Как Русия и Западът опитват да се отслабят взаимно

Усилията на Запада и Русия да се отслабят взаимно единствено ги поставя в по-лоша ситуация. Това състезание ще приключи само когато едната страна почувства, че губи състезанието

Talks between Vladimir Putin and Federal Chancellor of Germany Angela Merkel were held at the Meseberg residence – 18 August 2018
Изображението е на Presidential Press and Information Office
Също достъпен на

 Докато Джо Байдън поема президентския пост, въпросът за това как да се справи с Русия ще бъде един от определящите аспекти във външната му политика. Голяма част от дискусиите за Русия в Европа и Съединените щати през последното десетилетие се съсредоточаваше върху това дали да се „рестартират“ отношенията с Русия. Този дебат се появи в много облици: първоначалното „нулиране“ на Обама-Клинтън през 2009 г.; „партньорството за модернизация“ между ЕС и Русия; ръководената от Германия инициатива Meseberg от началото на миналото десетилетие; предложението на ЕС за „селективно ангажиране“ с Русия през 2016 г.; усилията, водени от Франция през 2019 г. за ангажиране на Русия в диалог след среща на върха в Брегансон.

Това създава илюзията за политическо махало, което се колебае между фази на ангажираност и на дипломатическа враждебност. Утвърждава се тенденцията Русия и Западът да провеждат политика на „взаимно отслабване“. Това вероятно ще преобладава по време на президентството на Байдън и през следващото десетилетие.

КАК РУСИЯ ОТСЛАБВА ЗАПАДА

През по-голямата част от 2000-те години Русия гледаше на своето възраждане през призмата и очакванията за нарастващи цени на енергетиката, икономически растеж и модернизация и създаване на мощни в световен мащаб държавни компании, които продават стратегически ресурси за политическо влияние. Но десетилетието доведе до пълна промяна на стратегията. Надеждите за икономическа модернизация бяха почти захвърлени. Тъй като икономиката й се установи в обичайното си склеротично състояние, пътят на Русия чрез растеж към властта изчезна.

В резултат на това, Москва все повече се концентрира върху откриването на по-кратък път към възраждане на властта, който много по-малко се основава на самоусъвършенстване и много повече на отслабване на своите геополитически противници. Това приема различни форми: “ухажване” на ключови политици, подкрепа и финансиране на всички видове крайнолеви и крайнодесни политически партии; онлайн дезинформация и пропаганда, понякога в подкрепа на конкретни политически сили, а понякога просто за насърчаване на политическия хаос.

Всичко това беше допълнено от политика на отслабване на съюзниците и приятелите на Запада, включително в рамките на НАТО и Европейския съюз. Русия положи много усилия, ухажвайки дипломатически и икономически Турция и Унгария – страни-членки на НАТО. Тя също така се стреми да отслаби Запада на места, на които това е възможно: като в Сърбия – страна кандидатка за членство в ЕС, която наскоро обяви откриването на представителство на Министерството на отбраната на Русия в Белград; в Централноафриканската република – на която Русия предоставя наемници и съветник по сигурността на президента на страната; в Либия, Сирия, страните от Персийския залив, Египет, Израел и много други държави. Тази политика е сравнително успешна от руска гледна точка. Но се провали в едно голямо отношение – да попречи на Запада да отговори по подобие.

