Доверие и компромиси: Как Европа да се справи със зависимостта си от Китай в областта на зелените технологии

Със засилването на стратегическата конкуренция между Китай и Запада, подходът на Европейския съюз (ЕС) към намаляването на риска (de-risking) остава погрешен. Докато националната сигурност и икономическите проблеми заемат централно място, приоритетите в областта на климата често се пренебрегват. Въпреки това, зелените технологии са от решаващо значение за декарбонизацията и растежа на европейските икономики, а в този сектор континентът е в една от най-осезаемите си зависимости от Китай. Нещо повече, вместо да се опитва да намери балансиран подход към управлението на риска, политическият дебат често зацикля в опит да се определи кой от тези въпроси е по-важен.

В нов доклад на ЕСВП, авторите Александър Липке, Янка Ортел и Даниел О’ Съливан разсъждават върху настоящата стратегия на ЕС за намаляване на риска, като включват в уравнението и климатичния риск. Те предоставят рамка, базирана на сценарии, за да визуализират как различните подходи за намаляване на риска в отраслите на слънчевата фотоволтаична енергия, литиево-йонните батерии и електрическите превозни средства могат да повлияят на националната сигурност, икономическата сигурност и програмите на ЕС в областта на климата.

Във всяка от тези зелени индустрии, наричани от китайското ръководство „новите три“, Китай се стреми към пълна доминация във веригата за доставки и възнамерява да използва водещата си роля в тези сектори, за да стимулира икономически растеж и да получи геополитическо влияние.

За европейците фокусът на Пекин върху тези пазари би могъл, от една страна, да послужи като източник на евтини зелени технологии, необходими за осъществяване на екологичния преход. От друга страна, зависимостта от тези пазари увеличава рисковете, свързани с икономическата, националната и енергийната сигурност в Европа. Ето защо отстраняването на рисковете от Китай изисква тежки политически решения и внимателна преценка между конкуриращи се приоритети и баланси, за които политиците трябва да започнат да говорят ясно.

Авторите твърдят, че за да се справят с дилемата как да намалят риска, европейските политици трябва първо да решат дали вярват на китайските компании за зелени технологии да играят централна роля в осъществяването на енергийния преход в ЕС.

• Ако това е така, те трябва да изберат политики, които да приемат по-голяма зависимост от китайските продукти, уверени, че европейците ще се възползват от ниските потребителски цени и ще получат ясен и бърз път към екологичния преход. Но политиците ще трябва да намерят начини да намалят рисковете от негативните последици, свързани с голямата уязвимост към икономическа принуда, заплахата за киберсигурността и загубата на конкурентоспособност на собствената европейска индустрия за зелени технологии, което е свързано с потенциално висока икономическа цена.
• Ако не са напълно против, но имат съмнения, те биха могли да приемат ролята на Китай в области, които не са толкова важни за сигурността, като например слънчеви панели или съществуващи батерии за електрически превозни средства, които понастоящем нямат връзка с това, което в бъдеще може да се превърне в интелигентни мрежи. След това политиците биха инвестирали всички налични финансови и политически ресурси в смекчаване на предизвикателствата, до които водят свързващите технологии, като приоритизират най-вероятните заплахи.
• Ако не го направят, те биха могли да се съсредоточат върху минимизиране на риска от Китай в сектора на зелените технологии, докато увеличават алтернативния капацитет. Политиците ще трябва да използват всички възможни ресурси за тази цел – дори ако това е свързано с (поне временно) по-високи потребителски цени или по-бавно (но може би в дългосрочен план по-устойчиво) постигане на целите в областта на климата.

Европейците трябва да заемат твърда позиция и всеобхватен план по критичните въпроси, които стоят пред тях в областта на зелените технологии. Естествено, в Европа ще има различни степени на допустимост на риск и доверие спрямо Китай. Ясното формулиране на всички оценки на риска – и честният отговор за доверието – е първата стъпка към тяхното управление. Въпросът за степента на толерантност на европейските общества по отношение на различните аспекти на риска е нещо, което само новоизбраните политици могат наистина да решат, докато се движат по трудния терен, който им предстои.