Индустриалната геополитика на Италия: Разкъсана между Европа и Китай

Относителният успех на Германия в овладяването на коронавируса означава, че на компаниите не им се наложи да спрат напълно търговията. Сега те молят италианските си доставчици да възобновят дейността си. Това поставя тежестта върху италианските фирми и италианското правителство, които трябва да навигират между здравеопазването и необходимостта от рестартиране на икономиката. В Рим политическите лидери излагат на опасност възстановяването, защото нямат стратегическа визия и се съсредоточават повече върху сътрудничеството с Китай, отколкото с останалата част от Европа.

Мощната Федерация на германските индустрии и трите основни асоциации на Германската механична индустрия призоваха италианските фирми да възобновят дейността си координирано, като ефективно премахнат блокадата на производството. Италианските компании, особено тези в Северна Италия, които са сърцето на производитството на страната, наистина искат незабавна подкрепа, за да се върнат към бизнеса възможно най-скоро. Карло Бономи, новият президент на Конфиндустрия, най-мощната индустриална организация в Италия, подчерта необходимостта от това, обвинявайки правителството в бавна подготовка и неразбиране на индустриалните политики и значението на международната верига на стойността.

Тези актьори имат основание да се притесняват. Става все по-ясно, че има ново направление  в реторика в италианската политика през последните месеци. Много публични дебати и анализи показват Китай като противовес на злонамерената Европа. Политици от Движение „5 звезди” и опозиционната Лига популяризират разказа за Китай като нарастващ икономически партньор за Италия. Самият Китай използва настоящата криза, за да проектира приятелски имидж отвъд собствените си граници и за да увеличи възможностите за собствената си икономика. Последните проучвания сочат, че тази кампания е била успешна, тъй като италианците смятат Китай за техен най-добър приятел на света. Германия и Франция оглавяват анкетите за „вражески“ страни.

Антиевропейската реторика на популистите вече е оказала влияние: италианското правителство отказа да приеме 39 милиарда евро помощ от ЕС по линия на Европейския механизъм за стабилност. Тя бързо би могла да помогне на Италия, но политиците от Движение „5 звезди” изразиха страх от контрол, подобен на случая на “европейската тройка”. Сега започнаха преговори, които ще забавят пристигането на средствата и възстановяването на италианската икономика. Картината обаче е сложна. Отрицателната реторика достигна такава висота, че дори Луиджи Ди Майо от Движение „5 звезди”, бивш външен министър, който преди това се застъпваше за постепенно преминаване към Китай, наскоро излезе с успокояващо изявление за позиционирането на Италия: „ние засилихме отношенията си със стратегически търговски партньор като Китай, но това няма да промени нашите геостратегически съюзи. “

Мащабният китайски пазар едва ли ще компенсира стойността на интегрирания пазар на Европа. Големите проекти, които Китай разгръща по целия свят през последното десетилетие като изкупуването на инфраструктура и преките инвестиции в страните – едва ли ще съответстват на тежестта на единния пазар. Ако Китай не може да бъде заместител на Германия и на останалата част от Европа, икономическите интереси на Италия остават на континента – особено в краткосрочен план, докато няма бързо съгласуване с Пекин. Поради факта, че италианските лидери се занимават с това да изглеждат в опозиция на Европа – и в частност Германия – както и с налудничави идеи за бъдещи близки отношения с Китай, възобновяването на веригите за доставка между Италия и Германия не изглежда, че е политически приоритет за тях.

Това се случва в потенциално опасен момент за Италия. Пропукването на международната система, създадено от отделечаването между САЩ и Китай, може да доведе до това Италия и нейната зависима от износа икономика да пропаднат между пукнатините. Икономическата взаимозависимост е под напрежение от няколко години, особено откакто президентът на САЩ Доналд Тръмп започна търговската си война, според негови думи с цел да върне работни места на американска земя. В допълнение, нарастващата конкуренция за гео-икономически и технологични въведения между Вашингтон и Пекин накара политическите лидери по целия свят да погледнат на индустриалния производствен капацитет като на стратегически актив. Настоящата криза разшири индустриалните категории, които държавите определят като стратегически, включвайки критичните суровини и основни технологични ресурси като полупроводниците. В краткосрочен план тази нова реалност може да накара Съединените щати да търсят по-голям контрол върху тези сектори, ограничавайки влиянието на Китай и, евентуално, ограничавайки достъпа до тях.

В свят, в който търговията зависи от геополитическите промени, капацитетът за производство на стратегически стоки се оказа съществен. За съжаление, през последните седмици стана ясно колко е важна способността да се произвежда медицинско оборудване като маски, вентилатори и реактиви, необходими за тестване. В близкото бъдеще би могло да се случи същото с веригата за доставки на суровини или полуфабрикати с висока технологична стойност. Европейският съюз забеляза тези глобални промени още преди кризата, подчертавайки, че е необходимо в някои сектори производството да се върне в Европа. Неслучайно индустриалната политика вече беше основна за новата Европейска комисия, която на 10 март публикува индустриална стратегия, фокусирана върху иновациите, нелоялната конкуренция и необходимостта от възстановяване на производствения капацитет на Европа.

Карантината прекъсна индустриалното производство в Италия и доведе до предпазливо възобновяване на икономиката. В момент, в който относителните индустриални сили на страните изглежда претърпяват големи промени, коронавирус кризата заплашва да премахне Италия от европейските вериги за доставки, в които италианската индустрия играе жизненоважна роля. Италианските лидери може да се задоволят да си играят на политика с работата на гражданите към момента. Тези, които са изложени на риск от безработица, могат да не одобрят това, когато дойде време за следващите избори. Хлабавата, но упорита беседа, обвиняваща Европа и Германия за всички нещастия може да означава, че избирателите все още обвиняват Брюксел за своите проблеми. Поради това, необходимостта от възобновяване на икономиката на Италия трябва да бъде въпрос, който да привлече вниманието на лидерите в цяла Европа. Реалността след вируса показва, че във времена, в които глобализацията става все по-уязвима, европейските страни са обвързани не само от общи политически ценности, но и от силата на индустриалната си взаимозависимост.