Как войната в Украйна може да промени европейския ядрен ред 

Украйна отново се оказва в епицентъра на ядрена криза. След като през 90-е години на миналия век е лидер в ядреното разоръжаване, а през 2014 г. се противопоставя на ядрените заплахи на Кремъл, сега Украйна е изправена пред безпрецедентно струпване на руски войски по границите си. Напрежението нараства, а съдбата на Украйна може да промени европейския ред в сферата на ядрените оръжия. 

По време на Студената война една трета от ядрения арсенал на СССР е разположен в Украинската съветска социалистическа република. Тя притежава междуконтинентални балистични ракети и стратегически бомбардировачи, оборудвани с около 1800 ядрени бойни глави. Когато на 24 август 1991 г. Украйна обявява своята независимост от Съветския съюз, тя се оказва с третия по големина запас от ядрени оръжия в света. 

Тогава Украйна решава да се откаже от тези оръжия и то основателно. Изправена пред тежка икономическа криза и международна изолация, страната подписва Будапещенския меморандум от 1994 г. и прехвърля ядрения си арсенал на Русия. Целта е той да бъде разрушен в замяна на гаранция за сигурност от Вашингтон, Лондон и Москва, както и в замяна на финансова помощ и на обещание за икономическа и политическа интеграция в доминирания от Запада международен ред. 

Някои коментатори и украински политици твърдят, че ако Украйна беше запазила тези оръжия, нямаше да стане жертва на руската агресия. Москва щеше да бъде възпирана от перспективата за ядрен отговор. На Украйна щеше да и коства много време и усилия, и вероятно щеше да бъде подложена на санкции и външен натиск за разоръжаване, но щеше да има възможността да се възползва от някои от бойните глави. Решението на Украйна да се разоръжи допринесе за значително намаляване на ядрените запаси в Европа. 

Меморандумът от Будапеща не попречи на Русия да атакува Украйна през 2014 г., да окупира Крим или да подкрепя бунтовниците в украинския Донбас. В различни моменти от тази кампания руски медийни фигури и политически лидери споменават възможността за ядрена война. По време на референдума в Крим през март 2014 г. Дмитрий Кисельов, известен провокативен водещ в държавната телевизия, умоляваше публиката си да приеме Русия като „единствената страна в света, способна да превърне САЩ в радиоактивен прах“. В документален филм от 2015 г. президентът Владимир Путин разказва за решението си да окупира Крим. Той разкрива, че е обмислял да нареди на ядрените сили на Русия да са в бойна готовност: „бяхме готови да го направим… но мисля, че това всъщност нямаше да е от полза за никого – да се въвлечем в световен конфликт.” 

През март и май 2014 г. руските военни сили проведоха учения, включващи различни ядрени оръжейни системи. Ученията са придружени от показни изяви от страна на Путин, макар че са били планирани преди нападението над Украйна. Коментирайки руската ядрена доктрина, външният министър Сергей Лавров намекна, че ако Украйна се опита да си върне Крим, Русия би използвала ядрени оръжия. 

В отговор страните-членки на НАТО разполагат конвенционални сили в бойна готовност в прибалтийските държави и Полша. Въпреки че Алиансът отказва да участва в надпревара с ядрени оръжия с Русия, действията на Кремъл в Украйна нарушават европейския ред в сферата на ядрените оръжия. Различни споразумения за контрол на въоръжението, включително Договора за ядрени сили със среден обсег и Договорът за установяване на режима „Открито небе”, станаха неефективни поради нарастващото недоверие и нарушенията от страна на Русия. 

Доскоро европейците можеха да се самозаблуждават, че руската инвазия в Крим е голям проблем, но че е овладян. Европейците сметнаха Крим за загубен (както изтъкна началникът на военноморските сили на Германия малко преди да бъде уволнен заради симпатиите си към политиките на Путин), а войната в Донбас за тях беше конфликт с нисък интензитет, за който те не трябваше да се тревожат твърде много. 

Европа може да бъде изправена пред най-мащабната война, на която е ставала свидетел, след 1945 г., ако Украйна бъде атакувана от руските сили, предислоцирани на север, изток и юг от границите ѝ (включително в Беларус и Черно море). През 2014 г. Русия разполага конвенционални сухопътни сили в Донбас, след като първоначалната ѝ тактика се проваля. Сегашното струпване сигнализира за подготовка за големи и сложни общооръжейни операции, включващи сухопътни, морски и въздушни сили, ракетни удари и кибератаки. Тези операции вероятно биха имали за цел да принудят Украйна да се откаже от западните си стремежи, а Запада – от европейския ред за сигурност, заложен в Заключителния акт от Хелзинки и други основополагащи договори, които поколения съветски и руски дипломати в миналото са подписвали. 

Тези операции биха били придружени от публичен наратив, целта на който ще е да подчертае решимостта на Русия да възпре НАТО. Въпреки това, потенциална ядрена война отново присъства като тема в руските държавни медии. „Кой казва, че ядрена война не може да бъде спечелена?“, попита един руски журналист, подобно на спекулациите, които биват разпространявани от руските държавни служители. Следващите ежегодни ядрени учения на Русия ще се проведат в началото на 2022 г. и е възможно отново ще съвпаднат с атака срещу Украйна. Възможно е Беларус да промени конституцията си, за да позволи руски ядрени оръжия да бъдат разположени на нейна територия. Руските военни контингенти в Беларус вече използват ракетни единици с ядрен капацитет за съвместни учения. 

Това няма да е ядрена война, но несъмнено конфликтът ще има ядрено измерение. От 2014 г. Русия и НАТО са загубили част от механизмите, които са използвали преди, за да избягват сериозни недоразумения по ядрените въпроси. Големите военни маневри зависят от сложни оперативни системи, които са предразположени към инциденти. Руските сили могат по погрешка да нанесат удар по средствата за наблюдение на НАТО в региона. Руски кораб може да се сблъска в Черно море с кораб на НАТО. Дори и без подобна непреднамерена ескалация, евентуално руско нападение над Украйна би застрашило преговорите между Вашингтон и Москва за стратегическа стабилност и евентуално споразумение за удължаване на договор за контрол на ядрените оръжия Нов СТАРТ, единственият договор за контрол на стратегическите оръжия, към който все още се придържат и двете страни, и който ще изтече през 2026 г. Всичко това би поставило под съмнение политиките на НАТО и Европейския съюз относно конвенционалната отбрана и ядреното възпиране. 

За новата коалиция в Берлин спорът около целта на НАТО да изразходва 2% от БВП за отбрана ще остане на заден план в сравнение с призивите на нейните съюзници да подсилят източния фланг с войски. Германия е държавата-членка на ЕС, която е най-способна да накаже Русия икономически. И за разлика от много други европейски страни, тя също така разполага с военните ресурси да допринесе за защитата на Европа, което е особено важно в момент, в който Вашингтон все повече насочва вниманието си към Китай. 

Ако Путин се откаже от ултимативните си искания за цялостна ревизия на европейската структура за сигурност и се задоволи с преразглеждане на програмата за контрол на въоръженията, Европа може да излезе от кризата с по-стабилен и ясен ред в сферата на ядрените оръжия. В писмените си отговори на исканията на Русия, Съединените щати се координираха със своите съюзници от НАТО, за да предложат мерки, предназначени да намалят рисковете и да повишат прозрачността на военните дейности в сферата на ядрените оръжия. За съжаление струпването на руски войски навлиза в последния си етап и изглежда все по-малко вероятно Путин да се задоволи с тези предложения на Запада.