Ново проучване преди срещата между Байдън и Си Дзинпин разкрива значителни различия в нагласите към бъдещия световен ред, силата на Китай, състоянието на Запада и подкрепата за Украйна  (Резюме)

Резюме

На фона на конфликти в Европа и Близкия изток и  двустранната среща между Джо Байдън и Си Дзинпин тази седмица, новото глобално проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) в сътрудничество с проекта на Оксфордския университет „Европа в променящ се свят“ установи, че геополитическите съюзи стават все по-разпокъсани, сложни и все по-несъвместими с двуполюсните рамки и позициониране, приписвани на страните в дискусиите около световните събития. Проучването показва, че Европа и Америка се възприемат в световен мащаб като по-привлекателни с по-положителни ценности от Китай и Русия, но това възприятие не се отразява непременно на политическата ориентация. Констатациите предполагат, че сме влезли в свят „ала карт“, в който държавите смесват и съпоставят своите партньори по различни въпроси, вместо да се ангажират с лоялност към едната или другата световна сила.

„Живот в ала карт свят: Какво трябва да научат политиците от световното обществено мнение“ от Тимoти Гартън Аш, Иван Кръстев и Марк Ленард се основава на данни от проучване на Gallup International Association в САЩ, Китай, Индия, Русия, Турция, Бразилия, Южна Африка, Саудитска Арабия, Индонезия, Южна Корея, както и данни на Datapraxis, YouGov и Norstat в единадесет европейски държави (Дания, Естония, Франция, Германия, Великобритания, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швейцария). Проучването разкрива, че докато западната мека сила (разбирана като привлекателност, както на начин на живот, така и на набор от ценности) все още е популярна в глобален аспект, анкетираните са разпръснати в различни сфери на ангажираност към Запада, особено по отношение на търговията и икономическото присъствие на Китай в техните страни.

Основни резултати от новото проучване на ЕСВП:

• • Западът е в упадък, според гражданите от страните, обвързани с този блок. Проучването на ЕСВП установи, че 47% от анкетираните в САЩ и 40% в Южна Корея са песимисти за бъдещето на своята страна. В ЕС27, съгласно сравними данни на „Евробарометър“, средно 59% от гражданите изразяват мнението, че нещата вървят в погрешната посока в тяхната страна. За разлика от тях, 86% от анкетираните в Индия, 74% в Индонезия, 69% в Китай и 54% в Русия са оптимисти за своите държави, което е преобладаващо мнение и в Бразилия (40%).

• • Въпреки това в световен мащаб статутът на Запада все още е бляскав. В повечето анкетирани страни ЕСВП установи, че респондентите вярват, че Европа и САЩ са местата, където в хипотетична ситуация те най-много биха искали да  живеят. Големи мнозинства в Южна Корея (75%), Саудитска Арабия (62%), Бразилия (68%), Турция (71%), Южна Африка (65%) и Саудитска Арабия (62%) изразяват предпочитание да живеят в САЩ или страна от ЕС. Най-силното предпочитание за живот в Русия или Китай, взети заедно, идва от Южна Африка, където малцинство от 16% изразява това мнение (срещу 65%, които биха избрали ЕС или САЩ).

• • САЩ и техните партньори се оценяват положително заради геополитическо им лидерство. ЕСВП установи, че почти всички респонденти биха предпочели да бъдат част от американски блок, вместо да си сътрудничат с Китай и неговите партньори, при условие, че трябва да избират. Това е мнението на мнозинството в Южна Корея (82%), Индия (80%), Бразилия (66%), Южна Африка (54%), Турция (51%) и Саудитска Арабия (50%). Русия е единственото отклонение по този въпрос, като мнозинството посочва Китай, докато отговорът в Индонезия беше разделен и нямаше мнозинство.

• • Западните ценности са популярни в световен мащаб. Относно правата на човека мнозинствата в Южна Корея (75%), Индия (64%), Бразилия (62%), Южна Африка (54%) и Турция (51%) казват, че предпочитат по този въпрос страната им да бъде по-близо до САЩ и техните партньори, а не до Китай и неговите партньори; това също е преобладаващо мнение в Саудитска Арабия (47%). Подобно и по въпроса за сътрудничеството за сигурност големи мнозинства или голям брой в Южна Корея (80%), Индия (70%), Бразилия (59%), Южна Африка (48%), Саудитска Арабия (48%), Турция (43%) и Индонезия (38%) изразяват желание да бъдат по-близо до САЩ, отколкото до Китай.

• • Силата на Китай в световен мащаб се проявява най-вече в икономическата сфера. На въпроса дали се чувстват по-близо до САЩ, или до Китай, по отношение на търговията, мнозинството в Русия (74%), Саудитска Арабия (60%), Южна Африка (60%), Индонезия (53%) и Турция (50%) избират Китай. Само в Индия (65%) и Бразилия (50%) мнозинството отбелязва по-голяма близост със САЩ, отколкото с Китай по този въпрос. Междувременно респондентите в Южна Корея са силно разделени — 42% посочват САЩ и техните партньори, а 37% избират Китай и техните партньори.

• • Гражданите на редица сили от средна величина са отворени към китайското икономическо присъствие в тяхната страна. Мнозинствата в Саудитска Арабия (64%), Южна Африка (58%), Бразилия (52%) и Турция (52%) изразяват умерено приемане в  пет сфери на китайско икономическо присъствие в техните страни, включително дали на китайските компании трябва да им бъде позволено да купят голям спортен отбор, вестник, технологична компания или инфраструктура в тяхната страна и дали трябва да им бъде позволено да изградят тази инфраструктура. Междувременно, според резултатите от предишно проучване на ЕСВП, това число е само 29% за Европа. Интересното е, че тези, които са най-сдържани към китайската икономическа ангажираност, включват не само Южна Корея, но и Русия, докато хората в Индонезия са силно разделени по въпроса дали това  е приемливо, или не.

