Същият Путин, друга Русия

Как да се справяме с друга Русия, но със същия лидер

Full text available in English

Същият Путин, друга Русия

Руските парламентарни избори тази неделя са тест за властта на Владимир Путин, който наскоро бе освиркан по време на боксов мач, предаван на живо по телевизията.

Защо тези избори са важни? 

Крайният изход от вота  изобщо не се подлежи на съмнение, но конкретните резултати могат да бъдат сигнал дали режимът на Путин губи легитимността си, точно когато самият той се готви да поеме отново президентския пост (вероятно до 2024). Но Русия, която той ще наследи, е вече друга страна: засегната от икономическите сътресения и обзета от страх от стагнация, Русия вече не може да се разглежда като част от групата на нови икономически сили БРИК. Тя не вярва, че е поела по същата възходяща траектория като Бразилия, Индия и Китай; напротив, смята, че е в упадък  както Запада.

Новият доклад на ЕСВП „Как да се отнасяме с Русия, която не вече в БРИК”  с автори Бен Джуда, Яна Кобзова и Нику Попеску, разглежда вътрешните и външнополитически проблеми в днешна Русия, които ще направляват следващия мандат на Путин. Текстът анализира как Европа трябва да преосмисли отношенията си с Москва. Авторите твърдят, че:

Икономическата криза е изкарала наяве криза на управлението в Русия: дори самият Путин признава, че регионите не прилагат около 80% от указите на Кремъл. Вместо да се модернизира Русия стагнира. През 2010 г.  бе в международните класации редом до Папуа- Нова Гвинея по отношение на нивата на корупция, до Кения по отношение на гаранциите за имуществените права и до Шри Ланка що се отнася до свободната конкуренция н.

Кризата е повод за политическа пренастройка в Русия:  Кремъл се стреми да поддържа  сфера на влияние в пост-съветското пространство на колкото се може по-ниска икономическа цена и провявява все растяща нервност относно Китай.

ЕС няма стратегия как да подходи към тази нова Русия: европейците вече не гледат на Русия като по-голяма версия на Полша, където може да покълне либерална демокрация, а като малък Китай, с който те могат да правят бизнес, но по специфични правила. Зает с собствените си икономически проблеми ЕС изпуска възможността да спечели Русия и да изгради партньорство по въпроси от взаимен интерес.

Стратегията на Европа трябва да цели да спечели Русия отново и да ограничи пространството за маневриране на Путин. Така например Европа трябва да ускори прехода към безвизов режим, въвеждайки опростена електронна визова система. В същото време трябва да последователно да оказва натиск върху властите в Москва във връзка с нарушаването на човешките права и да предприема мерки за ограничаване на енергийната зависимост на Украйна и Молдова от Русия.

Ключови факти:
• Проучвания на общественото мнение показват спад в популярността на Путин от 83% през октомври 2008 до 61% през ноември 2011.
• 82% от руснаците не вярват, че имат влияние върху политическия живот на държавата, а 55% отказват да играят каквато и да било роля в него (ноември 2011).
• Русия е с най-тежка рецесия в Г20 през 2009 г.. Ръстът се възвръща на предвидените 4% през 2011 (след 8,5% през 2007), което е достатъчно да се справи някак си, но не е достатъчно, за да върви в ритъма на Китай или Индия.
• Седем политически партии ще се състезават на изборите с казионната „Обединена Русия”, която е и вероятният победител. На една от ключовите опозиционни партии – Партията на народната свобода (ПАРНАС), й бе отказана регистрация по-рано тази година.

„Този доклад е важен анализ за това, къде стои Русия днес и какви възможности дава това на ЕС. Той ще провокира един нужен и интересен дебат.”
Хавиер Солана, бивш върховен представител на ЕС за общата външна политика и сигурността и генерален секретар на Съвета на Европа; бивш генерален секретар на НАТО

„Един много навременен и много нужен документ.”
Вайра Вике-Фрайберга, бивш президент на Латвия

„Докладът предлага проницателна оценка на последните успехи и провали на Русия, както и прогноза за бъдещите предизвикателства пред Русия. Една по-широка публика – както в, така и извън ЕС (включително и тази в Русия), със сигурност ще има полза от този разбираем и честен анализ на това какво Русия би трябвало, може, ще и няма да постигне през идващите години.”
Сергей Гуриев, ректор на висшето Руско училище по икономика в Москва