Кризата между Русия и Украйна: защо Европа няма думата

Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Жозеп Борел се оплака, че Европа отсъства от масата на дискусиите по руско-украинската криза. Въпреки че трябва да предотвратят евентуална кататастрофа, европейците нямат никакво влияние върху развитието на кризата. Как е възможно това? 

Има няколко причини. Подходящ момент за война не съществува. Въпреки това настоящата криза идва в особено неблагоприятно време за ключовите правителства в Европа. Британският премиер е погълнат от вътрешнополитически скандал, който заплашва оставането му на поста. Френското правителство вижда всичко през призмата на предизборната кампания. Коалиционното правителство в Германия е съвсем ново и разделено, най-вече по Русия. Европейците в действителност възложиха дипломацията по Русия и Украйна на американците. 

Описаният контекст не е единствената причина за европейското отсъствие от кризата. През последните 15 години нямаше развитие в трансатлантическите отношения, защото фокусът бе върху изоставането на Вашингтон спрямо Пекин и вътрешно-политическите сътресения в САЩ. След финансовата криза от 2008 г. САЩ ставаха все по-силни от европейските си съюзници. Въпреки тенденцията от началото на века за баланс в трансатлантическите отношения, САЩ започна да доминира в тях. На фундаментално ниво, липсата на европейско влияние в кризата Русия-Украйна произтича от нарастващия силов дисбаланс в Западния съюз. 

Промяна на силата

Промяната на силата се наблюдава във всяко измерение на националната сила. САЩ отдавна задминаха Европейския съюз и Великобритания по БВП. През 2008 г. икономиката на ЕС възлиза на 16,2 трлн. долара, на САЩ – 14,7 трлн. долара. През 2020 г. икономиката на САЩ нарасна до 20,9 трлн. долара, а на ЕС се сви до 15,7 трлн. долара. Американската икономика сега е с една трета по-голяма от тези на ЕС и Великобритания взети заедно.

Размерът на икономиката не е единствената мярка за сила. Тази разлика в растежа обаче съвпадна – противно на прогнозите, с увеличено използване на долара спрямо еврото. Според най-новото проучване на Банката за международни разплащания, щатският долар е купуван или продаван в около 88% от глобалните валутни трансакции през април 2019 г. Този дял на долара е утвърден през последните 20 години. Еврото е купувано или продавано в 32% от трансакциите, което е спад от пика му от 39% през 2010 г.

Доларът запази и позицията си като основна световна резервна валута. Приблизително 60% от официалните валутни резерви са в долари, а тези в евро – 21%. САЩ се възползваха от доминиращата позиция на долара, за да увеличат капацитета си да налагат финансови санкции. САЩ налагат санкции както на свои съперници, така и на съюзници, и не се нуждаят от сътрудничества при прилагането на подобни мерки. Русия и Китай се борят срещу американския капацитет с известен успех, но европейците до голяма степен са го приели.

Технологичното преимущество на САЩ спрямо Европа също нараства. Големите американски технологични компании като Alphabet (Google), Amazon, Apple, Meta (Facebook) и Microsoft доминират в Европа почти толкова колкото в САЩ. Европейците се опитват да използват политика в областта на конкуренцията, за да се противопоставят на американското превъзходство, но за разлика от китайците, те не са успели да разработят местни алтернативи. Поради това усилията на европейците изглеждат обречени на провал.

От 2008 г. европейците изостанаха от американците и във военно отношение. Увеличаването на европейските военни разходи след руската инвазия в Украйна през 2014 г. понякога прикрива този факт. Имайки предвид, че военните разходи на Европа са се увеличили значително по-малко от тези на САЩ, европейците изостават все повече в тази област. Между 2008 и 2020 г. военните разходи на САЩ са се увеличили от 656 млрд. долара до 778 млрд. долара. През същия период военните разходи на ЕС-27 и Великобритания се свиват от 303 млрд. долара до 292 млрд. долара. Нещо повече – разходите на САЩ за нови отбранителни технологии са седем пъти по-големи от тези на всички държави членки взети заедно.

Военните разходи не са единствената мярка за военна сила. Европейските държави са разделени и в това отношение, така че е вероятно данните да надценяват европейската сила. Европейците рядко си сътрудничат при изразходването на сравнително малкия си бюджет и това често води до лоши резултати. Държавите-членки на ЕС не са изпълнили ангажимента от 2017 г. да си сътрудничат една с друга в изразходването на поне 35% от бюджетите си за закупуване на оборудване. Данните показват, че едва 11% от бюджетите през 2020 г. са били използвани по този начин.  Следователно, макар за различните западноевропейски членове на НАТО да е политически наложително да обмислят изпращането на военни сили за укрепване на отбраната в Източна Европа, САЩ биха могли да допринесат много повече.

