Шестият пакет от санкции на ЕС: битка на наративи

В резултат на продължителни политически спорове Европейският съюз най-накрая постигна съгласие за шестия пакет от санкции срещу Русия. Той предвижда постепенно спиране на вноса на руски петрол по море до края на годината (макар и с изключениe за Унгария, Словакия и Чехия, които ще получават петрол по тръбопровод); изключване на три банки от международната платежна система SWIFT, включително най-голямата руска банка за потребителско кредитиране – Сбербанк; и санкциониране на три контролирани от Кремъл телевизионни оператора.

Въпреки компромисния характер на окончателното споразумение, европейците вероятно имат усещането, че са по-близо от всякога до целта си да накажат Русия за агресията й в Украйна и да действат като истински „геополитически“ играч, какъвто Европейската комисия желае ЕС да бъде.

Възможно е обаче ефектът от пакета да не се усети веднага или да не постигне желания резултат.

На първо място, петролното ембарго на ЕС има за цел постепенно да прекрати доставките на руски петрол, но приходите от продажбите на руски петрол ще продължават да постъпват в руската хазна през следващите няколко месеца, а може би и години, предвид договорените изключения. След като вече е определена крайната дата, тези мерки могат дори да провокират още по-голяма руска агресия в Украйна, а повишаването на цените на петрола теоретично може да даде възможност на Русия да продава своя суров петрол на по-високи цени, компенсирайки част от потенциалните си загуби. В момента руският суров петрол се търгува на цена, която е значително по-висока от тази, необходима на Кремъл за постигане на бюджетните му нужди, въпреки че все още е доста по-ниска от тази на сравним барел от сорта Брент. От своя страна санкциите, които ЕС наложи върху морското застраховане, значително ще затруднят износителите в бъдеще, но няма да направят работата им невъзможна.

Също така съществува риск от повишаване на световните цени на петрола вследствие от мерките на ЕС. В САЩ, където изпитват висока инфлация (особено важна за тях с оглед на предстоящите междинни избори през ноември), специално предупредиха за последиците от европейското петролно ембарго. Може да се наложи европейците да приемат, че другите страни няма да се откажат от по-евтината руска енергия. Европейците ще трябва да приемат широките последици от решенията си, с които усложняват нечии сметки, включително тези на съюзниците си. Част от преодоляването на тези вторични ефекти може да бъде стремежът към увеличаване на износа по море през сътрудничество с трети държави, добиващи петрол, което ще доведе до понижаване на световните цени на петрола, непопадащ под санкции.

На второ място, санкциите срещу Сбербанк вероятно ще окажат скромно въздействие, тъй като на банката вече се наложи да се преориентира след санкциите на САЩ и сега обслужва местни клиенти. Тези обективни условия затвърждават разделението между западния банков и финансов сектор, и руския такъв, като оскъпява трансграничните плащания (тъй като трябва да се използват алтернативи на SWIFT). Операциите с руски субекти като цяло ще бъдат затруднени, тъй като банките се отдръпват от тях поради страх да не попаднат под ударите на европейските и американските санкции. От друга страна, Газпромбанк е освободена от санкциите и вероятно ще затвърди тази си позиция, тъй като конкуренцията при основните трансгранични плащания намалява. Активите в рубли, съхранявани в руски банки, също ще продължат да се стабилизират, като обменният курс ще се повишава на фона на огромните излишъци по текущата сметка. Същевременно китайската компания UnionPay се отказа от сделка за разширяване на присъствието си в Русия поради опасения от санкции, което попари надеждите на руските банки.

На последно място, нахлуването на Русия в Украйна и блокирането на украинските пристанища доведе до световна продоволствена криза с вторични последици, и предизвика нарушения в световните вериги на доставки. Пример за това е решението на Индия да забрани износа на пшеница, както и експортните квоти на Аржентина. Дипломатическите намеси доведоха до това, че държавите вече отказват да приемат руски кораби, превозващи зърно от Русия или окупираната Украйна. Страните вносителки се опасяват, че санкциите сериозно усложняват плащането за продукция, която не е обект на санкции, и ще търсят алтернативни производители. Поради продължаващото покачване на цените, намаляването на запасите и натиска върху основните вътрешни интереси на правителствата обаче, е възможно те да решат, че нямат друга алтернатива, освен да купуват от Русия. Независимо дали им харесва, колективната външна политика вкара европейците в битка на наративите.

За да компенсират това положение и да запазят потенциала на външните си действия, включително използването на санкции, европейците трябва да търсят начин да помогнат на засегнатите страни, в това число да предложат пряка подкрепа чрез финансова помощ, за да се справят те с нарастващите цени на храните. В средносрочен план европейските лидери могат да предприемат мерки за увеличаване на вътрешното производство. Освен това те следва да работят така, че страните партньори да виждат тези усилия в действие, за да преборят руския наратив, че вместо Западът да бъде част от решението, той блокира борбата с нарастващите цени. Необходимо е европейците да започнат да оказват помощ в по-широк мащаб сега, а не след няколко месеца. Много държави не се интересуват от това кой е виновен за кризата, както наскоро демонстрира Маки Сал, президент на Сенегал и председател на Африканския съюз. Той се срещна с Владимир Путин и повтори руската теза за отмяна на западните санкции. Западът трябва да окаже помощ, при това демонстративно. Европейците трябва да избягват налагането на ограничения върху износа, защото те затвърдават наратива за безразличния Запад. Те трябва да са готови да предоставят известни облекчения, като едновременно с това деблокират украинския износ.

Шестият пакет от санкции на ЕС затяга икономическия натиск върху Русия. За пръв път е засегнат вносът на петрол и е изключена една от последните големи руски банки от системата SWIFT. Икономическите последици от мерките все още не са напълно изразени, но със сигурност руската икономика ще бъде структурно отслабена, като допълнително бъдат прекъснати връзките ѝ с Европа и западния свят. Мерките ще затруднят и бизнеса на Русия с други части на света. Дали това ще промени сметките на Кремъл и военните решения, които взема, е друг въпрос. Бъдещето на руската икономика изглежда мрачно по отношение на международната ѝ представяне, но на вътрешния фронт засега тя показва по-голяма устойчивост. Икономическите последици оказват различна тежест в руската стратегия, отколкото би имало в европейска държава при същите условия. Санкционните пакети на ЕС сами по себе си няма да променят ситуацията на място. Съюзът обаче трябва внимателно да прецени как наративите, зараждащи се от наказателните му мерки спрямо Русия, ще повлияят върху общественото мнение.