Какво означават изборите в Полша за Европа

В Полша току-що се случи нещо изключително важно. 

Официално: демократичната опозиция, съставена от три политически формации (либералната Гражданска платформа, водена от Доналд Туск, умерено консервативната „Трети път“ и „Левите“), спечели мнозинство в двете камари на полския парламент. В рамките на следващите два месеца те трябва да успеят да съставят ново коалиционно правителство. Това ще сложи край на осемгодишното управление на Ярослав Качински и неговата партия „Право и справедливост“, която през годините възприе все по-нелиберален, националистически, евроскептичен и популистки подход. 

Рекордната мобилизация на гласоподавателите беше ключов фактор за победата на опозицията и изненада наблюдателите в Полша и в чужбина. Избирателната активност от 74 % беше по-висока от всички други национални избори от 1989 г. насам и с над 10 пункта по-висока от тази на предишните парламентарни избори през 2019 г. Това до голяма степен се дължи на две ключови групи избиратели – младите хора и жените, които масово излязоха да гласуват: 71% от хората на възраст между 18 и 29 години гласуваха, в сравнение с 46% през 2019 г.; за първи път гласуваха повече жени, отколкото мъже.   

Резултатът от полските избори изпраща три важни послания към останалата част от Европа: нелибералният завой на една страна не е еднопосочна улица; поляризацията е важен, но недостатъчен инструмент за мобилизиране на прогресивните избиратели; Полша се завръща като конструктивен играч в европейската политика. 

Промяна на посоката  

На първо място, изборите в Полша показаха, че демокрацията може да бъде устойчива дори когато системата за контрол и равновесие е нарушена – стига гражданското общество да остане активно. Това би трябвало да даде известна надежда на онези, които са скептични по отношение на бъдещето на Унгария или Турция, или са обезпокоени от риска от утвърждаване на нелиберализъм в други европейски държави. 

Ограниченията на поляризацията 

Ако демократичната опозиция беше съставила обща листа, както мнозина препоръчваха (и както беше неуспешно опитано в Унгария и Турция), някои от плаващите избиратели може би щяха да се насочат към „Конфедерация“, а други вероятно щяха да си останат у дома. Така, макар че политическата поляризация от последното десетилетие несъмнено е мотивирала няколко милиона поляци да излязат да гласуват, това само по себе си не би било достатъчно за победа на опозицията. По-малко от половината от най-младите гласоподаватели избраха „Право и справедливост“ или „Гражданска платформа“. Следователно границите на поляризацията могат да бъдат важен урок за прогресивните сили, които се състезават в други европейски страни и се подготвят за изборите за Европейски парламент през следващата година. 

Полша се завърна 

В заключение, този резултат е свързан с Европейския съюз. Рядко споменаван в тази кампания, той винаги е бил в центъра на вниманието. Залогът на изборите беше дали Полша трябва да остане държава членка с драконовски закон за абортите и с постоянно задълбочаващ се конфликт с Брюксел, който рискува да излезе извън контрол, или ще се върне в Европа като добър гражданин и място на откритост и толерантност. Исторически високата избирателна активност показва, че поляците разбират значението на вота. С този резултат те ясно показаха желанието си да бъдат нормална европейска държава, а не труден шумен съсед. 

Очаква се следващото правителство да сложи край на споровете с Брюксел и Берлин; това беше едно от основните обещания на Туск на изборите. Това ще позволи размразяването на 35 млрд. евро от Фонда за възстановяване и устойчивост на ЕС, които Полша има право да получи. Но гласоподавателите може би са били мотивирани не толкова от парите, колкото от въпроси, свързани с човешкото достойнство. В предизборната си програма „Гражданска платформа“ обеща да въведе граждански съюзи и да либерализира абортите. 

С новото си правителство, Полша ще стане по-активен участник в европейската политика. Това би трябвало да е добра новина за Европа, в която има слабо лидерство поради непрестанните борби между Берлин и Париж, както и вътре в германската коалиция. Това би трябвало да е добра новина и за Украйна, която е заинтересована от добри отношения между Варшава и Берлин, Париж и Брюксел. Очаква се новото полско правителство да подкрепи както каузата на Киев, така и украинските бежанци, които вече живеят в Полша. Това означава също така, че другите държави членки сега ще трябва да направят повече място за Полша, за да влезе в тази водеща роля.  

Възможно е обаче завръщането на Полша да не е толкова бързо, колкото се очаква. Възстановяването на върховенството на правото ще бъде изключително трудна задача, като се има предвид институционалният миш-маш, наследен от партията на Качински. Съвсем скоро новото правителство ще разбере, че не може да направи много без добрата воля на президента Анджей Дуда. Полският президент може да наложи вето на всички нови закони и да оспори компетенциите му в областта на европейската политика. (Новият закон, приет това лято, засили правомощията на президента в тази област). 

Ето защо формата на предстоящото „съжителство“ е най-важният въпрос в момента. И президентът, и демократичната опозиция могат да проявят известна гъвкавост – например като се обединят около Рафал Тшасковски, а не Туск, за кандидат за министър-председател. И двете страни имат някои важни стимули да търсят modus vivendi; мандатът на Дуда приключва през 2025 г. и той ще трябва да покаже по-смирено поведение, ако мисли за международна кариера след това. Ако тези отношения прераснат в открит конфликт, последиците за Полша ще бъдат съществени, а на новото правителство ще разполага с малко ресурси за участие в европейските политики.        

Партньорите на новото правителство в Полша трябва да проявят търпение докато приветстват обещанията, които този резултат носи.