В задънена улица: Защо европейската електроснабдителна инфраструктура спъва прехода към зелена енергия 

По-рано този месец ЕС повиши климатичните цели за задължителния дял на енергията от възобновяеми източници в общото потребление на енергия от 32% на 42,5%. Но постигането на тези цели зависи не само от развитието на по-чиста енергия. Това зависи и от електрическата мрежа на континента, която не е изградена с оглед на енергийния преход. Понастоящем мрежата е твърде малка, остаряла, централизирана и без достатъчно връзки. Това не само води до неефективност и проблеми с капацитета, но и може да възпрепятства свързването на нови източници на възобновяема енергия към мрежата. Необходимо е спешно подобрение, както предупреди миналия месец еврокомисарят по енергетиката Кадри Симпсън: „Ако не модернизираме много бързо електроенергийната инфраструктура, няма да постигнем целите си за 2030 г.“ 

Включване 

На първо място, европейската мрежа спешно се нуждае от модернизация. Около 40 % от нея е на повече от 40 години, което е само с десет години по-малко от обичайния ѝ живот. Остарялата мрежа не само губи част от пренасяната по нея електроенергия, но и не може да бъде свързана с нови източници на възобновяема енергия, което създава пречки пред производството на зелена енергия в някои държави-членки на ЕС. Например в Полша мрежата няколко пъти тази година не беше в състояние да поеме електроенергията, произведена от слънчеви панели или малки фотоволтаични инсталации. Освен това при сегашните темпове мрежата няма да може да се справи с нарастващото търсене на ток в резултат на стремежа към електрифициране на транспорта и отоплението: например, като част от климатичните си цели, ЕС планира да увеличи броя на инсталираните термопомпи от 20 милиона до 60 милиона през 2030 г. 

Понастоящем ЕС изразходва около 23 млрд. евро годишно за разширяване на електроразпределителните мрежи.В момента се изпълняват около 141 проекта за преносни мрежи както в ЕС, така и в сътрудничество между ЕС и трети страни.  Освен това ЕС планира до 2030 г. да увеличи дължината на преносните линии с 20%, а на разпределителните мрежи – с 6,7%. 

Това обаче е твърде малко, за да може мрежата да се модернизира и разшири в необходимата степен. Според федерацията на европейската електроенергийна индустрия Eurelectric, ЕС трябва да увеличи инвестициите си в разширяване на мрежата до поне 38 млрд. евро годишно до 2030 г., за да постигне климатичните си цели, и до 100 млрд. евро годишно до 2050 г., ако тези цели бъдат допълнително увеличени. ЕК е изчислила, че до 2030 г. са необходими инвестиции в размер на 584 млрд. евро за разширяване на преносната и разпределителната мрежа. Поради това ЕС и държавите членки следва да положат съгласувани усилия за осигуряване на финансиране, което според предположенията на ЕК, ще дойде отчасти от бюджета на ЕС, но също така и от национални фондове, частния сектор и финансови институции. 

Свързване 

За да се гарантира бъдещето на тези инвестиции, ЕС трябва не само да разшири самата мрежа, но и да създаде повече междусистемни връзки между държавите членки. Междусистемните връзки, които свързват мрежите на съседните държави, играят жизненоважна роля за повишаване на енергийната сигурност, като гарантират, че дадена страна може да посрещне енергийните нужди, когато местното производство на електроенергия е недостатъчно. Този проблем често се дължи на климатични фактори – например във Франция, високите температури през лятото на 2022 г. доведоха до намаляване на производството на електроенергия от ядрени мощности, което принуди страната да увеличи вноса от Обединеното кралство, Испания, Германия и Белгия. Това трансгранично сътрудничество насърчава устойчивостта, като дава възможност на държавите да намалят рисковете, свързани с потенциални ограничения и колебания в енергийните доставки – проблем, който само ще се засилва с влошаването на климата. 

Понастоящем капацитетът за трансграничен обмен на електроенергия в Европа се очаква да бъде 136 GW до 2030 г., но се смята, че системата ще се нуждае от 148 до 187 GW, за да се избегнат подобни проблеми. От 141 съществуващи проекта за преносни мрежи някои се отнасят до разширяване на връзките между държавите членки. Основният въпрос е те да бъдат завършени навреме. Досега от 50 трансгранични проекта между държави от ЕС само 5 са в процес на изграждане, 15 са в процес на издаване на разрешителни, а 9 са в процес на предварително планиране. Цели 21 проекта все още са във фаза на обмисляне. 

