10 външнополитически тенденции за 2017 г.

Ето нашите 10 тенденции (+ една бонус), които ще определят европейската външна политика през 2017 г.  …

Ето нашите 10 тенденции (+ една бонус), които ще определят европейската външна политика през 2017 г.  

Миналата година започнахме самоуверено, прогнозирайки 13 тенденции, определящи европейската външна политика през 2016 г. Приключихме годината леко унизени с измамното чувство, че самооценка от 7,5 от 13 не е толкова зле. С началото на новата година самочувствието ни се върна и нашите 10 тенденции (+ една бонус), които ще определят европейската външна политика през 2017 г., са вече тук:

1. Европейската външна политика ще е доминирана от избори 

Европа и външната й политика ще бъдат обременени от избори, но не защото през 2017 г. ще има повече избори от обикновено. С 28 страни членки и 4-5-годишни парламентарни мандати, всяка година в Съюза има средно 7-9 национални избори. Но през 2017 г. ще станем свидетели на ключови избори във Франция, Германия, Холандия, Чехия и България, всеки от които може да донесе още една неочаквана популистка победа. Може да има и избори в Италия, където една победа на Движение „Пет звезди“ ще предвещае референдум за еврото и вероятна финансова криза.

Големият въпрос обаче ще бъдат френските избори и възможността Марин Льо Пен да стане президент на Франция. Изглежда малко вероятно за момента, но скорошните провали в прогнозите в САЩ и Великобритания отрезвиха всички до такава степен, че е трудно да се чувстваме уверени. Ако Льо Пен бъде избрана, това би означавало по-голяма криза за ЕС от Брекзит и ЕС вероятно наистина ще загуби геополитическата си тежест.

Самите избори, доста неочаквано, ще са фокусирани върху външнополитически въпроси, особено миграцията, тероризма и международната търговия. И същевременно можем да сме сигурни, че всеки призив за активна европейска външна политика през 2017 г. ще се сблъска с предупреждения да се изчака докато минат следващите избори. 

2. Триумфалното завръщане на Русия към Запада

2017 г. също ще отбележи началото на триумфалното завръщане на Русия към Запада или може би на Запада към Русия, в зависимост от гледната точка. При всички случаи, подпомогнат отчасти от Доналд Тръмп, руският президент Владимир Путин ще се присъедини отново към клуба, управляващ света, започвайки дори и само символично с посещението си на срещата на Г-7 в Сицилия в края на май. Този момент ще отбележи началото на края на трансатлантическия консенсус, поддържащ режима на санкции срещу Русия. 

3. Необичайни съдружници защитават световния ред

В отговор на усилията на американския президент Доналд Тръмп да предефинира световния ред, необичаен съюз ще се появи между Европа и Китай в защита на тези части от световния ред, които са значими за тях.

Това предполага по-специално китайско-европейско усилие да се защити глобалната система за свободна търговия и СТО и да се запази Парижкото споразумение за промените в климата. Този съюз ще започне да се избистря, когато китайският президент Си Дзинпин изнесе глобалисткиориентираната си реч по време на Световния икономически форум в Давос, точно както Тръмп ще даде встъпителната си реч във Вашингтон, тематично ориентиран към „Америка преди всичко“.  

4. Сирийската гражданска война няма да спре

Идеята, че сирийската гражданска война ще продължи да вилнее, беше конвенционална мъдрост в последните пет години. Но напоследък широко е разпространено убеждението, че руско-иранско-сирийското завладяване на Алепо означава, че войната навлиза във финалната си фаза и че опозицията ще бъде военно унищожена сравнително скоро.

Въпреки това победата в Алепо няма да прерасне в политическа победа през 2017 г., тъй като сирийската гражданска война вероятно ще навлезе в бунтовническа фаза (въпреки че конвенционалните военни операции също ще продължат срещу бунтовниците в Идлиб и срещу ИДИЛ като цяло). Докато бунтовете продължават, руснаците ще започнат да се уморяват от бавното окапване на войниците си (и дори дипломатическия си корпус). Те ще станат дори още по-отвратени от отношенията си с Асад и непрестанното му настояване за пълна победа. 

5. Сделката ЕС – Турция остава

Сделката с Турция относно бежанците е вече доста разпокъсана и всички страни злоупотребяват с нея. Различни европейци и турци я нарекоха незадоволителна и дори неморална. Предстоят й редица други удари по време на наближаващите предизборни кампании през 2017 г., в които  различни популистки партии ще я осмиват като форма на изнудване на Европа от страна на Турция и като резултат от провала на ЕС да защити своите граници.

Въпреки това споразумението ще оцелее през 2018 г. заради огромната му важност и за германското, и за турското правителство. Берлин смята, че се нуждае от споразумението, за да задържи нова вълна от бежанци. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, от своя страна, определено таи смесени чувства към ЕС. Но той не може да си позволи да затвори възможността на турската средна класа за безвизово пътуване до Европа, ако иска да подсигури необходимите конституционните промени за съсредоточаване на изпълнителната власт в президентската институция в Турция. 

6. САЩ изоставя сделката с Иран, докато ЕС се опитва да я поддържа

Американците ще се откажат от спогодбата с Иран ако не формално, то де факто чрез прокарване на нови санкции или като се отметнат от обещаното облекчаване на санкциите на Иран. Европейците обаче ще работят, за да се запази ядрото на споразумението. Те могат дори да започнат битка със САЩ заради вторичните санкции, които САЩ се опитва да наложи на европейските банки и фирми. В този случай, може на лице да се окаже завръщане към ерата Хелмс-Бъртън от 90-те години, когато вътрешни борби и противоречия определяха западната политика по отношение на Иран.