КАК ЗАПАДЪТ ОТСЛАБВА РУСИЯ

През по-голямата част от 90-те и 2000-те години ЕС и САЩ не се стремяха да отслабват Русия по никакъв начин. В полза на европейските и американските интереси е Русия да бъде страна, която не е толкова силна, колкото СССР, но все пак по-силна, отколкото беше през 90-те години. Те не искаха голяма провалена държава с ядрени оръжия, заплашваща да наруши всякакви геополитически баланси. През 2010 г. – след войната в Грузия от 2008 г. и по времето на “нулирането” на Барак Обама, ЕС и Русия дори стартираха „партньорство за модернизация“ . Целта беше икономическото и политическото укрепване на Русия, а не отслабването й. Разбира се, военната инвазия в Украйна и анексирането на Крим през 2014 г. сложи край на тази стратегия. САЩ и ЕС въведоха санкции срещу Русия и се опитаха да я изолират дипломатически. Поне за ЕС първоначалната цел на санкциите не беше непременно да отслаби Русия, а да я стимулира да спре дестабилизирането на Украйна. Тъй като Русия продължи тактиката си на дестабилизация там, санкциите останаха и постепенно, и донякъде неволно, се превърнаха и в инструмент за отслабване на Русия. С въведените санкции страната със сигурност има не само по-малки шансове да модернизира икономиката си, но и по-малко пари за инвестиране във военните си структури или в съюзниците си. На Русия не й липсват пари, но враждебната среда, която създаде около себе си, я принуждава да натрупа значителен арсенал за тъмните дни, които я очакват занапред. Ситуацията със сигурност ограничава нейните геополитически възможности и финансовата подкрепа за съюзниците ѝ става все по-оскъдна.

ПОЛИТИКАТА НА САМООТСЛАБВАНЕ

Както Русия, така и Западът използваха стратегии за взаимно отслабване, което доведе до това, че отслабиха и себе си. Възходът на популистите в САЩ, Обединеното кралство и в целия ЕС нанесе огромни щети върху доверието, сближаването и външнополитическия капацитет на Запада.

Тази саморазрушителна тенденция в западната политика може да се сравнява само със саморазрушителната тенденция в Русия, чието ръководство е подчинило ресурсите и икономическото бъдеще на страната на външната политика и военните цели в различни части на света. Засега Русия е по-добра от СССР в ограничаването на импулса си за прекомерно напрежение във външната политика, но въпреки това и тя се преекспонира с доста бързи темпове.

Кремъл е обсебен от външна политика в ущърб на неотложни вътрешни въпроси – в процеса тази политика изчерпа до предел руските политически и икономически системи. Русия има достатъчно ресурси, за да остане в прав курс в продължение на няколко десетилетия, но колкото по-дълго го прави, толкова по-лош ще бъде махмурлукът от външнополитическия ѝ авантюризъм.

СЛЕДВАЩОТО АНГАЖИРАНЕ С РУСИЯ

Докато администрацията на Байдън започва да обсъжда със своите европейски сътрудници стратегията за Русия, това взаимно отслабване вероятно ще продължи. Нито Русия, нито Западът изглежда са на ръба да ревизират своя подход. Ще се появят възможности за повторно ангажиране, но за да се случи това, едната страна трябва да почувства, че губи състезанието. При алтернативна възможност, двете страни едновременно трябва да решат, че политиката се проваля, и да променят курса. Засега това е малко вероятно.

Русия смята, че се справя значително добре във външната си политика. И от западна гледна точка наистина само няколко инициативи към Русия през последното десетилетие не са се отплатили. Отношенията с Русия не се подобриха след многократните предложения за нулиране, замразяването на разширяване на НАТО към Украйна и Грузия, десетгодишната политика на отказ от „хуманитарни интервенции“ и омекотяването на политиките за насърчаване на правата на човека под ръководството както на Обама, така и на Доналд Тръмп.

Така че политиката на взаимно отслабване вероятно ще продължи да бъде подходът и на двете страни по време на президентството на Байдън, а вероятно и след това. В средата на 2020 г. държавният департамент на САЩ заяви, че при ангажиране с Русия (и Китай), „трябва да работим, за да помогнем на Съединените щати и техните съюзници да „тичат по-бързо“ в това състезание, както и трябва да помогнем на тези, които се състезават с нас да „тичат по-бавно““. Има много възможности за трансатлантическо сътрудничество, когато става въпрос за това алиансът да „тича по-бързо“. Разбира се, ключът за това се крие във вътрешни политически и икономически трансформации, които са извън обхвата на тази статия. Но що се отнася до външната политика, начинът да надделееш над противниците си е не само да възобновиш самия трансатлантически съюз. Освен това ще има нужда от инвестиране на много повече ресурси в нови партньорства за сигурност с избрани държави от постсъветското пространство или Близкия изток, като същевременно се предприемат стъпки за ограничаване на способността на Русия да привлича съюзниците и партньорите на Запада.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.