Сложните отношения между Русия и Китай
Западните политици често говорят за Китай и Русия с прости заключения: или двете страни са част от автократичен съюз, който Западът трябва да сдържа, или Русия трябва да бъде отдалечена от Китай. И в двата наратива липсват важни фактори както от мисленето на руските и китайските политици, така и от отношенията Русия-Китай.
В новия доклад на ЕСВП „Сложните отношения между Русия и Китай” Кадри Лийк разглежда динамичните отношения между двете страни и аргументира как трябва да се позиционира Западът спрямо двете страни.
Основни заключения:
- През годините нагласата на Русия спрямо Китай претърпява забележителни промени. Това се случва поради множество причини: променящото се поведение на Китай, отношенията със Запада, икономически причини и интереси, свързани със сигурността, смяната на поколенията, наред с други. Руското общество и политици виждат Китай по различен начин от европейците – те не се страхуват от него. Това може би се дължи на все още значителното военно превъзходство на Русия или на остатъчните вярвания за Китай като „по-малкия брат“ на Русия. В същото време Москва държи Пекин на една ръка разстояние. Наблюдаваме и как младото поколение руски експерти гледа по-бдително върху политиките на Пекин.
- С нарастващата глобална сила на Китай растат опасенията, че двете страни ще формират „автократичен съюз“ и някои експерти изразяват мнение, че Западът трябва да положи усилия, за да отблъсне Русия от Китай. Според Кадри Лийк обаче, Западът разполага с ограничена способност да променя траекторията на отношенията Русия-Китай. В годините след анексирането на Крим през 2014 г. – довело до силно влошаване на отношенията между Запада и Москва – сътрудничеството между Китай и Русия се засилва значително. Въпреки това е погрешно да се твърди, че Западът е бил причината двете да си сътрудничат.
- От 80-те години на миналия век насам Русия и Китай поддържат отношения помежду си поради взаимна стратегическа необходимост – независимо какво казва или прави Западът. Под китайско-руските отношения се крие една проста истина: глобалната сила на Китай единствено ще расте, а Китай е съсед на Русия. Това означава, че отношенията с китайското правителство естествено са от първостепенно значение за Кремъл, който не разполага с много други опции за съюзници.
- Лидерите в Европа и САЩ може би нямат представа до каква степен руските лидери смятат Запада за идеологическа сила, а Китай – за прагматична такава. Руснаците смятат за контрапродуктивни политиките на Запада за разпространяване на ценности. От друга страна, според тях Пекин е прагматичен партньор, който не казва на другите как да живеят. Днес Русия и Китай са обединени срещу западниялиберализъм, но не толкова заради споделянето на общ идеологически светоглед, колкото заради начина, по който са се стекли обстоятелствата.
- Съперничеството между Китай и САЩ е решаващо за отношенията на Пекин с Москва. Русия се опасява, че ако се стигне до военна конфронтация между САЩ и Китай заради Тайван, Пекин ще поиска руската лоялност. В същото време съперничеството между САЩ и Китай в сегашния си вид е от полза за Русия – Пекин се нуждае от Москва повече от преди.
Според Кадри Лийк, е малко вероятно западните лидери да постигнат успех с политика, имаща за цел да раздели Русия и Китай. Големите, дългосрочни тенденции ще продължават да оформят отношенията между двете страни.
Кадри Лийк, старши изследовател в ЕСВП и автор на доклада казва:
„Възгледите на Кремъл за Китай се променят постоянно. Сближаването между двете страни не задължително е предопределено в бъдеще, защото в много области двете страни виждат настоящото си ниво на сътрудничество като оптимално.“
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.