Съвет на войната: Бъдещето на сътрудничеството в ООН по въпросите за Босна и Сирия

Войната на Русия срещу Украйна оказва опустошителни ефекти на място, но и хвърля европейците в безпрецедентно всеобхватна конфронтация с Кремъл. Необходимо е европейците да направят бърза оценка и да се подготвят за вероятните последици от това на глобално ниво: международното сътрудничество по важни многостранни въпроси ще бъде сериозно компрометирано от влошаването на отношенията между Запада и Русия. Сътрудничеството между тях през последните години едва ли е образец за успех, но пълният срив на многостранната координация би заплашил пряко някои от жизненоважните интереси на Европа в нейното съседство, включително в Босна и Сирия.

Европейците трябва да помислят дали могат да разграничат важните форми на координация с Русия, като същевременно изготвят план за действие в извънредни ситуации така, че да избегнат възпротивителни действия от страна на Москва. Показателна е събдата на ядрената сделка с Иран – Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA). Наскоро Москва рискува да провали новото споразумение като поиска освобождаване от санкции за цялата руска търговия и инвестиции с Иран като част от сделката – очевиден опит да заобиколи санкциите на Запада, свързани с Украйна. Това се случи въпреки, че Русия бе конструктивен партньор в преговорите за възстановяване на сделката през последната година. Сега Москва изглежда е променила позицията си по отношение на изключенията – вероятно под натиск от страна на Иран, който желае подновяване на споразумението. Въпреки това маневрите на Русия показват, че войната ѝ в Украйна рискува сериозно да наруши ангажираността на многостранно ниво.

Макар че Русия разполага с много начини, чрез които да подкопава международното сътрудничество, особено вероятно е да намали съдействието си в области като режимите на санкции на ООН, мироопазващите операции и мисиите за хуманитарна помощ – много от които се удължават от Съвета за сигурност на ООН веднъж или два пъти годишно. Европа и САЩ често са по-заинтересовани от резолюциите на Съвета за сигурност, отколкото Русия, особено когато става въпрос за Западните Балкани, Близкия изток и Северна Африка. Дори преди пълномащабната си инвазия в Украйна Кремъл затрудняваше прокарването на резолюциите, обуславяйки ги с предпочитанията си по отношение на гражданските аспекти на западните постконфликтни интервенции (изграждането на държавност в Босна) или с начините на предоставяне на хуманитарна помощ и избора на партньори на място (Сирия).

Сега Западът е изправен пред дилемата дали да търси modus vivendi или каквато и да била форма на конструктивен диалог с Русия, за да поддържа тези важни операции на ООН. Алтернативата би била Западът да не се въвлича в ситуации, в които има вероятност да се сблъска с руско вето. Западните лидери трябва да решат дали все още е възможна някаква форма на разграничаване и да изготвят планове за едностранни действия в извънредни ситуации, когато руската подкрепа е малко вероятна.

Европейците трябва да внимават да не предопределят изцяло резултатите от този процес. Русия вероятно ще създава пречки в някои области, но може да сметне за необходимо да си изгради по-сговорчив образ, не на последно място, за да избегне отклоняването на ограничените си ресурси и внимание от Украйна. Дори и европейците да се противопоставят пряко на руската война в Украйна, те трябва да останат отворени за прагматична координация с Москва в други области, ако това служи на техните интереси и гарантира остатъчни многостранни ползи. Въпреки това европейците трябва да се подготвят и за най-лошото. Както показаха неотдавнашните преговори по Съвместния всеобхватен план за действие, Русия вероятно ще използва многостранните форуми, за да се опита да намали натиска, на който е подложена.

Европейските планове за извънредни ситуации трябва да се фокусират по-специално върху две ключови области: Босна и Сирия.

