​​Четири стълба на дипломацията на Европейската зелена сделка

„Пактът за климата от Глазгоу“, подписан от държавите членки на 13 ноември 2021 г., вероятно представлява възможно най-добрия компромис след двугодишната пандемия. Тези усилия обаче няма да бъдат достатъчни.

За да намалят годишните глобални въглеродни емисии от 52 гигатона днес до около 25 гигатона до 2030 г., много държави ще трябва да положат по-задълбочени, бързи и мащабни усилия за декарбонизация. Това е единственият начин да ограничат глобалното затопляне до 1,5°C над прединдустриалните нива. Дори след допълнителните мерки, с които се ангажираха световните лидери в Глазгоу, през 2030 г. годишните въглеродни емисии вероятно ще бъдат около 48 гигатона. Следователно, за да останат държавите в рамките на границата от 1,5°C, са необходими три пъти по-големи усилия за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г., в сравнение с поетите в Пакта за климата от Глазгоу.

Ключовият въпрос пред Европейския съюз и останалия свят е: как може да бъде постигнато международно сътрудничество и конкуренция за ускоряване на глобалните действия в областта на климата? ЕС трябва да се справи с това предизвикателство като се съсредоточи върху четири стълба на дипломацията на Европейската зелена сделка: търговия, двустранни финансови споразумения, многостранен подход в Организацията на обединените нации (ООН) и прилагане на пакета за климата „Fit for 55“ на местно ниво. 

Търговия 

ЕС тепърва ще формулира търговска политика, позволяваща изпълнението на Европейската зелена сделка в границите на Съюза или такава, която би го предпазила от потенциални ответни действия на неговите партньори, конкуренти или противници, недоволни от предложения Механизъм за въглеродна корекция по границите (CBAM). Съюзът отдавна обсъжда коригирането на въглеродните граници като далечна перспектива. Това обаче сега е належащ проблем. Повечето държави – богати и бедни, големи и малки, разглеждат CBAM като зелен търговски протекционизъм. ЕС трябва ясно да заяви, че крайната цел на предложената търговска мярка е да се избегне изтичането на въглеродни емисии и загубите, свързани с конкурентоспособността. Целта не е перфектно да се изравнят въглеродните условия (чрез налагане на уеднаквени въглеродни гранични мита за всички продукти и услуги на всички държави и предприятия). Съюзът трябва да разясни, че ако CBAM някога влезе в сила, генерираните от него приходи ще бъдат използвани в подкрепа на страните и гражданите, които са най-засегнати от климатичната криза. 

Европейската комисия предложи версия на CBAM, съвместима с правилата и принципите на Световната търговска организация (СТО). Истинското предизвикателство пред ЕС обаче, не е дали тази мярка е законосъобразна с правилата на СТО. CBAM може да предизвика ответни търговски мерки и ЕС и държавите членки трябва да бъдат подготвени за този сценарий. Когато ЕС се опита да включи емисиите на парникови газове от международни полети в схемата си за търговия с емисии, той бързо отстъпи поради заплахи от чужди купувачи на самолетите Airbus. ЕС вече разбира, че не може да действа сам в тази посока – Съюзът се нуждае от подкрепата на САЩ. 

САЩ все повече обмислят идеята за корекция на граничния данък. Джо Байдън спомена концепцията по време на своята президентска кампания, а администрацията му приема търговията като инструмент в областта на климата. Ако САЩ сформират въглеродна граница с помощта на ЕС и други сили, те ще го направят отчитайки ролята на Китай.

В схемата на ЕС за търговия с емисии има ясно посочена цена на въглерода. По подобие на ЕС, Китай също има свой въглероден пазар. За разлика от европейския обаче, той обхваща само производството на енергия, не и индустрията. САЩ нямат такъв пазар. За да постигнат амбициозната си цел за намаляване на емисиите с 50-52 процента до 2030 г. и пълна декарбонизация на енергийния си сектор до 2035 г., САЩ ще трябва да разчитат на публични и частни инвестиции, правила и регулации, иновации и имплицитно ценообразуване на въглеродните емисии. 

Търговските мерки, свързани с климата, ще бъдат полезни само ако създадат положителна динамика в процеса на дълбока глобална декарбонизация. Други политики на ЕС биха могли да постигнат това. Например, предложението за обезлесяване в глобалните вериги за доставки и перспективата за продажба само на електрически автомобили на европейския пазар след 2035 г. Трябва да се направи уточнение, че тези идеи ще се провалят, ако предизвикат взаимно разрушителна търговска война между западните сили и Китай (както и други страни) и по този начин навредят на световната икономика.

