Една идея за Европа: Ролята на следващия френски президент

PARIS, FRANCE – JANUARY 01: Arc de Triomphe is pictured from The Avenue des Champs-Elysees as illuminated in the color of the European Union flag to mark of France presidency of the EU in Paris, France on January 01, 2022 Antonio Borga / Anadolu Agency
Триумфалната арка, осветена в синьо в чест на френското председателство на Съвета на ЕС, януари м., Париж
Изображението е на Antonio Borga / AA / picture alliance
©
Целият текст можете да намерите на
Резюме можете да намерите на
  • Новото проучване на ЕСВП, публикувано преди срещата на лидерите от ЕС-27 във Версай тази седмица, показва, че предприетите на ниво ЕС стъпки за санкциониране на Русия и подкрепа на Украйна, са минимумът, който европейската общественост очаква от ЕС. Европейците призовават за по-задълбочено сътрудничество по въпросите на сигурността на ниво ЕС.
  • Мнозинството в цяла Европа смята, че политическата система на страната им е „повредена“ и че при двойната криза с COVID-19 и климатичните промени глобалната система за международно сътрудничество не работи.
  • Доверието в националните политически системи е спаднало в цяла Европа, като мнозинството от европейците (58%) поддържат мнението, че обикновените избиратели нямат почти „никакво влияние“ върху днешната политика. 
  • Подкрепата за институциите на ЕС обаче остава висока. 59% от европейците подкрепят продължаването на членството на страната си в ЕС. В 10 от 12-те изследвани страни членки преобладава мнението, че системата на ЕС работи.
  • Месец преди изборите във Франция европейците гледат на Франция като на „надежден партньор“ в ЕС. Те „разчитат“ на Франция да защитава техните интереси — особено в областта на сигурността и отбраната, и в отстояването на демокрацията и правата на човека.
  • Експертите на ЕСВП и автори на доклада, Сузи Денисън и Тара Варма, смятат, че има възможност следващият френски президент да преразгледа ролята на Франция в рамките на ЕС и да покаже „значението на европейската сила“ в един все по-несигурен и конкурентен свят.
  • На фона на военното нахлуване на Русия в Украйна, безпрецедентният отговор на Запада на нападението срещу суверенна европейска държава и на предстоящите ключови президентски избори във Франция само след месец, залогът не може да бъде по-голям за 447-те милиона граждани на ЕС.

Проучването на ЕСВП, „Една идея за Европа: Ролята на следващия френски президент“, което бе поръчано чрез YouGov, Datapraxis, Analitiqs, Datalyze, Turu-uuringate и Szondaphoneустановява, че 50% от тези, които посочват Русия като заплаха, искат да изградят по-голям европейски суверенитет. Европейските гласоподаватели гледат на заплахата от Русия като на тест в реално време за европейския суверенитет. Това показва необходимостта да се наблегне на укрепването на сътрудничеството в Съюза.

Общоевропейското проучване на ЕСВП, проведено в дванайсет държави-членки на ЕС, установи:

  • Русия е смятана за една от най-големите заплахи за Европа. Мнозинството от европейците прогнозира руското нападение срещу Украйна в „експресно проучване“ на ЕСВП сред европейците, проведено миналия месец.      Онези респонденти, които виждат Русия като ключова заплаха, са по-склонни да смятат, че страната им се нуждае от сътрудничество на ЕС по въпросите на сигурността. Този модел е валиден във всяка страна, с изключение на Нидерландия и Дания. Русия също се смята за една от двете основни заплахи за Европа от тези, които се намират в географски уязвими държави членки, включително Естония (44%), Полша (42%), Дания (40%), Швеция (39%), както и от немалки малцинства в Холандия (27%), Германия (25%) и Испания (24%).
  • Стъпките, предприети на ниво ЕС след нахлуването на Русия в Украйна за санкциониране на Русия и подкрепа на Украйна, изглежда са минимумът, който европейската общественост очаква. Запитани как се чувстват по отношение на реакцията на ЕС спрямо намесата на Русия в Източна Европа (Украйна и Беларус) досега, мнозинството от респондентите са отрицателни (31% са уплашени, 15% са ядосани, а 11% са тъжни).
  • Европейците преобладаващо виждат полза от европейското сътрудничество и членството на тяхната страна в ЕС. 59% от анкетираните смятат, че си струва страната им да бъде член на ЕС — мнение, споделяно от над 50% в девет от дванайсетте анкетирани държави членки. Дори в страни като Франция (49%), Италия (48%) и Швеция (48%), където положителните настроения относно членството в ЕС са по-слаби, тези, които го подкрепят, значително надвишават тези, които не го подкрепят.
  • COVID-19 и климатичните промени се нареждат сред най-големите „заплахи“, пред които е изправена Европа днес. Множество респонденти (29%) идентифицират коронавируса сред предполагаемите две основни заплахи, пред които е изправен блокът, следвани от климатичните промени, икономическата криза и миграцията (съответно 27%, 25% и 25% от изброените две основни „заплахи“). От изследваните страни гражданите на Дания (37%), Италия (36%) и Холандия (35%) са най-склонни да гледат на климатичните промени като една от двете водещи „заплахи“, докато 40% от респондентите в Португалия класират COVID-19 като една от двете най-големи тревоги за тях.
  • Доверието в националните политически системи е спаднало в цяла Европа. 58% от респондентите в 12-те държави членки смятат, че  националната им система е „повредена“. Това настроение е най-очевидно в Гърция (87%), Испания (80%), Италия (77%) и Португалия (72%).
  • Мнозина в Европа смятат, че „обикновените избиратели“ вече нямат влияние върху политическата посока на страната им. Мнозинството (58%) от анкетираните от ЕСВП изразяват това мнение, като респондентите във Франция (63%), Италия (66%) и Естония (67%) е най-вероятно да мислят това. Гражданите на Дания и Португалия са най-малко песимистични по въпроса, въпреки че вярата в липсата на въздействие от страна на обикновените избиратели е преобладаващо мнение и в тези две страни (съответно 48% и 47%).
  • Преди изборите във Франция през април, страната се смята за „надежден партньор“ от мнозина в Европа. Множеството респонденти в цяла Европа смятат, че националната политическа система във Франция работи добре месец преди президентските избори в страната. Голям брой от европейците все още „разчитат“ на Франция да защитава интересите на Европа по отношение на отбраната и сигурността (43% доверие), икономическите и финансовите въпроси (36%), управлението на отношенията със Съединените щати (42%) и отстояването на демокрацията и правата на човека (46%). Френската общественост е много по-критична към начина, по който функционира националната им система, отколкото респондентите от други страни, наблюдаващи Франция отвън.
  • Европейците подкрепят идеята достъпът до фондовете на ЕС да зависи от придържането към стандартите за демокрация и върховенство на правото. Повечето европейци смятат, че ЕС трябва да има правомощията да критикува публично правителствата (61%), да „задържа“ структурни фондове (58%) и да „преустановява“ правото на глас (52%) на държави членки, които нарушават правото на ЕС. Подкрепата за механизма за върховенство за правото е най-силно изразена в Естония (68%), Нидерландия (68%), Дания (67%), Швеция (67%), Германия (62%) и Португалия (60%). Интересното е, че мнозинството от респондентите в Унгария подкрепят задържането на структурни фондове (51%) и ограничаването на правото на глас в Европейския съвет (52%), когато има сериозни и трайни опасения относно нарушения на върховенството на правото.

Според Денисън и Варма, на фона на военния конфликт в Европа и двойната криза с COVID-19 и климатичните промени, европейците са „разочаровани у дома“ и се надяват техните партньори от ЕС и политическото ръководство в Брюксел да защитават интересите им. Тази промяна представлява „възможност“ за Франция да развие лидерството си в ЕС.

Европейците „се доверяват“ на Франция по въпросите на сигурността и отбраната, и усилията за поддържане на демокрацията и правата на човека. Авторите отбелязват, че думата на следващия президент на Франция би могла да има по-голяма сила за посоката на европейския проект в следващите години. За да се постигне това, по-голямото сътрудничество в рамките на ЕС ще бъде от решаващо значение. 

Денисън и Варма правят заключението, че Франция има „капацитета“ и „обществената воля“ да разшири присъствието си в рамките на ЕС-27, противно на предположенията на много коментатори. За да направи това обаче, тя трябва да разработи по-силна стратегия за ролята, която ЕС може да играе по отношение на Русия и Китай и да направи европейските въпроси по-чуваеми във френския дебат.

„Нашето проучване показва, че стъпките, предприети на ниво ЕС след руската инвазия в Украйна за санкциониране на Русия и подкрепа на Украйна, са минимумът, който европейската общественост очаква. Европейците призовават за по-дълбоко сътрудничество по въпросите на сигурността на ниво ЕС.

Тъй френските избори предстоят след по-малко от месец и Европа е в кризисна точка, пред Франция се появява пространство да засили ролята си във вземането на решения в ЕС — нещо, което европейците като цяло подкрепят. Войната на Русия срещу Украйна може да предостави възможност на Франция да се възползва от доверието на останалите държави членки и да се очертае като лидер в този определящ момент за европейската външна политика. – коментира Сузи Денисън.

„Нашите данни показват, че има обществото във Франция има желанието страната да разшири лидерството си в рамките на ЕС. Въпреки възгледите на много коментатори, европейците изглеждат доволни от френското лидерство и до голяма степен са съгласни, че се нуждаят от амбициозен дневен ред като този, застъпван от Еманюел Макрон — особено по отношение на отбраната. Въпреки това, ако Франция се стреми да е лидер, европейците ще очакват тя да заеме по-твърда позиция, особено по отношение на настоящата агресия на Русия, както и по въпросите относно Китай и върховенството на правото в ЕС.

Парадоксално е, че френските политици, коитотрябва да поемат тази роля в ЕС, може да бъдат подложени на критики на национално ниво, като се има предвид вътрешната враждебност към идеята за по-нататъшна европейска интеграция. Може да се окаже, че Макрон беше толкова фокусиран върху продажбата на европейския суверенитет на европейците, че пренебрегна възгледите на собствените си граждани.“ – коментира Тара Варма.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.