По отношение на Босна, Русия има право на вето в Съвета за сигурност на ООН върху годишното удължаване на EUFOR Althea – военната мисия на ЕС, която отговаря за поддържането на мира и сигурността и за възпирането на опитите за отцепване на руските проксита в Република Сръбска. Преди пълномащабното си нахлуване в Украйна, Русия не се интересуваше от прекратяването на мисията. Вместо това тя използва заплахата от вето, за да издейства отстъпки по закриването на Службата на върховния представител – западният политически инструмент, който може да подпомогне конституционната реформа, необходима за напредъка на Босна към членство в НАТО и ЕС. Факт е, че след инвазията EUFOR бе подсилен с още 500 военнослужещи, и че Западът възнамерява да запази Службата на върховния представител. А това предразполага Русия да наложи вето върху подновяването на мисията.

При подготовката за гласуването относно EUFOR в рамките на Съвета за сигурност на ООН през ноември, европейците и американците трябва да съставят план за това как да заобиколят възможното руско вето. Планът следва да включва широка интерпретация на правния мандат на НАТО и EUFOR, както е посочено в приложение 1А към Дейтънското мирно споразумение. Това е единственият начин да се запази и засили западното военно присъствие в Босна и да се възпрат опитите за отцепване на Република Сръбска, за които заплаши руското прокси Милорад Додик.

Междувременно в Сирия непосредственият фокус ще бъде не върху нарушения политически процес, а върху подновяването през юли на Резолюция 2585 на Съвета за сигурност на ООН за поддържане на трансграничните потоци от помощи на ООН в Идлиб, където живеят около три милиона цивилни. Русия системно стеснява пространството за международна помощ за правителството в Дамаск – политика, която крие значителни рискове както за Турция, така и за Европа в Идлиб, предвид потенциала за задълбочаване на хуманитарната криза и големите потоци от бежанци, ако няма достатъчно помощ за посрещане на нуждите им.

През изминалата година хуманитарната сфера бе една от малкото области на продължаващо сътрудничество между САЩ и Русия в Сирия. Възможно е обаче войната в Украйна да затвори този канал. Съществува риск трансграничната помощ, както и съответната подкрепа за подпомагане на ранното възстановяване на контролираната от правителството територия, да се окажат съпътстващи щети.

Първоначалните усилия на европейците все пак трябва да се съсредоточат върху осигуряването на пространство за техническо преобръщане на резолюцията за трансгранична помощ. Русия може да желае да запази сегашния си подход, за да избегне необходимостта да реагира на нова криза в Идлиб или да рискува да увеличи напрежението с Турция. Москва цели да осигури увеличаване на международната помощ за контролираните от правителството райони в Сирия, което няма да се случи, ако резолюцията за Идлиб бъде блокирана. Но европейските държави трябва да са готови да заобиколят Съвета за сигурност на ООН, в случай че не успеят да постигнат това преобръщане, особено като се има предвид неуспехът на Русия да улесни необходимите потоци от помощи към Идлиб през Дамаск през изминалата година. Европейците вече трябва да се подготвят за създаването на едностранен механизъм за трансгранична помощ, за да предотвратят още по-дълбока хуманитарна криза.

Цената на едностранните действия не бива да бъде пренебрегвана. Сътрудничеството в рамките на Съвета за сигурност на ООН по тези и други въпроси ще бъде допълнително възпрепятствано, осигурявайки пространство за Москва и Пекин да оправдават едностранни действия от своя страна. Европейците трябва да внимават да не подкопаят онова, което е останало от многостранния ред. Ето защо първоначалният им акцент все още трябва да бъде върху намирането на пространство за разграничаване на текущата координация с Русия по въпроси, по които това би било ценно. Едностранните действия на европейците по отношение на Босна не биха имали отрицателни последици на място отвъд разгорещената руска реторика, но Москва би могла да предизвика нови проблеми в Идлиб – вероятно като даде зелена светлина на атаките на режима, които да накарат повече сирийци да избягат в Турция и след това в Европа. Едностранният подход към помощта за Идлиб рискува да бъде по-малко ефективен от сегашния, като се има предвид значението на механизмите на ООН като тези, подкрепяни от Световната програма по прехраната.

Европейците (наред с американците) също трябва да бъдат реалисти по отношение на опциите си. Предвид широкия срив в системата на Съвета за сигурност на ООН и страха им от възпрепятстващи руски действия, те трябва да са подготвени за най-лошия сценарий. Това ще изисква по-голяма готовност да вземат нещата в свои ръце.