Как изглежда европейското бъдеще на Сърбия

Въпросът за разширяването на ЕС е по-сериозен от всякога. След заседанието на Европейския съвет в средата на декември, лидерите решиха да започнат преговори с Украйна и Молдова и предоставиха статут на кандидат членка на Грузия. Въпросът с държавите от Западните Балкани не получи същия категоричен отговор. Докато Босна и Херцеговина, Северна Македония и Албания остават в застой поради редица нерешени въпроси, включително етнически разделения, корупция в институциите и проблеми с върховенството на правото, Сърбия бързо се превръща в най-противоречивия кандидат в списъка на чакащите.

От средата на декември 2023г. напредъкът на Сърбия по отношение на изискванията за присъединяване към ЕС се влошава. Резултатите от парламентарните избори на 17 декември (четвърти за последните три години) показват, че демокрацията в страната е в опасност. След като официалните лица обявиха победата на Сръбската прогресивна партия (СПП) на Александър Вучич, хиляди излязоха по улиците на Белград, за да протестират срещу измамите и да поискат анулиране на изборите. Няколко политици от опозиционната коалиция „Сърбия срещу насилието“ обявиха гладна стачка. Месец след тези събития улиците са по-тихи, а Вучич вече не е на първите страници на международните вестници. Но страховете на сърбите от отстъпление от принципите на демокрацията остават основателни. Наблюдатели на изборите констатираха, че системните предимства на СПП „са създали несправедливи условия“, наред с докладите за гласоподаватели „фантоми“, подправяне на бюлетини и купуване на гласове.

В Брюксел също расте безпокойството, тъй като Сърбия бързо се отклонява от „адекватно функциониране“ на демократичните институции. През януари, високопоставени европейски политици призоваха председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да разследва изборите. На този етап заздравяването на демократичните процеси в Сърбия ще бъде трудно, ако Вучич продължава да избягва смислен диалог с опозиционните политици, да нарушава свободата на медиите и да ограничава политическите права на гражданите. Засега той не показва никакви признаци, че ще се отстъпи. В отговор на сигналите за нередности бяха свикани повторни избори в 30 избирателни секции. Но крайните резултати не се промениха, а обвиненията за злоупотреби не престанаха.

Вучич все повече се отдалечава и от външната политика на ЕС, въпреки че в публичните си изказвания изглежда подкрепя европейските ценности и разширяването. Сърбия не се присъедини към санкциите срещу Русия и установява по-тесни икономически връзки с Китай. През октомври 2023 г. Белград и Пекин подписаха споразумение за свободна търговия. Неотдавна Вучич заяви, че няма да застраши европейското бъдеще на Сърбия или „приятелството ѝ с Китай и Русия“. През август миналата година ЕС оцени съответствието на външната политика на Белград с тази на ЕС на 51% – няколко месеца по-късно тя вероятно е паднала под 50%. Подобно балансиране може да се прибави към дългия списък с пречки пред европейското бъдеще на Сърбия.

Нежеланието на Вучич да подкрепя ЕС на глобалната сцена или да приведе сръбските институции в съответствие с демократичните процеси в ЕС излага на риск не само проекта за разширяване на ЕС, но може да отслаби съюза в усилията за укрепване на сигурността в източните си съседи. Евентуален неуспех за посредничество и за стимулиране на мерки за подобряване състоянието на демокрацията може да отвори по-голямо пространство за политически маневри от страна на трети държави, което да отдалечи Сърбия от западните ѝ съседи. През последните години Русия, Китай и държавите от Персийския залив заемат важно място на политическата сцена в Сърбия. Нещо повече, ако Сърбия продължи да се ориентира към такива участници, ЕС може да загуби икономиката на Сърбия в полза на чуждестранните пазари. Това също може да бъде пагубно за Сърбия: безвъзмездните средства и финансовата подкрепа от ЕС може би изглеждат твърде ограничаващи политическите маневри на Сърбия, но чуждестранните средства също са свързани със задължения или зависимости. Влошаването на състоянието на политическите права, включително постоянното използване на полицейска сила за овладяване на протести и сплашване на журналисти, както и арестите на протестиращи, може да накара повече сърби да мигрират на запад. Това ще изчерпи сръбския трудов пазар и ще увеличи миграцията в момент, в който много европейски лидери се опитват да намалят броя на мигрантите.

От друга страна, поддържането на перспективата за присъединяване на Сърбия към ЕС, въпреки политическия курс на правителството в Белград, може да има висока политическа цена. ЕС рискува да се сдобие с нов Орбан – нелиберална личност, която налага вето върху целите на ЕС, като например финансирането на Украйна или присъединяването на други балкански държави. Това може допълнително да подкопае позициите на Европа, когато става въпрос за налагане на върховенство на правото, свобода на медиите и демократични стандарти.

ЕС все още не е изгубил Сърбия в полза на антилиберализма. На  8 февруари Европейският парламент ще се опита да прокара резолюция това как да отговори ЕС на изборите в Сърбия. ЕС трябва да намери по-ефективен начин за комуникация с либералните сръбски политически сили, за да изгради образ на отправна точка по отношение на демократични стандарти и външна политика. Самият Вучич не изглежда особено заинтересован от установяването на неподправени отношения с ЕС, но посредничеството чрез не толкова категорични сръбски политици би било по-стратегическо и евентуално би отворило повече врати за необходимите реформи. В съответствие с такава политика ЕС трябва да е готов да разгледа и продължаващия отказ на Сърбия да признае Косово и да подкрепи постигането на двустранно решение на спора, който дълго време е спирачка за присъединяването. В същото време ЕС следва да заеме твърда позиция срещу нелиберални прояви. Европейците трябва да следят отблизо демократичната ситуация в Сърбия и да са готови да предприемат ясни действия в случай на по-нататъшна дестабилизация. Те трябва да останат категорични относно евентуалните последствия за процеса на присъединяване към ЕС на Сърбия.

Европейските политици трябва да имат предвид, че запазването на вътрешната стабилност и общите политически виждания е от съществено значение. Поради тази причина създаването на по-ефективни канали за посредничество и по-силна подкрепа за реформите, като същевременно се запазва твърдостта по отношение на последиците от нелиберално поведение, би могло да създаде по-автентично съгласуване между Белград и Брюксел. Едновременното демонстриране на солидарност и твърдост с по-умерените политически играчи може да бъде от ключово значение за отварянето на политически процеси за по-широк плурализъм в Сърбия. ЕС не може да предотврати демократичния упадък на Вучич, но може да успее да предотврати демократичния упадък на Сърбия. ЕС го дължи на сърбите, които демонстрират, че са по-европейци от всякога, и които показват на всички нас колко трудно и рисковано е да се грижим за нашите демокрации.