7. Преговорите за Брекзит – в задънена улица

2016 г. промени почти всичко, с изключение на това как Великобритания и европейските правителства мислят за Брекзит. От британска страна, правителството на Тереза Мей действа така, сякаш единствената величина, която се е променила в международния ред, е излизането на Великобритания от ЕС. Затова нейното внимание е насочено към това да поддържа Консервативната партия обединена и да извлече пределни ползи за Великобритания, без да обръща много внимание как това може да се отрази – или да бъде засегнато от – от променящия се световен ред.

По същия начин, от страна на ЕС големият страх е, че Брекзит ще предизвика ефект на доминото с изисквания за специални условия от ЕС. И така стигаме до смъртоносния силогизъм, че един клуб има правила и ползи. Достъп до ползите има само ако се следват правилата и следователно извън клуба би трябвало да бъде по-лошо, отколкото вътре. Както и в гръцката криза, тази нагласа прави ЕС изключително твърд в преговорите. В този контекст скорошното условие Великобритания да плати 60 милиарда евро “такса изходе не просто начално условие, а такова, което всъщност ще се влоши, ако не бъде прието от Лондон.

Много британци не вярват, че ЕС ще възприеме този подход и затова е малко вероятно преговорите да напреднат през 2017 г. В по-дългосрочен план опасността е недоговорен Брекзит, но засега спокойно може да се прогнозира, че и догодина ще направим същата прогноза.  

8. Маргинализацията на периферията на ЕС

Ядрото на ЕС и Еврозоната ще работят по нови начини да поддържат Съюза и еврото живи през 2017 г. или вниманието им ще бъде изцяло приковано върху изборите. В същото време периферията на ЕС, особено новите източноевропейски страни членки, ще се отдалечават в маргинализация и ще бъдат принудени да се справят само с техните предизвикателства. За много от тях, като например България или Гърция, това ще означава, че външната граница на ЕС ще бъде тяхна отговорност и че те ще трябва да се справят с опасенията за повече бежанци или сближаване между Русия и Турция, без много помощ от партньорите си в ядрото на ЕС.

9. Европа най-накрая започва да мисли сериозно за отбрана

Изглежда утопично да се каже, че най-накрая след толкова много фалстартове, 2017 г. може да бъде годината, в която Европа започва да мисли сериозно за осигуряването на своя собствена защита. Винаги силният аргумент за по-съгласуван подход става почти неоспорим с връщането на руската агресия и вероятното оттегляне на Америка при ръководството на Тръмп.

Вече са налице различни показатели на тази тенденция, тъй като повече страни изразходват за отбрана 2% от БВП – ниво, за което отдавна бяха поели ангажимент. През март 12-15 страни от ЕС ще започнат официалната програма на постоянно структурирано сътрудничество”, както силата на Договора за ЕС предвижда. Те ще определят цели за споделени разходи и ще установят общи проекти. Надеждата е, че САЩ и НАТО ще приветстват тези усилия на ЕС, като Тръмп вероятно ще използва възможността да се похвали с победата си в това да накара и други да плащат своя дял.  

10. Краят на решението за две държави

2017 г. най-вероятно също ще стане свидетел и на края на идеята за две държави като решение на израелско-палестинския конфликт. Решението за две държави от доста време куца, но вече е пределно ясно, че израелското правителство не се ангажира с него, а палестинците не са в състояние да наложат въпроса. Аналогично, много ясно е, че никоя външна сила – САЩ, Европа или арабските страни – е готова да направи необходимото, за да стане то по-достижимо. 

Това не е новина, но досега липсата на алтернативи означаваше, че всички се преструваха, че решението на конфликта чрез създаване на две държави е все още приложимо. Това ще приключи през 2017 г. основният подтик/импулс ще бъде преместването на Американското посолство в Йерусалим и цялостната промяна в тона на САЩ към израелското правителство, чието послание ще бъде най-общо „правете каквото решите“.  Може би много хора в Европа ще бъдат учудени да чуят, че досега нещата не стояха така, но предстои скоро да оценят разликата.

Бонус тенденция: Европа печели инструменти за влияние от европейски бизнес интереси 

Преплитането на бизнес интересите на Тръмп с външната политика на САЩ се приема негативно от Европа и света. Това обаче може да се окаже неизползван източник на влияние за европейците. Както Русия и Китай изглежда вече са открили, инвестиционните интереси на организациите на Тръмп са доста по-важни за него, отколкото всякакви външно-политически резултати. През 2017 г., европейците ще разберат и ще започнат да печелят инструменти на влияние чрез  инвестиции на Тръмп в Европа, по същество превръщайки голф игрища като това в Търнбъри, Шотландия, в свои оръжия.

****
Това са нашите прогнози за 2017 г. Бихме искали да благодарим на някои от нашите колеги, особено Манюел Лафон Рапнуи и Весела Чернева, за тяхната помощ при изготвянето на този списък. Отговорността остава наша. Крайната ни прогноза е, че няма да сме прави по много от тези неща. Тъй като нашите колеги настояват да ни държат отговорни за прогнозите си, предвиждаме друго упражнение по унизителна отчетност в края на годината. В същото време, приемаме залози върху всички тези тенденции – но само в обезценяващи се валути …