Китай на кръстопът: печелят ли реформаторите спора?

Китай е изправен пред избор между упадък и реформа

ECFR Alumni · Director, Asia and China Programme
Senior Policy Fellow
Full text available in English
Also available in

Китай на кръстопът: печелят ли реформаторите спора?

Китай е достигнал до кръстопът. След години на политическа стабилност и завиден икономически растеж, режимът е изправен пред труден избор за това как страната да продължи напред. Две скорошни политически събития от изключителна важност обърнаха вътрешнополитическия живот в страната с главата надолу и принуждават управляващите да направят избор между регрес и реформи.

През последната година селяните в Укан, провинция Гуандун, се надигнаха и отнеха властта на корумпираните местни лидери след месеци на протести. Междувременно Бо Шилай, Секретар на комунистическата партия в Чонгчинг, който използваше маоистка реторика и насилие, за да наложи своята визия за икономическо развитие, бе премахнат от поста си през май.

В новата публикация на ЕСВП, озаглавена “Китай на кръстопът,” Франсоа Годмон изразява виждането, че тези две събития сигнализират за една нова ситуация. В нея китайското правителство може би избира пътя на правна и политическа реформа, поддържайки устойчивия растеж като средство, за да намали макроикономическите дисбаланси и прекомерното упование на долара.

Франсоа Годмон привежда доводи в защита на следните твърдения:

С предстоящата смяна на седем от деветте члена на Постоянния комитет на политбюро през тази година се наблюдава борба за влияние, като реформаторите предупреждават, че Китай е изправен пред “капан на успеха,” породен от икономически и политически модел, който не може да се адаптира към настоящото ниво на развитие и е доминиран от частни интереси.

Протестите в Укан и премахването на Бо Шилай бяха последвани от съживяване на дебата за икономическа либерализация и цензуриране на националистични, популистки и консервативни интернет сайтове и говорители.

Китайската икономическа политика започна да се изменя през лятото на 2011. Пекин започна да продава облигации от външния дълг на САЩ, да се стреми към намаляване на инфлацията и забавяне на темповете на инвестиране. Търговският излишък се превърна в месечен дефицит от 31 милиарда долара през февруари 2012. Тази статистика подсказва, че гласът на реформаторите е започнал да се налага.

Противопоставящите се на реформите интереси са свързани с военно-индустриалния комплекс, който е свикнал с двуцифрови увеличения в бюджета си, компании, стопанисвани от държавата, които се радват на монопол, семейни кланове, местни бюрократи, силите за сигурност и пропагандната машина.

Нарастването на редиците на образованата и богата средна класа, която изисква права и повече социална протекция, е засилило призивите за реформи.

Китай има приблизително 550 милиона интернет потребители и 350 милиона потребители на социални мрежи, които показаха своето влияние след събития като сечуанското земетресение и влаковата катастрофа в Уънджоу.

Между 1978 и 2012 доходът на глава от населението в Китай е нарастнал от $278 до $6200 (Световна банка).

Между 1980 и 2010 броят на китайците, живеещи под жизнения минимум на бедност (дефиниран като $1.25 на ден, измерени в покупателна стойност) е паднал от 2/3 от населението до 13%.

За първи път от 1998 насам Китай започна да продава щатски облигации през декември 2010, намалявайки цялостната им стойност с 13% от рекордно високото си притежание на $1.315 трилиона.