Защо ЕС се нуждае от стратегия за Русия 

Европейският съюз се нуждае от стратегия за Русия. От февруари 2022 г. насам той провежда политика за Украйна, но все още няма отделна политика за Русия. И все пак отношенията на ЕС с Русия не могат да бъдат сведени до войната в Украйна, дори и тя да остане най-определящият елемент. В продължение на няколко години Русия системни подкопаваше инструментите, регулиращи контрола на оръжията и стратегическата стабилност в Европа; участваше в опити за вътрешна намеса и подривна дейност в ЕС и неговите съседки; използваше енергийните доставки и миграцията, за да упражнява натиск върху ЕС и държавите членки. Ето защо европейците се нуждаят от обща стратегия за Русия, която да разглежда въпроси отвъд войната в Украйна. 

Първата стъпка към такава стратегия е ЕС и всички държави членки да приемат, че Русия ще остане неразделна част от тяхната сигурност, независимо дали им харесва или не. Истинското предизвикателство е да се разработи стратегия, която да отчита фактора Русия в европейската сигурност, без да се компрометират западните интереси и ценности. Европейците разполагат с ограничени възможности да влияят върху вътрешните събития в Русия. Това означава, че те трябва да се съсредоточат върху модернизирана стратегия за възпиране, която да отговаря на настоящата реалност и да е отворена за едно различно бъдеще. Стратегията следва да се състои от три части: подпомагане на граничещите с Русия държави да засилят своята устойчивост и да укрепят суверенитета си; намаляване на глобалното влияние на Русия; и подготовка на различни сценарии за промени вътре в Русия. 

Подпомагане на съседните на Русия държави 

Сигурността на ЕС и държавите членки започва със сигурността на техните съседи в Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия, както и в южните съседи. Ето защо ЕС следва да продължи да работи с правителствата в тези региони, за да насърчи тяхната устойчивост на външен натиск и да създаде условия за сътрудничество и стабилност. ЕС и държавите членки могат да помогнат за преодоляване на съществуващите зависимости на тези държави от Русия, особено по отношение на енергетика, финанси, инвестиции и инфраструктура.   

Това е особено важно за Украйна и Молдова – ЕС трябва да им предложи  ясен път към присъединяване, включително помощ за гарантиране на сигурността и подкрепа за укрепване на държавните институции и борба с корупцията – тъй като слабите институции и корупцията традиционно са носители на руско влияние. Брюксел трябва да помогне на тези държави да интегрират по-тясно енергийната си инфраструктура с тази на ЕС и да предостави целева финансова помощ за смекчаване на социалното въздействие на енергийния преход. 

Освен това ЕС трябва да остане последователен в ангажимента си към страните от Южен Кавказчрез помощ за преодоляване на настоящите фактори на нестабилност, независимо дали това е вътрешнополитическата поляризация в случая на Грузия или междудържавната война между Армения и Азербайджан. ЕС трябва да се опита да възобнови контактите си както с грузинското правителство, така и с опозицията, като използва всички лостове на блока, за да накара страните да сключат и приложат споразумение за прекратяване на политическата криза. Армения и Азербайджан вече постигнаха значителен напредък на хартия, като председателят на Европейския съвет Шарл Мишел улесни разговорите на най-високо равнище. Но влошаването на ситуацията на място и надвисналата хуманитарна криза в района на Нагорни Карабах заплашват да изложат на риск целия процес. В краткосрочен план ЕС трябва да се стреми да помогне за вдигането на блокадата на Лачинския коридор от страна на Азербайджан, за да се осигури безпрепятствен хуманитарен достъп до Нагорни Карабах. След това трябва да се стреми към бързо възобновяване на преговорите за политическо споразумение. 

Не на последно място, ЕС се нуждае от политика за Беларус, която да има за цел да запази възможността за съществуване на независима и демократична беларуска държава в бъдеще. ЕС следва да продължи да подкрепя беларусите в изгнание и да установи неформални канали с режима на Лукашенко, за да проучи възможностите за предпазливи транзакционни отношения. Освобождаването на всички политически затворници и прекратяването на политическите репресии следва да бъдат предварително условие за всякакъв ангажимент извън тези канали. Европейците трябва да реагират с нови санкции срещу Русия, ако тя предприеме по-нататъшни стъпки за поглъщане на Беларус, дори ако това става със съгласието на нелегитимното ръководство на Беларус. В рамките на бъдещото споразумение за разрешаване на войната в Украйна европейците следва да предложат нови договорености за сигурност и механизми за контрол на оръжията, които да се отнасят до руските оръжия, разположени на територията на Беларус. Отделянето на Беларус от стратегическото пространство на Русия би било от основно значение за укрепването на сигурността на нейните съседи, особено на Украйна. 

