Одит на силата в отношенията между ЕС – Северна Африка
Северна Африка трябва да е сред първите стратегически приоритети на Европа
Арабската пролет в Северна Африка е огромна възможност за Европа, но има опасност Европа да я проиграе
През 2011 г. изглеждаше, че нищо не може да спре демократичната вълна, преминаваща през арабския свят. През 2012 г. обаче това вече не е така: Египет, Либия и Тунис страдат от „отрезвяването“ след революцията, а Алжир и Мароко може би само имитират реформи. Множество са проблемите в икономиката и в сферата на сигурността.
Европа разполага с реалната възможност да помогне за установяването на по-отворени и динамични общества в Северна Африка, което ще е от полза както за ЕС, така и за неговите съседи от Южното Средиземноморие. Погълната от икономическата криза обаче, Европа не дава обещаната подкрепа.
Мащабът на предизвикателствата след революциите в Египет, Либия и Тунис е плашещ, но за държави като Франция, Италия и Испания на карта са поставени важни интереси: търговия, инвестиции, енергийни въпроси, въпроси на сигурността, на имигрантските общности от Северна Африка в тези страни.
В „Изграждането на Северна Африка такава, каквато я искаме: одит на силата в отношенията ЕС – Северна Африка“ Ник Уитни настоява, че ЕС и неговите основни страни членки трябва:
- Да надхвърлят условността в отношенията си с региона, като погледнат стратегически на него и на връзките си с отделните страни там.
- Да окуражат регионалното сътрудничество по въпроси като развитието на големия потенциал на използването на слънчевата енергия и търговията.
- Да помогнат на страните от Северна Африка да се справят с нестабилността в Сахел и с други проблеми за сигурността, които оказват влияние и върху страни от ЕС.
- Вместо да действат като гигантска неправителствена организация, ЕС и неговите страни членки трябва да третират държавите от Северна Африка по-скоро като партньори, а не като клиенти. Революциите се нуждаят от политически, а не от технократски отговор.
“Арабските въстания едва ли биха могли да се случат в по-неподходящо време за Европа, която се бори с икономическата криза. Но ако ключови страни като Италия, Испания, Германия и преди всичко, Франция, обединят усилията си, това би било от полза както за Северна Африка, така и за цяла Европа.“ Ник Уитни.
“Успехът на Арабската пролет в Северна Африка трябва да е основен стратегически приоритет за Европа. Парите не достигат, но има много други начини, по които Европа може да помогне – както се казва в този нов доклад на ЕСВП”. Хавиер Солана.
Факти:
· Дори и като се включи вносът на нефт и газ от Либия и Алжир, стойността на обмена със страните от Северна Африка достига едва 4 % от външната търговия на ЕС.
· Вътрешната търговия в рамките на региона пък възлиза на по-малко от 4 % от цялата търговия на Северна Африка. Границата между Алжир и Мароко е затворена от десетилетия заради конфликта в Западна Сахара.
· През 2010 г.помощта на Париж за всяка отделна страна от Северна Африка бе по-голяма от тази на ЕС. Големите донори на помощ на двустранна основа са Франция, Испания и Германия.
· Външните постъпления– особено от Франция, Испания, Италия, Германия, Белгия и Холандия – са от жизнено важно значение за икономиката (те съставляват 5 % от БВП на Мароко (€6.4млрд.)
· Алжир доставя 15 % от внасяния от ЕС газ (особено за Италия и Испания).
· От Либия постъпват 11 % от внасяния от ЕС газ (осбено за Италия, Германия, Испания и Великобритания).
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.