Зърненият хазарт на Путин и европейският отговор на последния руски ход  

Дни преди втората среща на върха Русия-Африка в Санкт Петербург, руският президент Владимир Путин се оттегли от сделката за зърно, която от юли 2022 г. позволяваше на близо 33 милиона тона селскостопански продукти да напуснат блокираните пристанища на Украйна и да бъдат насочени към страни с ниски и средни доходи. Развалянето на сделката ще доведе до проблеми с доставките и ще повиши световните цени на храните, което ще има огромни последици за много развиващи се страни, особено в Африка, където 16 държави зависят от Украйна и Русия за над 50% от доставките на пшеница. Службата на ООН за хуманитарни въпроси предупреди, че милиони хора сега са застрашени от глад поради прекратяването на сделката. 

Путин използва тази несигурност за геополитически цели. Сега някои африкански държави ще бъдат още по-зависими от руските доставки на зърно. Путин също така използва последиците, за да се опита да подобри репутацията на Русия на континента, като обяви, че ще доставя безплатно зърно на някои африкански държави. Междувременно той хвърля вината за провала на сделката върху западните държави,  обвинявайки ги, че са получавали по-голямата част от зърното и са възпрепятствали доставките от Русия.  

Европейската солидарност  

• Европейските политици трябва да направят всичко възможно, за да окажат натиск върху Русия да възстанови сделката за зърното, като засилят исканията на африканските страни, като например Африканския съюз. 

• Европейците следва да продължат да развенчават дезинформацията на Русия относно сделката за зърното и европейските санкции, включително чрез сътрудничество с организации за проверка на фактите в Африка, като Africa Check или Fact Space West Africa. Те следва да осъдят използването на глада от страна на Русия като военна тактика, включително унищожаването на украински складови съоръжения и кражбата на украинско зърно. 
• Европейските държави следва да запазят и подсилят инициативите си за справяне с продоволствената несигурност и суверенитета на Африка, включително чрез „лентите за солидарност“ между Европейския съюз и Украйна, и чрез подкрепа на селскостопанския капацитет на африканските държави, например чрез инициативата „Международна мисия за устойчивост на прехраната и земеделието“ (FARM). 

Дипломатическият залог на Русия 

Моментът на изтеглянето е показателен. Тъй като Путин няма да участва в срещата на високо равнище на BRICS през август, срещата на високо равнище Русия-Африка беше ключова възможност да се демонстрира, че Русия е незаменим партньор за глобалния юг. Той е подложен на известен натиск: Русия не успя да изпълни ангажиментите, поети на последната среща на върха Русия-Африка в Сочи през 2019 г. Например търговията между Русия и Африка сега възлиза на около 18 млрд. долара годишно, което е наполовина от това, което Москва обеща в Сочи, и далеч по-малко от търговията на Африка с ЕС и Китай. Междувременно Русия блокира представителството на Африка в Съвета за сигурност на ООН. А бунтът, организиран от лидера на частната охранителна фирма „Вагнер“ – запазена марка на руското присъствие в Африка – миналия месец разклати репутацията на Русия в цяла Африка. Путин трябва да покаже, че все още е на власт и може да гарантира сигурността на Африка, независимо от бъдещето на „Вагнер“. 

Партньорството с Русия вече изглежда е загубило част от привлекателността си: само 17 африкански лидери присъстваха на срещата на върха в Санкт Петербург, в сравнение с 43-те, които присъстваха на срещата на върха в Сочи.