Ограничаване на глобалното влияние на Русия 

В продължение на няколко години Русия разработва активна стратегия за проектиране на влиянието си в целия свят – от Сирия до Централноафриканската република и Венецуела. От февруари 2022 г. това включва силно популяризиране на тезата, че войната срещу Украйна е част от световната борба срещу западната хегемония. Това се случва най-вече в страните от глобалния юг. Следователно политиката на ЕС за Русия се нуждае от глобално въоръжение. 

Европейците трябва да гарантират, че ще надхвърлят слушането и ще действат последователно по отношение на опасенията на бедните страни и страните със средни доходи. Това се състои вв конкретни действия по линия на недостига на храна и енергия в контекста на войната в Украйна, действия в области като финансирането на борбата с изменението на климата и устойчивото развитие. Неизпълнените обещания само подхранват разочарованието и служат на руския разказ за непоследователността и двойните стандарти на Запада. 

Европейците трябва да се противопоставят на руските кампании за влияние в тези държави, които функционират чрез присъствието на руските държавни медии, стратегическата корупция на елитите или усилията на Кремъл да купува влияние в академичните среди и тинк-танк организациите. ЕС и неговите държави членки трябва да подкрепят разследващата журналистика и свободата на медиите в онези държави, в които проучванията на общественото мнение показват, че руските разкази са набрали популярност сред обществото, например Бразилия, Малайзия и Южна Африка. Украйна и други европейски държави, които са били част от сферата на влияние на СССР, следва да бъдат насърчавани да играят ключова роля в противодействието на руския наратив за войната в т.нар. глобален юг, например като подчертават неоколониалния характер на руската агресия. 

В заключение, ЕС трябва активно да предизвиква Русия в многостранните организации. Това не означава, че европейците трябва винаги да се стремят да изключват Русия от тези организации. В някои случаи, като например в Г-20, те трябва да се опитат да изолират Русия, тъй като нейната позиция по съответните въпроси е напълно неконструктивна. В други организации ролята на Русия следва да бъде ограничена, като например в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, в която могат да се използват различни механизми за преодоляване на опитите на Русия да блокира вземането на решения с консенсус. В някои случаи има смисъл от известна степен на сътрудничество с Москва, включително с оглед на бъдещото уреждане на войната срещу Украйна. Такъв очевидно е случаят в Съвета за сигурност на ООН, в който трябва да се запазят работните канали с Русия, като се има предвид способността ѝ да блокира важни решения. Част от усилията за предизвикване на Русия в международните организации ще включват използването на механизми за разглеждане на военни престъпления и търсене на отговорност от руското ръководство, въпреки че европейците ще трябва да насочат вниманието си и към други случаи на безнаказаност в световен мащаб, за да представят този случай. 

Подготовка за възможни промени в Русия 

Европейците трябва да са наясно, че не съществува връщане към предишното статукво по линия на отношенията с Русия. Те трябва да бъдат отворени към възможността за промяна в страната и да продължат да се подготвят за различни възможни сценарии. ЕС и страните членки не трябва да си правят илюзии относно способността си да осъществят промяна, но – където е възможно – трябва да продължат да подкрепят руските независими организации на гражданското общество. Те трябва също така да поддържат силен капацитет за наблюдение, анализ и обмен на информация за събитията в страната. 

В тази връзка ЕС и страните членки следва да поддържат дипломатическо присъствие в Русия, колкото и трудно да се окаже това, което ще им позволи да запазят някои дипломатически канали и да продължат да се ангажират с руското общество, когато това е възможно. Прекъсването на всички връзки с руснаците би било изключително вредно за всяка възможност за възстановяване на отношенията в бъдеще и би послужило единствено на антизападната пропаганда на руското ръководство. ЕС и страните членки трябва да намерят начини да продължат да общуват с руснаците и в Русия, за да могат европейците да очакват промените в страната и при първа възможност да възобновят някаква форма на отношения с нейното общество и ръководство. 

Европейците трябва да измислят по-сговорчив подход към руската диаспора в ЕС, основан на по-дълбоко разбиране на нюансите на тази общност. Много от тях вероятно ще останат в ЕС поне докато няма значима политическа промяна в Русия, но някои продължават да пътуват до Русия и следователно могат да помогнат на европейците да запазят каналите за комуникация с руското общество. Ето защо ЕС следва да се стреми да повиши осведомеността на диаспората (а оттам и на нейните контакти в Русия) относно последиците от войната в Украйна и за европейската сигурност, включително чрез финансиране на независими рускоезични медии. В същото време държавите членки следва прагматично да се справят с пречките, пред които са изправени руснаците, бягащи от страната си, при опитите им да влязат в ЕС или да се установят в някоя от страните членки (например дезертьори и хора, които не желаят да бъдат призовани в армията). 

