Четири послания от изборите в Полша

Парламентарните избори в Полша съвпаднаха с първия тур на местните избори в България и това е причината да не получат вниманието, което заслужаваха.

Полша често се възприема като говорител на новите страни членки в ЕС по ред въпроси и настоящото разделение в тази група по темата за квотите за бежанци не омаловажава ролята ѝ. Въпреки че Варшава и София подкрепиха плана за разселване на бежанците, обществата в двете държави изпитват сходен страх и скептицизъм по този въпрос. ЕС продължава да е сравнително нов терен за реализиране на интересите на Централна и Източна Европа и Вишеградската четворка, в която Полша има водеща роля, е влиятелна коалиция

Освен това, наскоро двете страни започнаха стратегическо сътрудничество чрез договора за ремонт на българските МИГ 29 в Полша вместо в Русия. За пръв път от разпадането на Съветския съюз ще бъде нарушен монополът на руските военни производители, заради което договорът предизвика дипломатически протести от страна на Москва.

Важността на Полша в Европа (тя е една от “петте големи”), както и за България в двустранен план, е факт. Отвъд това обаче парламентарните избори изпратиха четири полезни за София послания:

1. Лявото и дясното не са това, което бяха. Партията „Право и справедливост“, която първа в най-новата полска история спечели абсолютно мнозинство в парламента, често се възприема като консервативна и евроскептична политическа сила. Пренебрегва се обаче фактът, че въпреки подкрепата ѝ за семейни ценности и патриотични позиции, икономическата й програма е лява. Със сигурност в България много хора биха гласували за намаляване на пенсионната възраст, повече семейни придобивки и данъчни облекчения за малкия бизнес. Въпреки това подобна популистка фискална политика би имала като резултат увеличаване на бюджетния дефицит вследствие на оттеглянето на чуждестранни инвестиции. Тепърва предстои да видим каква част от предизборните си обещания ще изпълнят полските управляващи, защото ако поемат по този път, те лесно могат да предизвикат наказателна процедура от ЕК за прекомерен дефицит.

2. Дори да е успешна, партията, която е на власт, не трябва да се възприема като елитистка. “Гражданска платформа” – партията, която управлява Полша през последните осем години, на пръв поглед правеше всичко както трябва: запази растежа на икономиката на нива над средните за ЕС, смекчи ефектите от финансовата криза и направи Полша надежден и важен играч в Европа. Това, с което не се справи добре, бяха отношенията й с обществото, допълнително влошени от подслушаните телефонни разговори между водещи фигури в партията. Те допринесоха за имиджа на “Гражданска платформа” като партия на елитите, откъсната от ежедневните проблеми на полските граждани. Българският премиер Бойко Борисов изглежда е до болка наясно с тази опасност, съдейки по неговата реторика и политическо поведение.

3. Европа на различни скорости не е в бъдещето, а в настоящето. Тъй като новото правителство на Полша е категорично против влизането на страната в еврозоната, е очевидно, че големите страни от еврозоната трябва да вземат под внимание настойчивостта на държавите, които не желаят да въведат еврото като своя валута, две от които – Полша и Великобритания – са сред големите пет. За малки страни като България, които в допълнение на малкия си размер нямат добра перспектива за присъединяване към еврозоната и Шенген, тази динамика не е позитивна. Проевропейски настроените елити и население ще се сблъскват тепърва с ограниченията на интеграцията.

4. Русия няма да спечели приятел, но Германия може да загуби един. Полша ще продължава да държи твърд курс спрямо Москва и вероятно ще бъде сред първите подкрепили подновяването на европейските санкции. Въпреки това, партията „Право и справедливост“ изглежда се съмнява във възможностите на ЕС (и на Запада като цяло) да гарантират сигурността на Полша при заплаха от страна на Русия. В допълнение на желанието си да демонстрира суверенитет колкото е възможно по-често, партията смята да спечели уважението на Германия като бъде труден партньор. Затова натискът на Варшава по отношение на вътрешните европейски политики ще следва главно формулата “Вишеград плюс”, която включва балтийските републики и Румъния. София ще трябва да реши на коя страна да застане, по кои въпроси и на каква цена.