Геополитика на Европейската зелена сделка

В съвместен политически документ, озаглавен “Геополитиката на европейската зелена сделка”, Европейският съвет за външна политика (ECFR) и базираният в Брюксел икономически тинк-танк Bruegel очертават геополитическите последици от Зелената сделка. Авторите разглеждат ефектите от целенасочените усилия за “износ” на климатичната политика, но също така и нежеланите странични ефекти.

Commissioner Frans Timmermans, left, talks during a press conference with Commissioner Kadri Simson at the European Parliament in Brussels in September 2020. picture alliance/ ASSOCIATED PRESS/ John Thys ©
Full text available in
Summary available in
  • Европейската зелена сделка не само ще трансформира из основи икономиката, но ще доведе до дълбоки геополитически последици.
  • Тя ще повлияе на геополитиката чрез въздействието си върху европейския енергиен баланс  и глобалните пазари, върху страните производителки на нефт и природен газ в съседните на ЕС страни, върху европейската енергийна сигурност; и върху глобалните търговски модели , по-специално чрез механизма за корекция на въглеродните емисии на границите.
  • ЕС трябва да се подготви за справяне с геополитическите аспекти на Зелената сделка. 
  • Отношенията с важни съседни държави като Русия и Алжир, както и с глобални играчи, включително САЩ, Китай и Саудитска Арабия, са от ключово значение.

През 2019 г. Европейската комисия представи Европейската зелена сделка – амбициозен политически пакет, предназначен да направи икономиката на Европейския съюз екологично устойчива. Зелената сделка е в основата на усилията за трансформация на европейската икономика и европейските модели на потребление. Но тъй като това води до преразглеждане на европейската енергийна система из основи и стои високо в политическия дневен ред на  ЕС, тя ще промени взаимоотношенията между ЕС и неговите съседни държави. Зелената сделка ще предефинира европейските приоритети в глобалната политика. Това представлява развитие на външната политика с дълбоки геополитически последици. 

В съвместен политически документ, озаглавен “Геополитиката на европейската зелена сделка”, Европейският съвет за външна политика (ECFR) и базираният в Брюксел икономически тинк-танк Bruegel очертават геополитическите последици от Зелената сделка. Авторите Марк Ленард, Жан Пизани-Фери, Джереми Шапиро, Симоне Таляпиетра и Гунтрам Волф, разглеждат ефектите от целенасочените усилия за “износ” на климатичната политика, но също така и нежеланите странични ефекти. Те анализират как други страни (като САЩ, Китай, Русия, Алжир и Саудитска Арабия) биха разбрали Зелената сделка и как вероятно ще отговорят на нея.

 Но най-важното е, че ECFR и Bruegel предлагат външен план за действие като неразделна част от стратегията на ЕС за климата: За да успее, ЕС трябва да се изправи лице в лице с трудностите, които Зелената сделка вероятно ще създаде с икономическите партньори и съседи на Европа. Единствено проактивно отношение на ЕС би помогнало потенциалните търкания да се превърнат във възможности за възстановяване на международни партньорства.

Авторите предлагат седем действия за управление на геополитическите аспекти на Европейската зелена сделка:

  1. Подпомагане на съседни страни-износителки на нефт и природен газ при справянето с последиците от Европейската зелена сделка.  ЕС трябва да се ангажира с тези страни, за да насърчи тяхната икономическа диверсификация, включително във възобновяеми енергийни източници и зелен водород, които в бъдеще могат да бъдат изнасяни за Европа.
  2. Укрепване на сигурността на доставките на критично важни суровини и ограничаване на зависимостите, предимно от Китай. Основните мерки включват по-голяма диверсификация на доставките, увеличени обеми на рециклиране и заместване на критично важните материали.
  3. Сътрудничество със САЩ и други партньори, за създаване „климатичен клуб“, чиито членове да прилагат подобни мерки за корекция на въглеродните емисии на границите. Всички държави, включително Китай, трябва да бъдат приветствани, ако се ангажират да спазват целите и правилата на клуба.
  4. Превръщане в световен лидер в стандартите за енергиен преход, особено във водорода и зелените облигации. Изискването за спазване на строги екологични разпоредби като условие за достъп до пазара на ЕС ще насърчава подкрепа за зелените политики.
  5. Интернационализиране на Европейската зелена сделка чрез мобилизиране на бюджета, фонда за възстановяване и устойчивост и политиката за развитие на ЕС.
  6. Насърчаване на глобални коалиции за смекчаване на климатичните изменения.
  7. Насърчаване на глобална платформа за новата икономика на климатичните действия – за споделяне на опит и добри практики.

Тези действия биха осигурили външнополитическа подкрепа за Европейската зелена сделка. Те отговарят на геополитическите предизвикателства, с които е вероятно да се сблъскат други страни заради Зелената сделка и заради увеличаването на глобалното затопляне в по-общ план. Седемте действия предлагат начини за канализиране на европейските усилия и насърчаване на декарбонизацията извън ЕС, което ще бъде необходимо за успеха на Зелената сделка.