Визията на Мей за Брекзит се провали в това да прогледне за голямата картина

Сега вече знаем целите на Тереза Мей за Брекзит: излизане от единния пазар и митническия съюз, пълен контрол на миграцията от Европа и значително намаляване на плащанията в бюджета на ЕС. Две области на преговори се отвориха извън търговското споразумение; първо, дали определени сектори от британската икономика (финанси, коли и космическа техника в частност) биха могли да имат специална връзка с единния пазар; второ, природата на всеки преходен режим – за да се даде възможност за преминаване от членство към минало такова. На последно място, при разговорите ми с консервативни членове на парламента оставам с впечатление, че има значителна параноя относно това да не се остане в положението между членство и нечленство. Това означава, че всяка преходна сделка ще трябва да бъде оформена по начин, който гарантира, че всички преходни разпоредби са изчерпани след определено време и че след изборите през 2020 г. Обединеното кралство окончателно изцяло ще бъде извън Съюза.

Относно съдържанието няма големи изненади. Речта на Мей показа строга йерархия на приоритети: първо е обединението на консерваторите, после желанието да се спре миграцията и юрисдикцията на Съда на ЕС и чак след това идват икономическите интереси на Великобритания. Но досега има постепенна ерозия на очакванията и увеличаване на примирението. През последните месеци наблюдавахме голямо развитие сред парламентаристите, поддръжници на оставането на Великобритания в ЕС, относно свободното движение и единния пазар и лейбъристите, които спорят за направляваната миграция, която да осигури сделки за свободна търговия. Това, което порази в речта беше, че сътрудничеството в областта на престъпленията и тероризма – всъщност цялата външна политика и политика по сигурност –  беше едва споменато и очевидно бе по-късно хрумване.

Тонът на Мей беше твърд, което беше забелязано в ЕС. Тя може да не поиска много от ЕС – беше ясна относно това, че не иска специален статут, което би означавало сложни преговори и совалки между Великобритания и ЕС – но определено изглеждаше готова да покаже нокти, ако се наложи.

Мей е заявявала, че нейните цели са да направи Великобритания: 1) по – силна, 2) по – справедлива; 3) по – обединена и 4) по – ориентирана към нови партньорства. Но по – недоброжелателните наблюдатели биха казали, че това е трудно за постигане ако:

  1. Свиеш европейската икономика, като напуснеш единния пазар и митническия съюз;
  2. Заплашваш да установиш икономика на ниските данъци и да започнеш открито съперничество с други страни от ЕС както Филип Хамънд заплаши в интервю пред немския Welt am Sonntag;
  3. Създадеш институционална криза в Северна Ирландия и Шотландия;
  4. Поставиш преследването на търговски сделки над външната политика. Някои скорошни събития като например отказа на Борис Джонсън да вземе участие в неформална среща на външни министри относно избора на Доналд Тръмп и начинът, по който Великобритания критикуваше Кери и остана настрана от дългогодишната цел на решението за двете държави в конфликта между Израел и Палестина . Има опасения, че такова поведение ще се появи и относно климатичното споразумение от Париж.

Най – плашещото в речта на Тереза Мей е, че стана ясно, че в основата на плана ѝ за Брекзит стои убеждението, че светът ще остане такъв, какъвто е, което позволява на правителствата да имат като единствена цел максимизирането на собствените си интереси. Липсва осъзнаване, че изборът на Тръмп и подриването на либералния ред променя обстоятелствата, които са в основата на преговорите. Изборът на Донълд Тръмп поставя всички горни убеждения под въпрос, както съм казвал преди.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.