Тайният сблъсък: Как ЕС може да помогне на Грузия, Молдова и Украйна да се защитят от подривната дейност на Русия

Разполагането на руски войски на границата с Украйна предизвика силен международен отзвук и притеснения за инвазия. Междувременно ЕС проведе шестата среща на върха на Източното партньорство.

Въпреки тревогата около евентуална руска инвазия, най-устойчивата заплаха пред Грузия, Молдова и Украйна остават руският шпионаж и подривна дейност. Повече от всякога е необходимо да се подкрепят разузнавателните служби на тези държави за по-добра защита срещу хибридните тактики на Москва. До момента ЕС няма изградени всеобхватна стратегия и ясен подход за координиране на този вид дейност, нито платформа, чрез която разузнавателните агенции на държавите членки да помагат на страните от Източното партньорство.

В нов доклад „Тайният сблъсък: Как ЕС може да помогне на Грузия, Молдова и Украйна да се защитят от подривната дейност на Русия“, Марк Галеоти проследява как ЕС и държавите членки могат да си сътрудничат със службите за разузнаване на Грузия, Молдова и Украйна. Галеоти анализира специфичните нужди на трите държави и неизбежните предизвикателства в сътрудничеството в сферата на разузнаването.

За справяне с тези проблеми е необходимо да се сключи споразумение за сътрудничество между ЕС и страните от Източното партньорство. Това ще насочи вниманието отвъд въпроса за членството на страните в НАТО. От гледна точка на ЕС и неговите партньори подобно споразумение ще затвърди силата, която европейските държави твърде често забравят, че имат, и същевременно ще коригира очевидни европейски слабости.

Ключови препоръки за ЕС:

• Насърчаване на дълбоки реформи: Първият и вероятно най-политически чувствителният аспект на новото сътрудничество ще бъде насърчаването, а не просто помощта при прокарване на дълбока реформа в разузнавателните служби.
• Борба с корупцията: Вече се е превърнало в клише заключението, че институциите за сигурност в страните от Източното партньорство са в примката на сериозна, дори ендемична корупция, и че трябва да се направи нещо по въпроса. Необходим е системен и систематичен подход за борба с корупцията.
• Добри практики: Държавите, изграждащи демократични институции, са изправени пред конкретни проблеми. Макар и в малка степен, те често са повлияни от политическата култура на съветското КГБ. Корупцията, безнаказаността и политизацията остават проблемни в страните от Източното партньорство. Държави, справили се успешно с подобен преход, могат да окажат съществена помощ в тази културна и политическа реформа.
• Обучение на служители и включването им в западни агенции: ЕС трябва да предоставя както ресурси, така и насоки за обучението на служители в разузнавателните служби в страните от Източното партньорство.
• Насърчаване събирането на информация и кибернетичното разузнаване: ЕС и държавите членки могат да предоставят стратегически анализи и преписи на прихванати комуникации; да подпомагат трансграничното разузнаване и да затвърждават сътрудничеството в областта на контраразузнаването.
• Предоставяне на финансово разузнаване: Необходимо е ЕС да засили сътрудничеството между разузнавателните служби и финансовите следователи. ЕС трябва да разпространи свои актуализирани регулации в страните от Източното партньорство, да работи с местни разузнавателни служби. От друга страна трябва да насърчава местния разузнавателен капацитет.
• Подкрепа за аналитични дейности: Много европейски служби положиха големи усилия в развитието на аналитични способности, събирането и обработката на публично достъпна информация. Подпомагането на службите от Източното партньорство в тези области би било от полза както за самите държави, така и за изграждането на доверие между техните служби и партньорите им. Същевременно, от тази по-равнопоставена позиция би се подобрил и капацитетът им да споделят сведения.