Санкциите ще останат ключова част от дългосрочните усилия на Европа за справяне с Русия. С последните си пакети от санкции ЕС започна да адаптира съществуващите мерки, за да премахне механизмите за заобикаляне и вратичките. Сега той трябва да разработи ясна методика за начина, по който налага вторични санкции, което може да стимулира държави като Казахстан или Киргизстан да си сътрудничат по-тясно с ЕС, за да избегнат използването им от Русия за избягване на санкциите. ЕС трябва да започне да определя кои санкции и контрол върху износа ще трябва да останат в сила и кои да бъдат отменени в случай на споразумение за прекратяване на войната. Какъвто и да е изходът от войната, някои ограничения ще трябва да останат, за да се ограничи капацитетът на Русия да извършва бъдещи офанзиви. Поради това ЕС ще трябва да разработи и стратегически комуникации с европейската и неевропейската общественост относно обосновката и легитимността на санкциите. 

Европейците все още трябва да разговарят с Русия и да търсят разрешение на конфликтите с нея на ad hoc принцип. По-голямата сигурност за Европа изисква поддържане на отворени европейски канали за работа с Русия по определени въпроси, включително чрез създаване на военни канали и в многостранни рамки, вместо да се разчита на други сили винаги да говорят от името на континента. 

Обща визия за Русия 

Каквото и да е бъдещето на Русия, европейците трябва да се споразумеят за обща визия за следвоенните си отношения с нея. Тя трябва да се основава на настоящите реалности и да не предполага радикална смяна на режима или пълен крах на руската държава. Процесът на дефиниране на тази обща визия ще помогне на европейците да определят кои стъпки биха могли да допринесат за установяването на такива отношения, но също така и кои действия биха могли да ги компрометират и следователно трябва да бъдат избягвани. 

Основната линия на такова определение би могла да бъде следната: Европа иска отношения с Русия, която се възприема като нормална държава – държава, която смята границите си за фиксирани; която не се определя като изключителна цивилизация, която има право да доминира над съседите си; и която не е обсебена от въображаемите опити на Запада да я подкопае или унищожи. Това, разбира се, изисква промяна в самовъзприемането на руснаците и особено на руския елит. 

Руската общественост копнее за нормалност – разбирана като възможност за нормален живот – което обяснява защо пропагандата на режима се опитва да нормализира войната и да сведе до минимум изключителни събития като бунта на Вагнер. Европейците биха могли да използват различни инструменти и канали, за да оспорят нормализиращия разказ на режима и да покажат ясно, че по време на война не е възможен истински нормален живот. По този начин те трябва също така да изяснят, че такъв нормален живот ще бъде възможен след края на войната и ако самите руснаци приемат една нормална Русия. 

Това би изисквало от европейците да проучат собствените си възприятия за Русия и да скъсат с есенциалистичните разбирания, независимо дали те са за Русия като велика и уникална цивилизация или като непреодолимо заплашително зло. Други държави, като Франция и Обединеното кралство, преживяха подобни промени към нормалност след загубата на своите империи. При определени условия Русия също би могла да постигне това. 

Силна основа 

Това е стратегия за Русия, която излиза извън рамките на Украйна. Разбира се, непрекъснатата подкрепа за Украйна е предпоставка, защото украинската победа е от основно значение за бъдещето на Русия и европейската сигурност. Но продължителността и изходът от войната, както и бъдещето на Русия, остават несигурни. Тази несигурност не може да бъде оправдание за това, че европейците не успяват да определят отношенията, които искат да имат с Русия след края на войната. Европейците трябва да започнат да формулират стратегията си за Русия сега и да устоят на изкушението да изчакат и да видят каква Русия ще се появи. 

Разбира се, трансатлантическото единство и вътрешната устойчивост са необходими условия за ефективна стратегия за Русия. Европейците трябва да подредят собствената си къща, когато става въпрос за справяне с дезинформацията и стратегическата корупция, за справяне с миграционните кризи и за пълно отделяне от руските енергийни доставки. От февруари 2022 г. насам ЕС е извършил невероятни подвизи в тези области. Но с перспективата за дълга война и все по-обширна конфронтация с Русия поддържането на единството и напредъка ще става все по-трудно. Един по-устойчив ЕС, който е наясно със собствените си интереси и е в състояние и желае да ги подкрепи, ще бъде в добра позиция да се справи с тази конфронтация и в крайна сметка да надделее. За разлика от това цената на разединението може да бъде екзистенциална. 

При наличието на тези елементи една модернизирана стратегия за ограничаване може да защити европейските интереси, да осигури перспектива за по-добро бъдеще за съседите на Русия и да гарантира готовност за използване на всяка вътрешна промяна в Русия.