• • Мнозина извън Запада приемат конфликта в Украйна като прокси война между САЩ и Русия. Мнозинствата в Русия (63%), Китай (57%), Саудитска Арабия (54%) и Турция (51%) смятат, че САЩ „вече са във война“ с Русия. Жителите на Европа (средно 36%) и САЩ (20%), както и в Индия (24%) и Бразилия (28%), са по-малко склонни да се присъединят към това мнение, като преобладаващото им мнение е, че САЩ не са във война с Русия.

• • Отвъд Запада има слаба готовност за подкрепа на Украйна в дългосрочен план.  Преобладаващо мнение сред респондентите в Китай (48%), Русия (46%), Саудитска Арабия (46%), Южна Африка (46%), Индия (45%), Турция (43%), Индонезия (34%) и Бразилия (31%) е, че конфликтът трябва да приключи възможно най-скоро, дори ако това означава, Украйна  да загуби контрола върху част от територията си в полза на Русия. Междувременно в САЩ и Европа преобладава алтернативен възглед, според който „Украйна трябва да си върне цялата територия, дори ако това означава по-дълга война или повече украинци да бъдат убити и разселени“.

• • Западът се смята за по-голямата пречка за постигането на мир във войната между Русия и Украйна. В Китай (82%), Русия (71%) и Саудитска Арабия (57%), Индонезия (46%), Турция (49%) и Индия (39%) виждат САЩ, ЕС или Украйна като най-голямата пречка за постигане на мир между Русия и Украйна. Извън САЩ и Европа само хората в Южна Корея (67%) и Бразилия (37%) виждат Русия като най-голямото препятствие, както и за американците (58%) и европейците (56%).

• • Мнозинството извън Европа и САЩ смятат, че Русия ще спечели войната. Мнозинствата в Русия (86%), Китай (74%), Саудитска Арабия (70%), Индия (63%), Индонезия (60%), Южна Африка (59%), Турция (55%) смятат, че е вероятно Русия да спечели конфликта в следващите 5 години. САЩ (52%), Европа (46%) и Южна Корея (43%) са единствените, където преобладава противоположното мнение (въпреки че в САЩ мнозинството (50%) смята победата на Украйна за вероятна в този срок.

• • Мнозинството извън Европа подкрепят тяхната страна да има достъп до ядрени оръжия. Мнозинството в Китай (86%), Саудитска Арабия (62%), Южна Корея (56%), САЩ (55%), Индия (54%) и голям брой в Турция (48%) подкрепят достъпа на страната си до ядрени оръжия. Европейците са по-скептични в това отношение, като средно само 16% са съгласни с това предложение, а 63% са против. Хората в Бразилия и Индонезия също са  против ядрените оръжия.

• • Извън Европа 41% от гражданите са на мнение, че ЕС може да се „разпадне“ през следващите 20 години, като мнозина от тях изглежда обвързват съдбата му с изхода от войната в Украйна. Мнението, че ЕС може да се разпадне през следващите две десетилетия, е най-силно изразено в Китай (67%), Саудитска Арабия (62%) и Русия (54%), но се споделя и от почти половината от анкетираните в Турция, Индия и Южна Африка (съответно 45%, 41% и 40%). В САЩ (34%) и Европа (средно 33%) също има значителен процент на подкрепа за това мнение. Мненията за бъдещето на ЕС изглежда отчасти имат връзка и с това как хората виждат вероятния изход от войната между Русия и Украйна. Извън Европа 73% от тези, които смятат, че ЕС може да се разпадне, очакват и руска победа, докато последното мнение се споделя от 53 % от тези, които смятат, че разпадането на ЕС е малко вероятно.  Същата връзка се наблюдава в Европа, където 45% от онези, които смятат, че ЕС вероятно ще се разпадне през следващите 20 години, очакват руска победа, а 58%, които смятат, че разпадът на ЕС е малко вероятен, също смятат, че руската победа е малко вероятна.

---

Марк Ленард, съавтор на доклада и директор на Европейския съвет за външна политика коментира:

„Резултатите от нашето проучване предполагат, че вместо да се придържа към досегашния мирен свят, ЕС трябва да разбере новите правила на „игра ала карт“ по отношение на международните отношения и да потърси нови партньори по ключови въпроси, пред които е изправен нашият разкъсван от войни свят.“

Иван Кръстев, съавтор и председател на УС на Център за либерални стратегии в София, добавя:

„Светът се променя — и то не в полза на Европа. Всеки подход към стратегията трябва да започне с анализ на този свят такъв, такъв какъвто е, а не какъвто искаме да бъде. Гледайки уверения начин, по който сили от средна величина  като Турция, Индия, Бразилия, Южна Африка и Саудитска Арабия се държат сега на световната сцена, ЕС трябва да си вземе бележка и да се стреми да разшири обхвата на своите съюзи.“

Тимоти Гартън Аш, съавтор, професор по европейски науки в Оксфордския университет и старши научен сътрудник в института „Хувър“, каза:

„Урокът е ясен: меката сила на Европа трябва да бъде допълнена с повече инвестиции във военната готовност и сигурността на „твърдата сила“. По-нататъшното разширяване на ЕС на изток, включително с Украйна, ще направи Европа по-мощен и надежден глобален играч в свят на все по-ожесточена геополитическа и геоикономическа конкуренция.“