Надлъгването в Брюксел е бомба със закъснител
Основната новина от съвета в Брюксел по въпроса за бежанците е, че няма договорка.
Основната новина от съвета в Брюксел по въпроса за бежанците е, че няма договорка. Предложението на Европейската комисия очевидно не е било прието. Страните членки на ЕС не са успели да излязат с общо решение по германското предложение, а турското предложение също не е било прието. Тези 3 елемента: на ЕК, на страните членки на ЕС и на Турция, трябва да бъдат комбинирани в общ компромис, който да бъде приет на 17 март, когато ще е редовният Европейски съвет. Това е важно по няколко причини. Първо, изглежда Брюксел не може в момента да наложи нито един компромис и второ, германската идея, че може да се постигне пробив в отношенията с Турция, няма достатъчно подкрепа сред страните членки. Новината, че така ще се спре потока от бежанци, е засега ПР действие. Посланието е към бежанците: „Имайте предвид, че Европа започва да се отнася много по-рестриктивно, а и Турция също се включва в това затягане“.
Разбира се, че Турция е ключова и че без споразумение с нея не може да видим намаляване на количеството хора, които влизат в Европа. Една част от това, което Турция поиска, беше вече договорено – 3 млрд. евро плюс пътната карта за визовата либерализация и разговорите по преговорни глави. Новото е, че през следващите 2 г. ще има още 3 млрд. евро, а датата за визовата либерализация се изтегля от октомври към юни. Турция иска гаранции, че визовата либерализация ще стане факт, тъй като тя знае, че това е най-трудната част от споразумението за Евросъюза. Най-много скептици в ЕС има не толкова по отношение на парите, а именно за визовата либерализация – заради евроскептичните настроения в много от страните членки. Затова Турция иска възможно най-бързо да получи достатъчно уверения, че този елемент от споразумението ще е факт. От своя страна Турция ще трябва да приложи всички споразумения за ремисия. В момента основният проблем е, че има голяма степен на недоверие между ЕС и Турция.
Затова Анкара иска да изтегли либерализацията за 1-ви юни, за да може когато има голяма бежанска вълна, Турция да е сигурна, че европейската част от споразумението е изпълнена и Франция или друга страна членка няма да заяви, че не е съгласна с визовата либерализация.
Смисълът на плана в дългосрочен план е за всеки един бежанец, който Евросъюзът вземе директно от Турция за релокация в Европа, Турция да прибира обратно един бежанец от Гърция, и така да се спре нелегалното влизане на мигранти и да има законни пътища за влизане в ЕС. Така ще се противодейства на мрежите от трафиканти, които сега се облагодетелстват от ситуацията. По този начин се цели и да намалеят хората, които намират смъртта си по пътя към Европа. Въпросът обаче е кои страни освен Германия ще се съгласят да приемат бежанци по този легален начин. Ще се върнем ли отново на дебата за квотите, който видяхме, че е безплоден и буди единствено по-дълбоко разделение в ЕС, или ще видим Германия да приема всички идващи от Турция бежанци и да поема разходите за тях? И това ще наречем „европейско решение“.
Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.