Климатично финансиране

Пактът за климата от Глазгоу не урежда въпроса за международната солидарност. Такава е необходима, за да бъдат подкрепени държавите и хората, носещи най-малка вина за климатичната криза, но най-силно страдащи от нея. 

На конференцията COP26 (26-ата конференция на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата) богатите страни имаха разбирането, че трилионите долари частни инвестиции от доброволните пазари на емисии, по някакъв начин ще компенсират неуспеха им да наберат за развиващите се страни 100 милиарда долара годишен частен капитал, мобилизиран от публичните финанси. Това е ангажимент, който те поеха през 2009 г. Неуспехът на Съединените щати да направят какъвто и да е съществен принос с публични финанси към Пакта за климата от Глазгоу доведе до смущаващ компромис, тъй като поднесе наготово на Китай и други големи развиващи се страни политическо извинение за тяхното бездействие.

Въпреки че ЕС държи най-големия световен дял на публично климатично финансиране, Съюзът не се възползва от надеждната си репутация, за да изгради мостове към развиващите се страни – нещо, което генералният секретар на ООН Антониу Гутериш заяви, че би искал да види. Това остава проблем отвъд COP26: преследвайки стратегическата си автономност в контекста на съперничество между САЩ и Китай, ЕС пренебрегва страните и хората, които иначе би могъл да превърне в стратегически и търговски партньори начело на глобалната надпревара за нулеви емисии на парникови газове.

Богатите западни сили като САЩ, Великобритания и ЕС все още не осъзнават, че климатичната справедливост и ефективността при справяне с глобалната климатична криза вървят ръка за ръка. Великобритания беше домакин на COP26 само няколко месеца след като значително намали бюджета си за помощ за развитие. ЕС и държавите членки все още не влагат достатъчно усилия да координират финансовата си помощ в подкрепа на държави и предприятия в условия на енергийни и климатични преходи.

ЕС, САЩ и Великобритания предоставиха пакет в размер на 8 млрд. долара в подкрепа на прехода на Южна Африка от въглища към възобновяема енергия. Има нужда от именно такива инициативи. На срещата на върха ЕС-Африка през февруари 2022 г. и по време на COP27 в Шарм-ел Шейх през ноември повече африкански и други развиващи се страни трябва да получат подобни пакети, насочени към прехода от въглища към чиста енергия или към други аспекти на декарбонизацията. 

Многостранен подход

Предвид различните цени на въглерода и скорости на декарбонизация, многостранният подход е от решаващо значение за създаването на справедливи и ефективни климатични коалиции. Уязвимите страни в Югоизточна Азия, Африка, Централна и Латинска Америка, Карибите и Океания отдавна са спрели просто да искат пари. Някои от тях поемат водеща роля в глобалната надпревара за нулеви емисии.

Тези нации трябва да бъдат основен приоритет в европейската дипломация около Зелената сделка. ЕС трябва да използва комбинация от публични и частни финансови сделки, за да подкрепи африкански държави, включително Южна Африка, Сенегал, Кот д’Ивоар, Нигерия, Египет, Кения и Мароко, както и малки островни държави като Барбадос, Маршаловите острови и Малдивите. Съюзът трябва да гледа на този вид дипломация като на инвестиция, а не като на разход.

Прилагане на Европейската зелена сделка на местно ниво 

ЕС гордо се провъзгласява за глобален климатичен лидер. Сега трябва да затвърди позицията си като осъществи Европейската зелена сделка у дома. Ако Съюзът приоритизира борбата с климатичните промени в икономическото си възстановяване, той ще демонстрира намеренията си чрез действия, а не само на думи.

Предстоят важни събития около достигането на целта 1.5°C. В настоящия си вид, таксономията, предложена от Комисията под формата на списък с екологично устойчиви дейности, изпраща слабо и объркващо послание за ускоряване на енергийния преход в и извън Европа. ЕС ще има много възможности да затвърди принципите си чрез търговия, публично-частни финансови сделки, дипломация в ООН и подкрепа за уязвими страни. Съюзът вече е декарбонизирал икономиката си повече от много други богати западни страни. Въпреки това предстоят не малко тестове за дипломацията на Европейската зелена сделка. 

Еманюел Герен е изпълнителен директор по международни въпроси в Европейската климатична фондация.