Големи амбиции: разширяването на военните сили на Русия в Крим и Черно море

Russian military carrying out JSE-Zapad-2021 exercises at the Mulino training center, September 2021
Изображението е на Russian Federation Defence Ministry
Целият текст можете да намерите на

След анексирането на Крим Москва полага значителни усилия за модернизиране и укрепване на военната си инфраструктура в Черно море и драстично разширява военноморския си флот на Кримския полуостров. Според новия доклад на ЕСВП „Големи амбиции: разширяването на военните сили на Русия в Крим и Черно море“, военноморският флот на Русия на Кримския полуостров ѝ позволява да упражнява натиск върху черноморските страни.

Основни заключения:

  • Военната позиция на Русия в Черно море далеч надхвърля отбраната. Черноморският флот на Русия включва големи бойни надводни кораби, ракетен крайцер, фрегати, подводници, десантни кораби и кораби за разузнавателна информация.
  • Капацитетът на Русия за провеждане на големи военни операции в Черно море ѝ позволява да упражнява натиск и принуда върху черноморските страни. Размерът на руския черноморски флот превръща присъствието на Русия в Черно море в заплаха както за страните от региона, така и за цяла Европа.
  • Дестабилизиращото разузнаване и специалните операции на Русия в България не са тайна – дори и да е трудно да се прецени колко дълбоко са проникнали в изпълнителната власт и в апарата за сигурност.
  • Западът трябва да бъде подготвен да се справи със заплахата от евентуална ескалация, като засили сътрудничеството си с военните сили на страните от региона и подобри инфраструктурата, с която те разполагат. НАТО трябва да окаже съдействие на Румъния и България за модернизиране на техните пристанища, инфраструктури за морско наблюдение, въздушни бази, радари за въздушно наблюдение и инфраструктури за морско и въздушно командване и управление.
  • Нито една от черноморските страни няма да може да се справи сама с предизвикателствата, които Русия поставя. Всяка една от тях се нуждае от подкрепа от Запада, за да увеличи своята устойчивост и отбранителен капацитет. Уязвимите места на България, Грузия, Румъния и Украйна са различни по мащаб, но сходни по природа.
  • В България особено важно е модернизирането и развитието на отбраната на бреговете и бреговото наблюдение. Военноморските сили и бреговата охрана на страната използват предимно инфраструктура за комуникации и наблюдение от времето на Студената война и ще имат нужда от повече финансиране.
  • Като отговор на уязвимостта в Черно море, Западът може да установи международно военноморско присъствие в региона. Това би възпрепятствало опитите на Русия да откаже свободния достъп до Черно море чрез налагането на зони, в които не позволява достъпа на чужди кораби, с което нарушава международното морско право.
  • Усилията за повишаване на сигурността на черноморските страни ще зависят и от подобрения в други области като сигурността на правителствените комуникации, контраразузнаването, върховенството на закона и борбата с корупцията.

Густав Гресел, старши изследовател в ЕСВП и автор на доклада казва:

„Европейските лидери трябва да спрат да третират военната мощ като реликва от миналото и всяка перспектива за ескалация от страна на Русия като „немислима“. Твърде често европейските лидери се преструват, че знаят какви са интересите на Кремъл и поради това грешат в преценката си до каква степен той би прибегнал до сила за постигане на целите си.“

На 5 октомври (вторник) от 16.00 ч. българско време докладът „Големи амбиции: разширяването на военните сили на Русия в Крим и Черно море“ ще бъде представен по време на онлайн събитие. Панелисти ще бъдат авторът – Густав Гресел, и румънският анализатор Раду Магдин. Весела Чернева, заместник-директор и ръководител на софийския офис на ЕСВП, ще модерира дискусията. Повече информация за събитието, както и линк за него, ще откриете тук.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.