Сирия: към политическо решение

За постигане край на кръвопролитията, ще се наложат преговори с режима

Director, Middle East and North Africa programme
Full text available in English

Сирия: към политическо решение

С влошаването на ситуацията в Сирия, необходимостта от откриване на политическо решение нараства. Кофи Анан стартира този процес, но ще са нужни повече усилия за обединение на международния натиск върху Башар ал-Асад. В тази публикация на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) Жулиен Барнс-Дейси предлага политическа стратегия, която дава на Москва водещата роля във формулирането на примирие и приема изискването й преговорите с режима да не бъдат започнати само след оттеглянето на Асад. Макар и неприятен, вероятно няма друг начин за спиране на кръвопролитията.

Резюме

С нарастването на насилието и Башар ал-Асад, който не изглежда склонен да предаде властта скоро, става все по-наложително да се открие политическо решение в Сирия. Но все по-очевидно e, че едно политическо решение е, най-малкото, зависимо от руското съгласие. Без натиск от Москва, режимът нито ще намали употребата на насилие, нито ще влезе в политически процес. Поради това, обвързването с Русия може да бъде единственият начин да се спрат кръвопролитията и да се предотврати навлизането на Сирия в дълбока и продължителна гражданска война. Новоназначеният представител на Арабската лига и ООН за Сирия – Кофи Анан, трябва да започне политически процес, който да даде на Русия главна роля и да включи директни преговори с режима, въпреки ужасния характер на престъпленията му.

Международна контактна група, която включва представители на Русия, режима и опозицията, както и съседи на Сирия, трябва да се срещне, за да установи параметрите на прекратяването на военните действия. Това трябва да бъде последвано от разговори, най-добре в Сирия, които да не са зависими от незабавно оттегляне на Асад. Европа, от своя страна, трябва стабилно да подкрепи усилията на Анан, като го овласти в ръководенето на политическия процес, който да отстъпи пред изискванията на Русия в името на края на проливането на кръв. В същото време, обаче, трябва да продължава да засилва политическата опозиция, докато се разширяват санкциите, за да увеличи атрактивността на политическото решение.

Преглед

Революцията на Сирия е в капана на смъртоносен цикъл от насилие. Нападението от февруари в Хомс, което уби хиляди и козметичната същност на скорошните конституционни промени, подчертава твърдата решителност на режима на Асад да смачка съпротивата, вместо да води двустранен диалог и реформа. В контекста на повтарящия се провал за по-широки дипломатически усилия, един дълбок и кървав конфликт изглежда все по-неизбежен. С Асад, който държи военното надмощие и поддържа сплотеност на силите си за сигурност, както и подкрепа от вътрешни и външни играчи, неговата абдикация не е сигурна по никакъв начин. Днес, балансът на силите продължава да е в полза на режима. Ескалиращото, безразборно избиване на цивилни дава повод за външна намеса. Най-отличаващите се предложения са установяването на хуманитарна зона за сигурност на север от страната по продължението на турската граница, осигуряването на военна помощ за опозицията или директни въздушни удари.

Междувременно, перспективата да се въоръжи опозицията ражда тревоги в и извън страната. Вкарването на оръжия в Сирия вероятно ще създаде ситуация за дори още по-дълбок и продължителен конфликт с много несигурни регионални последствия.

Път напред

Политическите опции са доста крехки, но при всички случаи има няколко мерки, които могат да се предприемат, за да засилят политическото решение с непосредствената цел да се спре насилието и навлизането на страната в дълбок и продължителен конфликт. Международният отговор трябва да бъде основан на три стратегически цели:

Установяване на международен консенсус

Режимът ще се поддаде на натиск само ако има международен консенсус относно нуждата за незабавен край на насилието и за политически процес. Поради това е крайно необходимо Русия, като ключов играч, който досега блокира идеята за обединен международен фронт и поради това осигурява защита на режима, да бъде вкарана в процеса. Но загубата на подкрепа от Русия може да не е достатъчна, за да накара Асад да седне на масата за преговори, особено, ако той продължава да има поддръжката на Иран и Хизбула, а икономическите му пътища към Ирак, Ливан и Йордания са отворени.

Разграничаване на кризата от по-широки стратегически цели

Нечестно е за участниците в този процес да твърдят, че кризата в Сирия е единствено въпрос на демокрация или чуждестранна намеса. Кризата в Сирия се разглежда все повече през призмата на по-широки стратегически амбиции. От една страна, арабските държави и Западът виждат залеза на Асад като начин за отслабване на иранското влияние в региона. От друга, Иран и Хизбула виждат оцеляването на режима като ключово средство за защита на собствената си власт. Докато Сирия е поле за тези по-широки интереси, перспективата за обединен фронт срещу кръвопролитията остава далечна идея.

Овластяване на политическата опозиция

Политическото ръководство на сирийската опозиция остава силно разединено и неспособно да се представя като стабилен източник на промяна. Докато не успее да предложи по-прозрачна визия за бъдещето на страната, то няма да привлече широка подкрепа, нужна за изместването на Асад и за ръководенето на преходния период.

Има няколко видими политически опции, които да доведат до приемането на политически процес:

  • Кофи Анан трябва незабавно да осъществи връзка с Москва, предлагайки й отворена роля в оформянето на преходния процес.
  • Анан трябва да оглави първоначална среща на контактна група, която да събере всички страни в ситуацията, с ясната цел да установи незабавно прекратяване на огъня и връщане на наблюдателите в страната с още по-силен набор от технически възможности.
  • Анан трябва да търси начин да осигури още по-голяма руска подкрепа и да окуражи и дори да окаже натиск върху Китай да промени позицията си. Арабската лига и Съвета за сътрудничество в Персийския залив също трябва да направят сериозно усилие за контакт с Русия.
  • Анан трябва да окуражи опозицията да влезе в политическия процес без условието за оттегляне на Асад
  • След основаването на контактна група, трябва да се проведат по-задълбочени разговори, ръководени от местни политически играчи, по възможност в Сирия.
  • Европа, САЩ и Арабските държави трябва да подкрепят видимо създаването на обединена опозиция, която да представлява различните течения, включително маргинализираните гласове вътре в страната.
  • Опозицията трябва да достигне с по-голяма убеденост малцинствата в страната.
  • Европа, САЩ и Арабските страни трябва незабавно да предложат доставки на не-бойни помощи на опозицията в Сирия
  • Продължителният натиск трябва да бъде упражняван върху режима и поддръжниците му от ЕС, САЩ и останалите. Санкциите на национално ниво, които вредят на мирното население трябва да се избягват – те трябва да бъдат насочени към финансовата основа на режима и поддръжниците му.

 

Търсената цел на тези различни мерки е да спре насилието и да постави началото на последователен политически процес на преход. Не може да се оспори неприятното в преговорите с Асад или в овластяването на Москва, въпреки противопоставянето й до днес. Но е трудно да се стигне до друг начин за спиране на настоящите кръвопролития.