Отблъскване, задържане и ангажиране: Как трябва да подходи Европейският съюз към отношенията си с Русия

Russian Foreign Minister Sergey Lavrov and High Representative Josep Borrell (then Spanish Foreign Minister), meet in Moscow in 2018.Russia MFA CC BY-NC-SA
Full text available in
Summary available in

Основни заключения:

  • През последните години Европейският съюз основава своята политика спрямо Русия на скромни санкции, периодични предложения за ангажиране с нея, както и внимателно приспособяване към руските стратегически чувствителни зони.
  • Руският подход към Европейския съюз е много по-слабо калибриран и включва умишлени опити да наруши влиянието на Съюза в много страни от неговото съседство.
  • Европейският съюз трябва да отблъсква, задържа и да се ангажира с Русия, при готовност да се изправи пред трудни дипломатически взаимодействия със страната.
  • Съюзът трябва да преначертае начина, по който иска да говори за човешките права и демокрацията, и да развива тесни връзки в областта на сигурността и военното дело с избрани свои съседи от Балканите, Източното съседство, Близкия изток и Африка.
  • Европейският съюз трябва да продължи да се ангажира селективно с руското правителство и общество чрез мултилатерални институции, улеснени визови процедури и диалог с широк спектър от организации.

Новият доклад на експертите на ЕСВП Карл Билт, Густав Гресел, Кадри Лийк и Нику Попеску –  „Отблъскване, задържане и ангажиране: Как трябва да подходи Европейският съюз към отношенията си с Русия“ – очертава няколко начина, по които Съюзът може да се опита да приспособи своята политика спрямо Русия към новите развития и да разработи от идеите конкретни политики.

Държавите-членки на ЕС трябва да възприемат по-силно изразен геополитически подход спрямо Русия, включително чрез следните действия:

  • Отблъскване назад: Всички политики, които позволяват на ЕС да отстоява своите позиции (увеличаване на военните, разузнавателните или кибер способностите на Съюза, както и енергийната му независимост) ще подобрят способността на ЕС да говори с други сили от позиция на силата. Гласността относно зачитането на правата на човека и демократичните ценности е начин да бъде проектиран един силен и самоуверен Европейски съюз.
  • Задържане: Русия използва нарастваща мрежа от партньорства и съюзи, за да възпрепятства влиянието на ЕС в ключови региони. В отговор на това, Европейският съюз и неговите държави членки трябва да: подобрят координацията на Съюза със САЩ по отношение на Русия; да засилят сътрудничеството с всички страни от Западните Балкани по въпросите на сигурността и военните въпроси; и да инвестират във военни, кибер партньорства и партньорства за сигурност със страни като Украйна, Молдова и Грузия.
  • Ангажиране: Европейският съюз трябва да се стреми към диалог с Русия. Усилията, които двете страни полагат за справяне с изменението на климата и с други екологични проблеми, могат да се осъществяват в мултилатерални условия. Сътрудничеството в борбата с тероризма трябва да продължи (макар и предимно двустранно). Сътрудничеството по отношение на ваксините също е полезно начинание. Тъй като Covid-19 няма националност, и мерките, които се предприемат срещу него не трябва да бъдат национални.

Нику Попуску, директор на програмата на ЕСВП Wider Europe, подчертава:
„Подходът на показване на мускулите не е част от стратегическата култура и зоната на дипломатически комфорт на ЕС. Но перспективата да бъде маргинализиран от редиците на световните сили със сигурност е по-неудобна за ЕС, отколкото да се опита да научи езика на властта и да действа като сила. С други думи, с Русия ще има по-успешен диалог единствено след като Европейският съюз започне да се държи като по-силният – както на вътрешно ниво, така и с външни актьори. След време диалогът ще бъде рестартиран. Но ЕС трябва да влезе в този диалог с повече карти за игра в ръцете си, отколкото тези, с които разполага в момента.“

В международите отношения конфронтацията и сътрудничеството не са антоними, а две страни на една и съща монета. Съответно Европейският съюз трябва да се стреми да си възвърне регионалното влияние в страните от своето съседство и да ограничи капацитета на други сили да действат срещу неговите интереси – било то Русия, Китай или дори Турция. За да постигне това, Съюзът трябва да изпълни рамката на Борел за „отблъскване, задържане и ангажиране“ чрез напористи политики, свързани с много други свои партньори, освен Русия.