Новата роля на Полша в Европа

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна промени международния имидж на Полша. Въпросите за състоянието на върховенството на правото в страната отстъпиха място на благодарности за предоставени танкове и подкрепа за украински бежанци. Където и да отиде човек в Европа – в Париж, Берлин или Брюксел, хората изразяват възхищение от реакцията на Варшава. Някои го правят от убеждение, други – по съвест, а трети – от удобство. Значимото тук е колко по-различна беше ситуацията само преди няколко месеца.

Очертаващият се край на спора между полското правителство и Европейската комисия относно върховенството на правото поставя отношенията между Варшава и Брюксел в нова светлина. Ако успее да се освободи от това политическо бреме, Полша може да си спечели по-силна позиция в Европейския съюз – по-силна в сравнение с когато и да било през последното десетилетия. Тази перспектива обаче може да се окаже илюзорна, ако Варшава поднови споровете си с Брюксел и други европейски столици, надявайки се да получи обществено одобрение у дома.

Според Марк Ленард и Иван Кръстев, „в ранните етапи на войната страните от Централна и Източна Европа почувстваха, че войнственото им отношение към Русия в миналото е било напълно оправдано и увеличиха доверието и силата си в рамките на ЕС“. Социологическото проучване на общественото мнение, на което авторите се позовават обаче, разкрива променяща се картина. Много европейски граждани искат „мир“ възможно най-скоро, дори това да означава отстъпки за Украйна. При такъв сценарий страни като Полша могат да се окажат маргинализирани, защото гражданите приоритизират „справедливост“ за Украйна дори това да означава повече жертви и бежанци.

Изправени пред растящите енергийни разходи, рязкото поскъпване на потребителските стоки и перспективата за рецесия, европейските избиратели, особено тези в страните, които са далеч от Русия и Украйна, скоро може да се окажат още по-склонни да предпочетат мира пред справедливостта. Възможно е също европейските лидери, които досега често заемаха изненадващо твърда позиция спрямо президента Владимир Путин, да започнат да се съобразяват с тези нагласи.

Рискът за Полша не се състои само в това, че влиянието ѝ върху европейската политика по отношение на Украйна и Русия може да отслабне. Съществува и риск, породен от разминаването между възприятията на полските граждани и тези в западните и южноевропейските държави. Това може да пробуди спомена за историческите горчивини в страната, да прерасне в евроскептицизъм и да доведе до политическа самоизолация. Парадоксално е, че може да се случи в момент, в който Варшава има уникален шанс да се измъкне от неудобно положение в рамките на ЕС.

Вече са налице някои тревожни признаци за подобен развой на събитията. Сред десетте държави, обхванати от проучването на ЕСВП, Полша е единствената, в която преобладава мнението, че Германия и Франция са приятелски настроени към Путин. Както показва графиката по-долу, 50% от поляците възприемат Германия по този начин. Средната стойност в другите страни е едва 18%. Подобно на това, 40% от полската общественост смята, че Франция е приятелски настроена към Путин, докато в други страни този процент е едва 17.

Това обаче не означава, че поляците са критични само към Западна Европа. Те са още по-подозрителни към Унгария. Така например 61% смятат, че Унгария е приятелски настроена към Русия. Този дял е по-висок в сравнение с резултатите във всяка друга от държавите в проучването. Средно само 34% от анкетираните в останалите девет страни упрекват Будапеща в приятелство с Москва.

Още по-забележително е, че по тези въпроси нагласите на поляците от целия политически спектър в страната се различават в по-малка степен от  нагласите на поляците и другите европейци. Разбира се, привържениците на „Право и справедливост“, националистическата партия, която управлява Полша, са по-склонни да смятат, че Берлин и Париж са твърде приятелски настроени към Москва, отколкото привържениците на либералната Гражданска коалиция или на Левицата. Но е и по-вероятно да смятат, че Германия или Франция са приятелски настроени към Путин, отколкото привържениците на която и да е друга голяма партия в останалите девет европейски държави.

Любопитното е, че Орбан е смятан за приятелски настроен към Русия не само от мнозинството избиратели на полската опозиция, но и от 62% от привържениците на „Право и справедливост“, за която някога е бил източник на вдъхновение. Ето защо, макар че лидерът на „Право и справедливост“, Ярослав Качински, все още поддържа тактически съюз с Орбан по въпросите на ЕС, отношенията им не стигат по-далеч от това. Поддръжниците на „Право и справедливост“ до голяма степен са възприели разочарованието на своя лидер от позицията на Унгария по отношение на Украйна. Увличането им по Орбан изглежда е приключило.

Склонността на поляците към справедливост, а не към мир, по отношение на войната в Украйна, ги прави аутсайдери в ЕС. Такава обаче е нагласата както сред привържениците на „Право и справедливост“, така и сред тези на опозиционните партии. Този факт разграничава цяла Полша, а не само полското правителство, от останалите държави в Западна Европа.

Все пак съществува тънка граница между това да си прав и самодоволен. И дори да си прав, това често не е достатъчно, за да въздействаш.

До този момент полското правителство доблестно се носеше по надигащата се вълна на морално превъзходство спрямо западните си партньори, което рязко контрастираше с критиките, получавани години наред за неспазване на европейските стандарти. Варшава се оказа от правилната страна на историята и се постара това да се разбере в европейските столици. Заместник-министърът на външните работи на Полша заяви пред германския канцлер, че „разговорите с Путин са напълно безсмислени“. От своя страна, полският министър-председател Матеуш Моравецки се подигра на телефонните разговори на френския президент Еманюел Макрон с Путин, като каза, че „никой не е преговарял с Хитлер“. Има много причини критиката към френско-германския отговор на войната да е оправдана и необходима. Гласът на полския народ и неговото правителство притежава по-голяма сила от всякога. Именно затова е толкова важно полските лидери да подбират внимателно аргументите и тона си.

Същевременно Качински и Моравецки сякаш пропускат или поне подценяват дълбоката промяна в отношението към Русия и политиките спрямо Москва, които се наблюдават във Франция, Италия и Германия. Полша трябва да гарантира, че ще допринесе конструктивно за този развой на обстоятелствата. Тя не би могла да създаде последователна и ефективна политика за Русия в ЕС само през съюз с балтийските страни или Чехия.

Варшава е в изключително силна позиция да положи началото на нова инициатива в рамките на ЕС за Източна Европа, точно както през 2007 г., когато инициира Източното партньорства заедно с Швеция. Ако полското правителство представи конкретен и амбициозен план, то ще се нуждае от подкрепата на влиятелни съюзници в ЕС. Това ще изисква не само морални доводи, а преди всичко упорита политическа работа и спечелване на доверието на партньорите.

Полските лидери не се присъединиха към френските, германските, италианските и румънските си колеги по време на неотдавнашното им посещение в Киев. Изглежда, че те прекарват повече време в критики спрямо опитите на Германия и Франция да изразят солидарност с Украйна, отколкото в сътрудничество с тях за формиране на политиката на ЕС спрямо страните на Изток. Тези разделения биха донесли вътрешнополитически дивиденти на „Право и справедливост“, но не и начини за защита на стратегическите интереси на Полша.