Ще обедини ли Путин Европа?

Война в Европа през 21 век вече не е немислима. След седмици на спекулации дали Русия ще нападане Украйна, мнозинство от анкетираните в последното паневропейско проучване на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) смята, че войната е вероятна и Европа трябва да е готова да реагира.

Различните държави изпитват различни страхове. Отчасти това се дължи на техен присъщ, недалечен опит. В Полша съществуват големи опасения от нови бежански вълни, тъй като страната все още се опитва да възпре опитите на Беларус да прехвърля мигранти от Близкия Изток през общата им границата. Основна грижа във Франция и Швеция са кибератаките предвид неотдавнашната намеса на Русия в изборните процеси там. Енергийните дефицити са най-големият страх за германците, италианците и румънците. 

Тук, обаче, става въпрос за нещо много по-голямо от различните нагласи на европейците към външните заплахи. Великият пруски стратег Карл фон Клаузевиц описва войната като продължение на политиката с други средства. Как държавите отговориха на заплахата от война в първите седмици на руско-украинската криза дава ясна представа за техните вътрешно-политически процеси. 

Във Великобритания, например, мнозина подозират, че внезапният интерес на премиера Борис Джонсън към Източна Европа не е породен от загриженост към Украйна, а от желание да отклони вниманието от разкритията, че офисът му е организирал партита на Даунинг стрийт докато останалата част от страната е била в локдаун. Тази криза представлява и възможност за Великобритания да покаже на САЩ, че остава важен фактор, дори след Брекзит.

За президента Джо Байдън най-важно е да се сведат до минимум ресурсите и времето, нужни за справяне с кризата. Преди да поеме поста, Байдън обещаваше политики за подпомагане на средната класа, както и промяна във външнополитическия фокус на САЩ към Индо-Тихоокеанския регион и предизвикателствата, идващи от Китай. Предвид заплахите на Доналд Тръмп, че възнамерява да се завърне в политиката, тук става въпрос за бъдещето на американската демокрация, не само за политиката на САЩ спрямо Русия и Украйна.

Позицията на Америка е изключително важна за Централна и Източна Европа. Населението в тази част на континента следи с тревога влошаващото се състояние на вътрешната политика на САЩ и съмнителното спокойствие пред лицето на руската агресия. Най-големият страх на европейците е, че ако на руските танкове бъде позволено да навлязат в Украйна, тяхната следваща дестинация могат да бъдат Талин, Рига или дори Варшава.

Гениалността на европейската политика се корени в способността ѝ успешно да съвместява националните политически императиви и необходимостта от международна дипломация.

Междувременно, страни като Германия, Италия, Австрия и Гърция се опасяват, че украинският конфликт ще сложи край на усилията за по-нормални отношения с Русия. Германия е разкъсана между западните си ценности, солидарността към сънародниците си от Централна и Източна Европа и следвоенната си пацифистка традиция. Канцлерът Олаф Шолц увери останалите западни лидери, че Германия ще бъде съюзник, на когото може да се разчита в случай на война, но същевременно страната ще избягва да поема водеща роля в усилията за обща европейска реакция.

Позицията на Шолц е в рязък контраст с тази на френския президент. Макрон вижда кризата като възможност да демонстрира европейска „стратегическа автономност“ – политическа цел, която той преследва от началото на своето президентство. Разбира се, поемайки ръководна роля в разрешаването на кризата Русия-Украйна, Макрон може също да подобри публичния си имидж в навечерието на президентските избори във Франция тази пролет.

ЕС и държавите членки, разделени по географски и исторически причини, често нямат думата по много въпроси. ЕС изглежда слаб и пасивен, поради което съществува стереотип, че не желае нито да защитава, нито да преразгледа настоящото състояние на сигурността. Критиците го смятат за неспособен да реагира при два кошмарни сценария: пълномащабна война или договорка от рода на Ялта, при която Русия и Америка договарят нов европейски ред, без да си правят труда да се консултират с европейците.

Въпреки това в основата на различията между европейците са ключови интереси, които всички те споделят като: желанието да се предотврати нова война в Европа; затвърждаването на доверието в НАТО; и чувство на отговорност към Украйна, която не трябва да бъде принудена да се върне под руско иго. Гениалността на европейската политика се корени в способността ѝ успешно да съвместява националните политически императиви и необходимостта от международна дипломация. Проучването на ЕСВП показва, че през последните няколко седмици европейците се обединяват все повече около необходимостта от отговор.

Същевременно европейските правителства намират по-добри начини да се справят с вътрешните разединения. Въпреки че много европейци от Централна и Източна Европа намират дипломатическите преговори за неудобни, те не попречиха на американците или Макрон да търсят възможности за споразумение с Русия. От своя страна, Макрон подхожда внимателно, консултира се с други държави, и се придържа към договорените принципи за европейската сигурност и украинския суверенитет.

След първоначални колебания и дълго мълчание Германия обяви, че е готова да наложи всички възможни санкции. И както един външен министър на ЕС ми сподели наскоро, дори унгарският премиер Виктор Орбан се придържаше към общата линия на ЕС, когато се срещна с руския президент Владимир Путин по-рано този месец.

Сценарият, при който войната в Европа вече не е немислима, би могъл да подтикне европейците към сложни компромиси в името на запазването на колективния мир. Със сигурност Путин не се стремеше към това, струпвайки войски на украинската граница, но може би несъзнателно е помогнал на държавите-членки на ЕС да се трансформират от разпокъсана група от страхливи наблюдатели в съюз от решителни защитници на собствената си сигурност.

Този коментар е публикуван за първи път на 15 февруари 2022 г. в Project Syndicate.