Поглед от София: националният интерес

С нарастването на недоволството, постигането на консенсус между държавите членки ще става все по-трудно

ECFR Alumni · Former Programmes Manager
Also available in

През първия работен ден на Народното събрание, в отговор на събитията в Кьолн премиерът Бойко Борисов резюмира в рамките на само две минути прокрадващата се опасност от дезинтеграция в ЕС и упадъка на Меркел като фигура, определяща посоката в Европа в контекста на бежанската криза.

В Европа няма позиция, която да ни каже какво точно ще стане и как ще стане. Различни държави градят своя интерес, защитават го”, каза той. Само две седмици по-рано Борисов се хвалеше с добрите си работни отношения с Ангела Меркел, но вместо да подчертае нейната политика, той изтъкна идеята на Зехофер за затваряне на границите като единствен работещ механизъм за справяне с кризата. “Едни ги поканиха, а други трябва да дават милиарди, за да ги издържат тези хора” продължи премиерът, намеквайки за недоволството на страните от Централна и Източна Европа от преразпределяне на средства от европейските фондове към пакета, предназначен за справяне с бежанската криза.

България вече не е част от главния бежански коридор, както беше през 2013 г. Затова внезапната, макар и едва доловима, критика към политиката на Меркел намеква за потенциална смяна на позицията и присъединяване към нарастващата група от централноевропейски държави, които не приемат усилията за споделяне на отговорността в Европа, наред с други притеснителни тенденции.

Както и останалата част от Европа, България разчита на Турция да държи търсещите убежище далеч от Европа. Ако по някаква причина крехкото споразумение между ЕС и Турция не даде резултат и напрежението за България нарасне, позицията на правителството може да се доближи още повече до групата на централноевропейските държави.

Особено след сексуалните атаки в Кьолн в новогодишната нощ, броят на гласовете в българското общество, които не пропускат възможността да натъртят „Казахме ви!“ нарастват. Това са и онези, които считат ислямските ценности и западния начин на живот за несъвместими. Българите, които са традиционно германофили и представляват втората по големина група чуждестранни студенти в Германия, са силно разделени в реакциите си. От една страна са тези с по-консервативни възгледи, които искат затваряне на границите, а от друга – по-либералните, подкрепящи търсенето на решение при отворени граници.

В своята реч, премиерът обобщи изводите от последните няколко месеца: квотите и разселването на бежанците се прилагат трудно, граничният контрол не функционира добре, Шенген е замразен, а усилията за интеграция на бежанците в страните, които ги приемат, са неадекватни.

Въпреки публичните заявления от този тип, българското правителство и институции правят всичко възможно, за да се придържат към правилата и да изпълнят постигнатите в ЕС споразумения за справяне с кризата, включително споделяне на отговорността и подпомагане на транзитните държави. С нарастването на недоволството, обаче, постигането на консенсус между държавите членки ще става все по-трудно.