Най-съществен проблем представляват дълготрайните разделения в Европа, които отслабиха ЕС и Великобритания повече от гореспоменатите фактори. Договорът от Лисабон представляваше възможност за европейците да изграждат обща външна политика и да се възползват от скритата сила на тогавашната най-голяма икономика в света. Вместо това финансовата криза раздели Европа на север и юг, миграционната криза и размириците в Украйна на изток и запад, а Brexit раздели Великобритания от континента. Институциите, основани с Договора от Лисабон, като Европейската служба за външна дейност и поста Върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, не успяха да изгладят различията между европейците във външната политика. ЕС става все по-разединен и неспособен да заеме обща позиция.

Плодовете на разединението

Няколко дългосрочни тенденции доведоха до липсата на европейско присъствие в кризата между Русия и Украйна. Геополитическата конкуренция се увеличава и европейците отдавна не са били толкова зависими от САЩ колкото са в момента. Те са наясно, че Западът няма как да бъде това, което беше по време на Студената война. Европейците видяха, че поляризираната вътрешна политика в САЩ създава внезапни промени в американската външна политика; чуха тирадите на Доналд Тръмп против НАТО и неговия външнополитически лозунг „Америка на първо място“; наясно са, че Тръмп или някой като него отново може да бъде президент през 2025 г. или 2029 г. Европейците разбират, че в контекста на съревнованието между САЩ и Китай, американците няма да бъдат особено склонни да изнесат обезпечаването на международната сигурност – видно от оттеглянето им от Афганистан, нито пък ще държат ръката на Европа, както по времето на Студената война.

Европейците са осезаемо обезпокоени от американското лидерство. Новото движение за европейски суверенитет е израз на част от това безпокойство. Желанието за европейска независимост постигна известен напредък – например, чрез инструмента за противодействие на принудителни икономически практики. Въпреки това на Европа ѝ предстои дълъг път.

Европа като страничен наблюдател

Притесненията на Европа за САЩ не са от особено значение. Загубата на икономическа и военна сила и липсата на единство в рамките на описаните по-горе тенденции превръщат Европа в страничен наблюдател по време на криза, която може да доведе до мащабно руско нападение над Украйна или ново разделение на континента. Освен в Париж и Брюксел, почти всички европейски страни разчитат на американското лидерство, макар при различни възгледи за това какво трябва да направи Вашингтон.

На европейците им се налага да молят американските си партньори за консултации по кризата Русия-Украйна. Американците се съгласяват, но докато европейците не са в състояние да формират единен фронт или дори да представят идеи, тези консултации няма да имат голям ефект върху плановете на САЩ. Някои източноевропейци се опитват да използват Конгреса, за да изразят своето мнение. Това може и да даде резултат, но той ще е плод на специални връзки с вътрешната политика в САЩ, а не на някаква геополитическа сила. Европейската комисия предложи пакет за спешна помощ от над 1 милиард евро за Украйна, но той все още трябва да бъде одобрен от всички държави членки и Европейския парламент. Остава неясно дали тази помощ ще пристигне преди Русия да нападне Украйна или дори да пристигне, ще промени ли нещо.  

Ситуацията изглежда потвърждава руското виждане, че диалогът с европейците е ненужен и Москва трябва да преговаря с американците. И от руска, и от американска гледна точка е малко вероятно Европа да има значителна роля в преговорите за Украйна. Всяка де-ескалация или ескалация на кризата ще бъде решена от САЩ и Русия.

В дългосрочен план обаче, този дисбаланс на силите в трансатлантическите отношения ще бъде голям проблем за САЩ. Предвид нарастващата геополитическа конкуренция, САЩ се нуждаят от партньори. Европа е зависима от Вашингтон, защото американското правителство често допринася за тази зависимост, заклеймявайки европейските отбранителни усилия като протекционистки или дублиращи се. Повечето американски политици смятат, че САЩ трябва да се фокусира върху Китай. За да го постигне, Вашингтон се нуждае от европейски партньори, които управляват европейската сигурност при ограничени американски действия. С други думи, на Америка й трябва по-суверенна, по-силна Европа.