Отношенията между Индия и Китай и последиците от тях за Европа 

На 27 април министърът на отбраната на Индия, Раджнат Сингх се срещна с китайския си колега Ли Шангфу в рамките на срещата на министрите на отбраната на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в Делхи. Срещата беше поредният опит за намиране на изход от тригодишното напрежение между хиляди войници по оспорваната граница. То започна през май 2020 г., когато индийските и китайските сили влязоха в директен сблъсък в долината Галван, при който загинаха 20 индийски войници и неизвестен брой китайски войници. След случилото се, официални представители на двете страни проведоха 18 кръга от разговори, за да договорят  изтегляне на войските от района, но без успех. Индия обвини Китай, че едностранно се опитва да премести границата, като изпраща войски отвъд Линията на фактически контрол (ЛФК) между страните. Въпреки че уреждането на спора е в интерес както на Китай, така и на Индия, Пекин изглежда не желае да участва в реални преговори за ЛФК, като вместо това изразява надежда, че двете страни биха могли да приключат с този въпрос и да укрепят взаимното си доверие. 

Граничният спор между Индия и Китай е показателен за нарастващото съперничество между двете страни, което определя пейзажа на сигурността и стратегическата среда в Южна Азия. Китай набира сила и влияние в Индийско-Тихоокеанския регион – където Индия отдавна е доминираща сила – и го използва като още една арена за стратегическото си съперничество със САЩ. Като се има предвид търговията на Европа с региона и сложността на отношенията между Китай, САЩ, Индия, Русия и Европейския съюз, тази динамика ще има тежки последици не само за региона, но и за Европа. 

През последните две десетилетия Китай засили влиянието си върху целия регион на Индийския океан. Пекин създаде мрежа от военни и търговски съоръжения – т.нар. низ от перли – и укрепи икономическите си отношения с държавите от региона. През 2022 г. дълговете на Шри Ланка към Китай нараснаха до 7 млрд. долара, а Малдивите дължат на Китай около 40% от БВП. Тези икономически зависимости ерозираха индийското влиянието в съседните държави. Ню Делхи беше изградил силни дипломатически връзки с други държави в региона чрез своята „островна дипломация“ и инициативи като морското сътрудничество „Сигурност и растеж за всички в региона“. Инвестициите на Китай в региона сега тласнаха Ню Делхи към икономическо съревнование, което в крайна сметка може да се окаже трудно за поддържане. 

Ню Делхи все още има доминираща роля в Южна Азия и по-специално в Индийския океан, но с укрепването на позициите на Китай в региона отношението му към Индия става все по-категорично. Индия остава твърдо решена да предотврати китайската хегемония в Азия, като многократно подчертава, че многополюсният свят започва с многополюсна Азия, и търси партньорства с различни държави, включително САЩ и ЕС. Пекин е загрижен за нарастващите военни връзки на Индия със САЩ и е склонен да разглежда намеренията на Индия през призмата на собственото си съперничество със САЩ. Неспособността на Индия да отблъсне Китай на границата също така допълнително намалява влиянието на Ню Делхи върху по-малките регионални държави – Бангладеш, Непал, Бутан и дори Малдивите, като поглъща финансовите, военните и административните ресурси, които биха могли да бъдат изразходвани за разширяване на индийското присъствие в региона. Това поставя под въпрос относителната мощ на Индия и способността ѝ да защити по-малките съседни държави от китайски натиск. Това оставя Ню Делхи в още по-голяма изолация в региона, който включва и неговия съперник Пакистан. 

Индия и Китай настояват, че искат да възстановят доверието помежду си, но не могат да се споразумеят за процеса. Тъй като в момента има предимство, Китай би искал изграждането на доверие да остане строго двустранен въпрос и не желае организации като Г-20 и ШОС, или останалите три държави от БРИКС – Бразилия, Русия и Южна Африка, или дори институциите, ръководени от АСЕАН, да играят каквато и да било роля в хипотетичния засега процес по нормализиране на отношенията. По този начин Китай поставя под въпрос многостранните стремежи на Индия и намалява капацитета на Ню Делхи да управлява колективно последиците от възхода на Китай за страната и за региона. Войната в Украйна улеснява това още повече, тъй като Русия, която традиционно е на страната на Индия в многостранни регионални договорености, изглежда разсеяна и неутрализирана от новата си, макар и нелека, близост с Китай. 

Нарастващото напрежение и агресия от 2013 г. не са случайни. Натискът от страна на Пекин по границата и увеличаването на военноморските сили в Индийския океан принуждават Индия да се впусне в скъпоструваща надпревара за въоръжаване и я предупреждават срещу това, което Пекин смята за прекомерна близост със САЩ. В продължаващото съревнование на великите сили между Китай и САЩ всеки въпрос се превръща в игра с нулев резултат. Това затруднява Индия да разреши граничния си конфликт с Китай и същевременно да управлява по мирен начин възхода на Китай и нарастващата му настойчивост в Индийско-Тихоокеанския регион. 

Укрепването на позициите на Индия в Южна Азия и в региона на Индийския океан е в съответствие с интересите на Европа в областта на свободната търговия и устойчивостта на веригата за доставки, както и с поддържането на многополюсен световен ред – който не ограничава вземането на политически решения от държавите поради икономическата им зависимост от Китай. В това отношение Индия следва да играе решаваща роля в стратегията на ЕС за диверсификация и намаляване на риска. 

Индийско-Тихоокеанският регион допринася за 40% от външния внос в ЕС и за 27% от общия му износ, като по-голямата част се осъществява по море. Индийският океан е основната врата на Европа към Индийско-Тихоокеанския регион. Китай и Индия преминават бавно, но ефективно към нова фаза на антагонистично съперничество. Въпреки че перспективата за открита конфронтация остава само далечна възможност, по-нататъшното поляризиране на отношенията между Индия и Китай в Индийския океан е проблем не само за Индия, но и за Европа. 

ЕС обяви Индия за първостепенен партньор в своята стратегия за Индийско-Тихоокеанския регион до 2021 г., но отношенията му с Делхи отдавна  не разгръщат пълния си потенциал. Нарастващото разочарование на Европа от Китай през последните две години показа необходимост и подготви почвата за по-нататъшно укрепване на отношенията с Индия. ЕС следва да даде приоритет на изграждането и прилагането на стратегията на ЕС за сътрудничество в Индийско-Тихоокеанския регион, споразумението за свободна търговия между ЕС и Индия, Съвета по търговия и технологии и Партньорството за свързаност, за да демонстрира своята ангажираност и ефективно да премине отвъд рамките на символичното сътрудничество с Индия.