Запазване на привидностите: как Европа подкрепя промяната в Украйна
Запазване на привидностите: как Европа подкрепя промяната в Украйна
Политически слабости и разединение подкопават европейската подкрепа за Украйна
В двете години от Майдан насам Украйна е постигнала напредък, но много по-малък от очакваното. Корупция, подкупи и непотизъм са все още разпространени навсякъде в политическия и административния живот. Неформалните отношения, личните връзки и зависимости определят политиката, а официалните институции остават слаби.
Запазване на привидностите: как Европа подкрепя промяната в Украйна твърди , че докато Украйна носи основната отговорност за процеса на реформите, Европа също носи някаква отговорност за слабостите си.
Европа и страните членки направиха грешки както в стратегията, така и в изпълнението на подкрепата си за Украйна. Те вложиха много енергия по Минския процес, който е в задънена улица, а успоредно с това не успяваха да адресират съществения въпрос за независимостта на съдебната система. Помощта за развитие е зле координирана и наблюдавана, с фокус предимно върху Киев за сметка на провинцията. Европейското усилието за подкрепа е допълнително подкопано от липсата на сплотеност между страните членки, като за много от тях отношенията с Русия са приоритет пред подкрепата за Украйна.
Дефицити
Корумпираните и неефективни съдилища на Украйна са спънка за мащабни реформи, тъй като непопулярните сред политическите лидери реформи са блокирани. От друга страна, никой не държи сметка на бюрократи, които отказват да следват новите правила. Европа се провали в опита си да промени това. От части това е заради извънредния й фокус върху Минск спрямо този върху реформите. Но също така това се дължи и на нежеланието на ЕС да критикува украинското правителство и да прилага директен натиск, поради прекомерното си настояване за „местно управление“ на разходите за развитие. Промяната е още по-възпрепятствана от липсата на наблюдение на прогреса. Усилията за осъществяване на надзор се фокусират повече върху документи, отколкото върху резултати и в следствие на това много реформаторски закони са приети, но не и спазвани.
За способността на Европа да отговори на тази ситуация не помага и липсата на персонал на терен. Групата на ЕС за подкрепа, създадена след Майдан за подпомагане на усилията за реформи в Украйна, нямаше постоянен състав в Киев до лятото на 2016, а искането на Украйна през 2014 за включване на представители на Комисията в групата за реформи беше отхвърлено.
Разединение
Съществува и силно регионално разделение в желанието на страните членки на ЕС да помогнат на Украйна. Докато северните и източните страни членки активно подкрепят прехода в Украйна, при много от западните и южните страни членки липсва ангажираност. Дисбалансът подкопава идеята за европейска солидарност и кохезия и в крайна сметка – ефективността на ЕС като политически играч.
Усилието за подкрепа беше водено от Великобритания, Германия, Полша, заедно със скандинавските, балтийските и балканските страни. Но ефективността му беше намалена от редица „странични наблюдатели“, както и „изоставащи“ по този въпрос държави като Италия, Гърция и Австрия.
Италия например подсигурява по-малко помощ за Украйна от Словения. Почти не е засегната от санкциите срещу Русия, но най-много се оплаква от тях. Австрия беше първата страна, която домакинства среща с Владимир Путин след анексирането на Крим, а Виена е вторият предпочитан дом за много олигарси и свързани с режима на Янукович. Нито Австрия, нито Гърция има някакво текущо сътрудничество за развитие в Украйна или правителствена програма за подкрепа на усилието за реформи и макар Гърция направи предложение за оказване на медицинска помощ на ранени украински войници и улесняване на достъпа до Гърция за украински граждани, нищо от това не беше осъществено.
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.