Планът за разширяване на електроенергийната мрежа трябва да даде приоритет и на укрепването на свързаността между държавите – членки на ЕС, и трети страни. Ускоряването на това разширяване може да даде възможност на ЕС да предоставя подкрепа за чиста енергия на съседните държави в случай на извънредни ситуации и обратно. Например разширяването на електроенергийните връзки с Обединеното кралство би предоставило възможност да се увеличи вносът на електроенергия, произведена от британските вятърни паркове. По подобен начин разширяването на електроенергийните връзки в Южна Европа, включително Западните Балкани, би предоставило възможности за внос на зелена енергия, произведена в трети страни като Азербайджан или Мароко. На свой ред модернизирането и разширяването на електроенергийните връзки с Украйна или Молдова позволява на държавите от ЕС да укрепят енергийната сигурност на своите източни съседи. 

Но от 38-те трансгранични проекта, осъществени в сътрудничество между държавите членки и трети страни, само 3 са в етап на строителство, 12 са в процес на одобряване, 4 са в етап на планиране, а цели 19 са в процес на разглеждане. 

В бъдеще ЕС трябва да постави допълнителен акцент върху ускоряването на проектите за трансгранични връзки, както в рамките на ЕС, така и с трети държави, за да се предпази от недостиг на електроенергия на местно ниво и да увеличи достъпа до възобновяеми енергийни източници. 

Разширяване 

За да се осигури съвместимост с новите възобновяеми енергийни източници, разширяването на мрежата трябва да включва и промяна на доминиращия модел на мрежата. Понастоящем голяма част от европейската мрежа е централизирана и разчита на пренос на електроенергия на големи разстояния. Вместо това тя трябва да се насочи към разпределен модел, който позволява пренос на електроенергия на местно ниво. За разлика от централизираните мрежи, разпределителните мрежи могат по-добре да разширят капацитета на възобновяемата енергия чрез предаване на местно произведена електроенергия, която често е от възобновяеми източници, като например домашните фотоволтаични инсталации. Разпределителните мрежи могат също така да намалят разходите за електроенергия за гражданите: в Полша 80 % от хората живеят в по-малки градове и не е задължително да бъдат снабдявани от по-скъпа централизирана мрежа. Разширяването на разпределителните мрежи за сметка на големите преносни мрежи ще позволи рискът от блокирани активи, при който части от мрежатане се използват в пълния си капацитет, да се намали в дългосрочен план, тъй като енергийната система става все по-децентрализирана. 

Според Международната агенция по енергетика обаче капацитетът на разпределителната мрежа в момента е „недостатъчен“. В този смисъл инвестиционното планиране трябва да се съсредоточи върху децентрализацията. Забележително е, че при обявяването на Европейския план за действие за вятърна енергия този месец ЕК също така заяви, че през ноември ще последва план за действие за разширяване на мрежата. Това със сигурност е стъпка в правилната посока, при положение, че се отчита спешната нужда от повече разпределителни мрежи. 

Подготовка 

Дигитализацията е област, в която Брюксел планира правилно своите инвестиции. Според плана за действие на ЕС са заделени около 170 млрд. евро. Тези инвестиции в модернизацията на мрежите и иновациите в областта на цифровата енергетика ще повишат гъвкавостта на системата и ще я направят съвместима с по-голям дял възобновяема енергия. Това би позволило на потребителите да подават излишната енергия от своите слънчеви панели към мрежата или да използват електричеството, натрупано в електрическите си автомобили, за захранване на домакинствата си. Признаването от страна на ЕС на потенциалната ефективност и рентабилност на целевото финансиране е обещаващо за ускоряване на този аспект от модернизацията на мрежата. Същото перспективно планиране следва да се прилага както за децентрализацията, така и за междусистемните връзки, за да се осигури адекватно бъдеще на европейската електроенергийна мрежа. По този начин то следва да бъде отразено в списъка на проектите от общ и взаимен интерес след приемането на преразгледания регламент за трансевропейските енергийни мрежи, който Комисията обяви в Европейския план за действие за вятърна енергия. 

Предвид все по-амбициозните цели на ЕС в областта на климата и развитието на възобновяемите енергийни източници, съществува неотложна необходимост от разширяване на електропреносните мрежи, способни да приемат и разпределят зелена енергия. При това Комисията и държавите членки следва да се уверят, че има синергия между техните планове и действия. Това се отнася не само за адекватно планиране на ниво параметри на проектите – така че проектите да обслужват отделните държави и да подобряват свързаността в рамките на ЕС и между ЕС и трети държави – но и за създаване на подходящи модели за финансиране на осъществяваните инвестиции. Изпълнението на тази задача изисква ангажираност не само от страна на ЕС, но и от страна на държавите членки, които трябва спешно да превърнат разширяването на мрежата в един от приоритетите на своите национални енергийни политики. И тъй като развитието на мрежата отнема години, то трябва да започне незабавно, за да се осигури по-екологично европейско бъдеще.