Предсрочните избори в Косово: Шанс за действие

Днес (17 февруари 2021 г.) се навършват 13 години от обявяването на независимостта на Косово. Но тази годишнина се различава значително от предишните, тъй като страната е свидетел на един различен политически пейзаж. Най-младата европейска държава проведе поредните предсрочни избори на 14-ти февруари (шести такива от 2010 г. насам), но този път резултатите сочат към драстични и изключителни промени – не само за Косово, но и за региона на Западните Балкани. Безспорният победител е лява партия, оглавявана от бившия студентски революционен лидер Албин Курти, радващ се на популярност сред градските жители и младите хора. Партията на Курти, Vetevendosje, формира предизборна коалиция с дясноцентристката листа, водена от Вьоса Османи, изпълняваща длъжността президент на Косово. Могат ли те да се справят с огромните социално-икономически предизвикателства и очакванията на населението, което все още страда от пандемията?

Партията на Курти е социално-икономически ориентирано движение, но се яви на изборите с обща изборна листа с независимия политик Вьоса Османи. Османи влезе в политиката като поддръжник на бившия президент Ибрахим Ругова и неговия политически пацифизъм – идеология, която Курти отдавна критикува. Но и двамата се ангажираха с политики като борба с корупцията, създаване на работни места и гарантиране на социална справедливост. Победата бе голяма: за първи път на избори в Косово една партия – Vetevendosje – спечели повече от 48 процента, следвана от Демократическата партия на Косово, която си осигури само 17 процента от гласовете. Vetevendosje остави останалите толкова назад, че предизвика големи оставки сред ръководните екипи на губещите партии, по-специално в Демократичната лига на Косово – доскорошен коалиционен партньор на Vetevendosje в предишната краткотрайна администрация. Обнадеждаващо, почти всички политически партии признаха победата и също така обещаха да не възпрепятстват назначаването на ново правителство – рядък признак на политическа зрялост в следвоенно Косово и в региона.

Предизвикателствата са значителни. Косово е изправено пред огромни социално-икономически предизвикателства.  От началото на пандемията 120 000 души са се заразили с Covid-19, жертвите са 1 544. Пандемията изостри и без това тежката икономическа ситуация в Косово и допълнително влоши социалната поляризация, поддържана в продължение на години от непрекъснатите политически кризи. В последния парламент опозиционните партии непрекъснато отказваха да подкрепят законодателни инициативи в отговор на кризата. В един момент гражданите трябваше да теглят пари от пенсионните си фондове, за да свързват двата края при липсата на финансова подкрепа от правителството. Косово остава една от малкото страни в региона, които все още не са започнали ваксинация срещу Covid-19, и в които все още не е планирано началото на такава програма. Едно правителство, което може да получи ясна подкрепа в парламента, ще бъде много по-оправомощено да предприеме необходимите стъпки за борба с пандемията.

Безработицата в Косово остава най-високата в региона – над 30%; в съседна Северна Македония тя е 16%, а в Албания – малко под 13%. През последната година  над половината от младите хора в Косово се оказаха без работа. Бизнесът и уязвимите групи като пенсионерите са засегнати тежко от пандемията и от липсата на държавна подкрепа. Новото правителство ще трябва бързо да изготви стратегия, за да гарантира, че бизнесът и уязвимите групи ще получат подкрепа и да се избегне по-нататъшно пропадане под прага на бедността. Също така е от решаващо значение новото правителство спешно да инвестира повече в системата на здравеопазването, която е в критичен момент и твърде често не успява да предостави основни услуги.

Предстоящият втори мандат на Курти също така ще бъде доминиран от външнополитически въпроси и регионални проблеми. Вече има призиви за действия по  външнополитическия фронт и не на последно място по линия на дългогодишния преговорен процес със Сърбия. Липсата на консенсус за това как да се подходи към диалога между Прищина и Белград доведе до провала на трите предходни правителства. Върховният представител на ЕС Жозеп Борел и членове на Европейския парламент официално призоваха Косово скоро да сформира правителство и да се съсредоточи върху диалога между Косово и Сърбия.

Въпреки това и Курти, и Османи заявиха, че диалогът няма да бъде сред основните им приоритети. Като политически лидери те няма да могат да игнорират факта, че без дълготрайно решение за сръбската общност в Косово страната ще остане нефункционална и без подходяща евроатлантическа интеграция. Ако пренебрегнат диалога, властното ръководство на Сърбия ще спечели политически. Следователно те трябва да намерят начин за справяне с въпроса за диалога и многобройните вътрешни предизвикателства.

И накрая, на по-широко регионално ниво забелязваме, че гражданите на Косово успяха да извоюват съществена политическа промяна. В Косово има добре функционираща демокрация, а изборите се организират и провеждат сравнително професионално. Това е в контраст със съседни държави, които се провалят в използването на изборите като демократично средство за постигане на промяна. Изборните процеси в Западните Балкани често са не повече от инструмент за поддържане на властта, а не инструмент за промяна. Скептицизмът и ниското доверие към демократичните институции са на най-ниските си нива в региона през последните години – примерът на Косово може да играе малка роля за промяна в това преобладаващо настроение.