Отново на дневен ред: Как да се рестартира диалогът Сърбия – Косово

Отговорност на ЕС е да нормализира отношенията между Косово и Сърбия в дългосрочен план. Блокът трябва да наложи принципите на диалога между страните и да го задвижи.

Deputy Director
Head, ECFR Sofia
European External Action Service CC BY-NC
Also available in

Срещата на върха за Западните Балкани, проведена в Загреб на 6 май, трябваше да бъде следващото значимо събитие за региона. Тя последва срещата на върха в София през 2018 г., която затвърди ангажимента на Европейския съюз към Западните Балкани, както и решението на Европейския съвет през март 2020 г. за започване на преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония. Пандемията, разбира се, засенчи всички други предизвикателства на срещата на върха в Загреб, но все още има един горещ въпрос, който ЕС трябва да реши. Той беше обсъден само накратко на видеоконференцията, която замени срещата на живо.

Външният натиск от страна на американския посланик в Косово Ричард Гренел донесе нов импулс за идеята за споразумение за замяна на територии между Косово и Сърбия. Заради това Брюксел трябва спешно да възобнови водения от диалог между страните и да въведе основните му принципи. Ясно е, че ще бъде невъзможно да се върнем към предишния подход – по отношение както на задкулисния подход за постигане на сделки, така и по отношение на ролята на ЕС. Според бившия върховен представител на ЕС по общата външна политика и политика на сигурност Федерика Могерини Европейската служба за външно действие не успя да убеди мнозинството държави членки да приемат предложената размяна на територии. Съюзът и без това отблъсна повечето косовари, като не допусна либерализация на визовия режим въпреки покритите критерии. Междувременно сръбският президент Александър Вучич обижда ЕС и възхвалява Китай, Русия или САЩ (в зависимост от ситуацията) – и въпреки това получава десетки милиони европейски помощи.

ЕС може да излезе от задънената улица в диалога само ако предприеме нов курс на действие, в който съдържа паралелно технически и политически стъпки. Този подход трябва да включва парламентите и гражданите в Сърбия и Косово; заинтересовани страни в региона като Босна и Херцеговина, Черна гора, Албания и Северна Македония; държавите – членки на ЕС, които имат интерес в региона като Германия и Франция, заедно с Италия, Хърватия, България и Гърция, както и САЩ и ООН. В крайна сметка ЕС носи отговорността да нормализира отношенията между Косово и Сърбия в дългосрочен план. Той трябва да определи принципите на диалога и да го задвижи.

За Косово настоящата политическа нестабилност предоставя чудесна възможност за стария фланг от бившите партизански партии като Демократичната лига и Демократическата партия. Гренел и косовският президент Хашим Тачи са автори на опита за сваляне на правителството на премиера Албин Курти. Косово изглежда притиснато между антиевропейски елит и население, което смята Курти за некорумпиран, проевропейски лидер, който ще бъде нелегитимно изваден от властта. Ако Тачи успее да сформира правителство през юни, първата му задача ще бъде да подпише споразумение със Сърбия под егидата на Гренел, а ЕС ще бъде принуден да работи с това, което завари, и да приложи споразумението, каквито и да са условията му.

Това би бил труден старт за амбициозната мисия, за която ЕС назначи специалния представител Мирослав Лайчак. ЕС предизвика яростна реакция от страна на Германия и на други държави членки и подкопава ролята на KFOR. С това той може да създаде дълбока нестабилност в Косово и региона, като принуди по-голямата част от косоварите, които подкрепят правителството на Курти, да излязат на улиците и дори да прибегнат до насилие. При този сценарий ЕС трябва да търси начини да ограничи влиянието на Тачи по международните въпроси. Въздействието на ЕС в Косово е значително: половината от бюджета на страната идва от Брюксел.

За да се избегне подобна нестабилност, ЕС трябва да продължи да подкрепя региона в борбата срещу COVID-19 и да осигури визова либерализация за Косово. Едва тогава ЕС може да се опита да убеди политическата класа на Косово да възобнови диалога. В очите на много косовари ситуацията не беше улеснена от изявлението на върховния представител на ЕС по общата външната политика и политика на сигурност Жозеп Борел в навечерието на срещата в Загреб. Той направи коментар, че не се противопоставя на промяна в границите, ако за нея има съгласие и в двете страни.

В случая на Сърбия COVID-19 кризата помогна на Вучич да укрепи властта си. Стратегията му за спечелване на следващите парламентарни избори леко се приспособи към забавянето, предизвикано от коронавируса, но по същество остава непроменена. Изборите са насрочени за 21 юни и сръбският политически график почти огледално отразява този в Косово. Междувременно сръбската опозиция не беше убедителна в призива си за бойкот на изборите и няма единна, смислена позиция по отношение на диалога. Кампании с цел опетняване на опозицията набират скорост в медиите, контролирани от правителството. Още отпреди началото на коронавирус кризата има само несъществена вътрешнопартийна опозиция срещу Вучич.

Вучич вероятно е един от малкото политици в Европа, които могат да си позволят да мислят в дългосрочен план, поради неоспорвания характер на властта му. Той вероятно е изчислил, че преговорите относно Косово са полезни за Сърбия, независимо от резултата от тях. Преговорите държат Сърбия на “голямата шахматна дъска” и демонстрират относителната политическа дисфункционалност на Косово. За Белград споразумението за замяна на територии би имало по-малък географски обхват от предложената по-рано Асоциация на сръбските общини, но би създало по-дълбоки връзки в интеграцията на Сърбия със Северно Косово. Специални права за етническите малцинства и защита на религиозните обекти следва да бъдат друг ключов елемент на сделката. Тъй като Сърбия не е поставила като условие за началото на разговорите промяна на границите, Брюксел не трябва да ѝ предоставя тази възможност.

Черна гора и Северна Македония са против такава промяна, защото се страхуват, че тя може да създаде вълнения сред техните етнически албански малцинства. Босна и Херцеговина споделя същото притеснение относно ефекта върху сръбското си малцинство. Размяната на територии е сбъдната мечта за всеки, който вярва в моноетническите държави – идея, напомняща за Балканите през 90-те години. Споразумението би имало преки и горчиви последици за единството на ЕС и за неговата способност да действа в региона.

За разлика от Съединените щати, които искат бързо да постигнат сделка и да забравят за Балканите, ЕС може да предостави дългосрочна перспектива на Сърбия – икономическа, политическа и социална. Затова назначаването на Лайчак за пратеник за Западните Балкани е голяма стъпка към възобновяване на диалога под условията на ЕС.

Изключително важно е Лайчак отначало да се позиционира като поддръжник на визовата либерализация за Косово и на икономическата помощ за региона след коронавируса. Лайчак има време да подготви тези следващи стъпки до срещата на върха в Париж, която френският президент Еманюел Макрон планира да проведе след края на рестриктивните мерки. В настоящата ситуация предпазливият подход е мъдър ход, но времето е ценно. Съединените щати вероятно ще продължават да натискат своите планове за Косово и Сърбия преди срещата на върха, като по този начин ще застрашат регионалната стабилност в югоизточните съседи на ЕС.