Значението на победата: Как войната на Русия срещу Украйна може да раздели европейците

От 24 февруари насам, когато Русия започна тоталната си инвазия в Украйна, медиите и социалните мрежи са място на оживени полемични дискусии относно декларираните от лидерите на ЕС цели във войната. В същото време нито ЕС, нито неговите държави членки са преки участници, което означава, че по отношение на изхода от войната, те нямат думата. Макар че повечето лидери на ЕС признават, че само Украйна решава как и кога да проведе преговорите с Русия, те може би няма да останат доволни от евентуалния резултат от преговорите. Следните четири въпроса могат да се окажат особено разединителни.

Пълна победа за Украйна

Този въпрос е в центъра на настоящите разговори между европейските лидери. Някои от тях се застъпват за безусловна подкрепа за Украйна до пълната ѝ победа срещу Русия, макар и без да дефинират как би изглеждала тази победа. Други се опасяват, че една озлобена Русия ще ескалира конфликта, използвайки неконвенционални средства, включително ядрено оръжие, ако не успее да постигне целите си с по конвенционален път. Украинската победа би била най-добрият изход за европейските лидери, но много от тях са наясно, че Русия едва ли ще приеме поражение. Намирането на баланс между този морално правилен най-добър сценарий и належащата екзистенциална заплаха е едно от основните предизвикателства, пред които са изправени европейските лидери в момента.

Патова ситуация

След като руските военни съсредоточиха усилията си върху Донбас, конфликтът навлезе в нова фаза, която вероятно ще включва дълга война на изтощение. В даден момент, изчерпали силите си от военните действия, двете страни могат да договорят прекратяване на огъня без да поставят истински край на конфликта. Подобно споразумение би било придружено от преговори, които да доведат или до постигане на съгласие върху клаузи, подобни на залегналите в споразумението от Минск (макар и с много по-дълга линия на контакт и много по-сложни политически въпроси за обсъждане)–, или просто до пауза в бойните действия, които могат да се възобновят по всяко време. За ЕС двата резултата биха били до голяма степен едни и същи: Европа ще бъде нестабилна, а държавите членки ще бъдат разединени по отношение на потенциалните си ангажименти в областта на сигурността към Украйна и по въпроса дали да бъде воден диалог с Русия.

Териториални отстъпки за постигане на мир

През последните месеци тази идея предизвика възмущението на много европейци. Реакциите по повод скорошното изказване на Хенри Кисинджър на Световния икономически форум в Давос, в което той предложи Украйна да позволи на Русия да анексира част от територията ѝ, илюстрират чувствителността на въпроса. Проведеното неотдавна проучване на Киевския международен институт по социология показа, че над 80% от украинците отхвърлят идеята за териториални отстъпки в името на мира. И все пак може да настъпи момент, в който за да се избегнат нови жертви и разрушения, украинците ще бъдат принудени да приемат споразумение, включващо такива отстъпки. Също така изглежда малко вероятно Русия да върне завладените от нея територии, освен ако не бъде принудена да го направи от по-мощна украинска армия. При този сценарий дебатът между европейците би станал още по-належащ и разединяващ: ако украинското правителство подпише споразумение, с което отстъпва територия на Русия, то следва ли ЕС да го приеме и да продължи напред? Различни държави членки, включително тези, които в момента са заподозрени в стремеж към помиряване с Русия, биха отхвърлили сделка, която възнаграждава използването на сила с териториални придобивки. Този вид сделка ще създаде опасен прецедент за международния ред, основан на правила. Освен това ще сложи край на всякаква надежда за възстановяване на функциониращ режим на неразпространение на ядрени оръжия, тъй като ще стане ясно, че те са най-добрата гаранция за териториална цялост.

Следвоенният европейски ред за сигурност

Този въпрос ще продължи да разделя европейците независимо от изхода на войната. Мнозинството държави членки искат да демонстрират единство в осъждането на руската агресия и в подкрепата за Украйна, но може би имат по-нюансирана позиция в разсъжденията си за европейския ред за сигурност в дългосрочен план. Според едни редът трябва да бъде изграден изключително около възпирането на Русия, докато други смятат, че стратегическата стабилност в Европа ще изисква той да включва Русия през някаква форма на обвързващи договорености. Настоящият дебат не се съсредоточава върху възможността за преговори с Москва по този въпрос засега, тъй като всички държави членки са съгласни, че това би било невъзможно. Вместо това дебатът се отнася до това дали да се запази пространство за подобна дискусия, когато настъпи моментът, или да се изгради достатъчно силен военен капацитет, за да се отхвърли заплахата от руски военни действия.

Всеки от изброените въпроси е свързан с морално правилни политики, но и с политики, които далеч не са такива. Последните обаче не бива да се отхвърлят под влияние на емоциите, тъй като те могат да предоставят решение на дългосрочни проблеми.  

Днес подкрепата за Украйна е както морално правилна, така и в интерес на ЕС и неговите държави членки, тъй като ще трябва да спомогне за създаването на баланс на силите, да доведе до споразумение, което гарантира суверенитета и териториалната цялост на Украйна и да защити европейската сигурност. Необходимо е европейците да помислят за дългосрочните си цели и за определението си за победа, като се има предвид, че далеч не е сигурно дали на по-късен етап те ще бъдат толкова единни и в състояние да оформят бъдещо споразумение. Тъй като това ще бъде трудна дискусия, европейците трябва да я започнат сега, ако искат да избегнат разочарование.