Визията на Мей за Брекзит се провали в това да прогледне за голямата картина

Сега вече знаем целите на Тереза Мей за Брекзит: излизане от единния пазар и митническия съюз, пълен контрол на миграцията от Европа и значително намаляване…

Сега вече знаем целите на Тереза Мей за Брекзит: излизане от единния пазар и митническия съюз, пълен контрол на миграцията от Европа и значително намаляване на плащанията в бюджета на ЕС. Две области на преговори се отвориха извън търговското споразумение; първо, дали определени сектори от британската икономика (финанси, коли и космическа техника в частност) биха могли да имат специална връзка с единния пазар; второ, природата на всеки преходен режим – за да се даде възможност за преминаване от членство към минало такова. На последно място, при разговорите ми с консервативни членове на парламента оставам с впечатление, че има значителна параноя относно това да не се остане в положението между членство и нечленство. Това означава, че всяка преходна сделка ще трябва да бъде оформена по начин, който гарантира, че всички преходни разпоредби са изчерпани след определено време и че след изборите през 2020 г. Обединеното кралство окончателно изцяло ще бъде извън Съюза.

Относно съдържанието няма големи изненади. Речта на Мей показа строга йерархия на приоритети: първо е обединението на консерваторите, после желанието да се спре миграцията и юрисдикцията на Съда на ЕС и чак след това идват икономическите интереси на Великобритания. Но досега има постепенна ерозия на очакванията и увеличаване на примирението. През последните месеци наблюдавахме голямо развитие сред парламентаристите, поддръжници на оставането на Великобритания в ЕС, относно свободното движение и единния пазар и лейбъристите, които спорят за направляваната миграция, която да осигури сделки за свободна търговия. Това, което порази в речта беше, че сътрудничеството в областта на престъпленията и тероризма – всъщност цялата външна политика и политика по сигурност –  беше едва споменато и очевидно бе по-късно хрумване.

Тонът на Мей беше твърд, което беше забелязано в ЕС. Тя може да не поиска много от ЕС – беше ясна относно това, че не иска специален статут, което би означавало сложни преговори и совалки между Великобритания и ЕС – но определено изглеждаше готова да покаже нокти, ако се наложи.

Мей е заявявала, че нейните цели са да направи Великобритания: 1) по – силна, 2) по – справедлива; 3) по – обединена и 4) по – ориентирана към нови партньорства. Но по – недоброжелателните наблюдатели биха казали, че това е трудно за постигане ако:

  1. Свиеш европейската икономика, като напуснеш единния пазар и митническия съюз;
  2. Заплашваш да установиш икономика на ниските данъци и да започнеш открито съперничество с други страни от ЕС както Филип Хамънд заплаши в интервю пред немския Welt am Sonntag;
  3. Създадеш институционална криза в Северна Ирландия и Шотландия;
  4. Поставиш преследването на търговски сделки над външната политика. Някои скорошни събития като например отказа на Борис Джонсън да вземе участие в неформална среща на външни министри относно избора на Доналд Тръмп и начинът, по който Великобритания критикуваше Кери и остана настрана от дългогодишната цел на решението за двете държави в конфликта между Израел и Палестина . Има опасения, че такова поведение ще се появи и относно климатичното споразумение от Париж.

Най – плашещото в речта на Тереза Мей е, че стана ясно, че в основата на плана ѝ за Брекзит стои убеждението, че светът ще остане такъв, какъвто е, което позволява на правителствата да имат като единствена цел максимизирането на собствените си интереси. Липсва осъзнаване, че изборът на Тръмп и подриването на либералния ред променя обстоятелствата, които са в основата на преговорите. Изборът на Донълд Тръмп поставя всички горни убеждения под въпрос, както съм казвал преди.