източно и централноевропейските държави постигнаха голям напредък в структурното сближаване.

От друга страна, мониторингът от 2019г. показва и значителни спадове в сближаването, включително в ключови държави-членки на ЕС. Нивата на индивидуално сближаване в Италия и Франция намаляха значително през последното десетилетие. Пет държави – Кипър, Дания, Гърция, Обединеното кралство и Испания – претърпяха спад както в индивидуалното, така и в структурното сближаване от 2007г. насам. Гърция претърпя най-драматичния спад в общото сближаване, обусловен най-вече от срива на индивидуалното сближаване. Въпреки че Вишеградската група (Чехия, Словакия, Унгария и Полша) претърпя значителен ръст на структурното сближаване, нивата на индивидуалната кохезия намаляха значително през последното десетилетие.

 

Ефектите от финансовата криза, държавните дългови кризи и дебатите за европейската миграционна политика се очертават ясно във времето. Мониторингът на сближаването в ЕС показва различия в индивидуалното измерение на сближаването за повечето страни през 2011 г. и за някои страни през 2015 г.

Има обща констатация, която предполага, че загубите в индивидуалната кохезия са подтикнати от показателя „ангажираност“. Този показател отразява представянето на евроскептичните и антиевропейските партии, както и избирателната активност на националните и европейските избори. Новият мониторинг за сближаване потвърждава констатацията от предишни издания, че макар структурните фактори на сближаване да са се оказали доста стабилни при кризи, индивидуалните фактори оказват много по-голямо влияние .

Това означава, че индивидуалните фактори на сближаване имат голямо значение за повторното укрепване на сближаването. Нагласите и опита, както и цялостното благополучие на европейските граждани, следва да бъдат основният фокус на всички заинтересовани да работят за по-сплотен ЕС.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.