Турската дипломация на дроновете: какъв е урокът за Европа?

Малцина анализатори прогнозираха рязката промяна в хода на конфликта в Либия през април 2020 г. За по-малко от десет дни, силите, лоялни към Правителството на националното съгласие, използвайки турски дронове (безпилотни летателни бойни апарати – БЛА) „Байрактар“ TБ2 успяха да спрат настъплението маршал Халифа Хафтар срещу Триполи. Дроновете унищожиха руските системи за противовъздушна отбрана на Хафтар и принудиха неговите сили, подкрепяни от Москва, Кайро, Абу Даби и Париж, да започнат бързо отстъпление след едногодишната обсада на Триполи. Освен в Либия, турските БЛА се оказаха решаващо предимство в конфликтите в Сирия, Нагорни Карабах, а сега и в Украйна, където украинските военни вече ги използват срещу сепаратистите в Донбас.

И все пак, въпреки дискусиите за военните способности на турските дронове, най-значимите им ефекти може да са в икономическите възможности и в политическия лост за въздействие, които те предоставят на Турция. Благодарение на тяхната ефективност и достъпност, те представляват не просто военен инструмент, а се превръщат в неразделна част от външнополитическата стратегия на Анкара. Ако европейците искат да се адаптират към тази стратегия, ще трябва да разберат как Турция извлича военни и дипломатически ползи от своите БЛА.

Предимство на изгодна цена

Дроновете са основният инструмент на Анкара в агресивната и експанзионистична външна политика, която провежда през последните години. Турция демонстрира възможностите на своите дронове на бойното поле чрез зрелищни пропагандни видеоклипове. Тези безпилотни летателни апарати помогнаха на страната да излезе от дългогодишната си регионална изолация и инертност във външната политика, да укрепи съществуващите си партньорства и да създаде нови такива.

Турските дронове са евтини и ефективни. TВ2 струва приблизително 5 милиона долара за разлика от американският MQ-9 Reaper на стойност 20 милиона долара и по-модерният Protector RG Mk 1, чиято стойност възлиза на 28 милиона долара и скоро ще бъде използван от британските Кралски военновъздушни сили. От друга страна, произведеният в Турция дрон е по-предпочитан от други евтини модели като китайския Wing Loong, защото има почти всички функции на западните модели, но е с много по-ниска цена. Ето защо не е изненадващо, че Турция спечели важна роля в сектор, традиционно доминиран от Съединените щати, Израел и Китай. Списъкът на страните, които вече използват турски дронове, бързо нарасна до девет. Други шестнадесет страни, включително членките на НАТО Полша, Латвия и Великобритания, са направили поръчки от Baykar или са изразили своя интерес да го направят в бъдеще. Това даде тласък на отбранителната промишленост в Турция и на нейната изпаднала в криза икономика. Приходите от продажби на дронове за турските компании от отбранителната индустрия към момента възлизат на най-малко 700 милиона долара, а държавният износ се е увеличил с 3,2 милиарда долара.

Икономическата полза от собствено производство на дронове донякъде компенсира съмнителното решение на Анкара да закупи системата за противовъздушна отбрана С-400 от Русия през 2019 г. Решение, което доведе до изключването на Турция от американската програма за изтребители F-35, както и до огромно икономически загуби и дългосрочна липса на военен капацитет на турските Военновъздушни сили. Диспутът за F35 всъщност стимулира Турция да разработи по-модерни системи дронове, подсигурявайки позицията на страната в сектора на отбранителната индустрия за години напред.

Дипломацията на дроновете често подпомагат създаването на доходоносни, дългосрочни партньорства, изградени върху предоставянето на резервни части, боеприпаси, обучение и друга техническа помощ. Нарастващото военно сътрудничество между Турция и Украйна е пример за това. Турция купува украински двигатели и двете държави си помагат в научноизследователската дейност и развитието на нови технологии.

Друг пример е ролята на дроновете в политика на Анкара в Африка, където турската дипломация на дроновете спомогна страната да затвърди отношенията си на високо равнище с Етиопия и Мароко – две страни, в които Турция има значителни икономически и геополитически интереси.

Повече влияние, повече отговорности

Въпреки тези успехи, милитаризираната и търсеща печалби политика на Турция за производство и продажба на дронове създава и проблеми. Дроновете допринесоха за решителните победи в Либия и Нагорни Карабах (където Азербайджан победи Армения в 44-дневната война), но не и в други конфликти като тези в Донбас и Западна Сахара. Турските БЛА добавиха дестабилизираща динамика към и без това уязвими региони, застрашиха отношенията на Турция с важни държави като Алжир и Русия и създадоха много усложнения за НАТО и многостранните западни инициативи.

Продажбите на турски дронове в Етиопия например спечелиха приятели на Анкара в Адис Абеба, но костваха на Анкара крехкото ѝ партньорство с Кайро, тъй като Египет прави опити да спре плановете на Етиопия за изграждане на язовир на Нил. Освен това дроновете заемат все по-важна роля в турските военни операции и рискът да бъдат замесени в нарушения на правата на човека нараства. Вече има потвърдени цивилни жертви от скорошните операции на Турция срещу Кюрдската работническа партия и свързаните с нея групировки в Сирия и Северен Ирак.

Освен това Анкара не може да контролира как се използват нейните дронове от страните, които ги закупуват. Политиката на Турция да продава тези оръжия без да задава много въпроси може да навреди на международната ѝ репутация. В най-лошия случай Турция ще бъде обвинявана в какво ли не, а в най-добрия – ще бъде порицана за разпространяване на оръжия, които несъмнено могат да бъдат използвани за военни престъпления. Държавите не използват дроновете само за да подкрепят съюзниците си и да създават нови партньорства, а и за да принуждават своите конкуренти да следват определени политики и да ограничават възможностите им за реакция. Например, разполагането на турски дронове в района на Източното Средиземноморие засили напрежението в региона. Следователно в интерес на Анкара е да прилага ефективни механизми за надзор и стандарти за отчетност при използването и износа на тези технологии.

Какво може да научи Европа

Възходът на турската дипломация на дроновете съдържа военни и дипломатически уроци за Европа. Във военно отношение Анкара е пионер в иновативна доктрина за използването на дронове за усилване на огневата мощ в наземни операции и като евтино средство за разузнаване и за неутрализиране на елементи от противниковата отбрана. Дроновете позволяват на Турция бързо и лесно да въоръжи местните си съюзници, и да провежда индиректни военни кампании. Дроновете са лесни за транспортиране и често позволяват на експлоатиращия ги да нанесе значителни щети и същевременно да отрича, че това се е случило. Турция успешно се възползва от тази нова технология и чрез нея противодейства на западната военна хегемония. Европейският съюз и неговите държави членки трябва да анализират геополитическото и икономическото значение на безпилотните летателни апарати, и да адаптират тази технология в своите стратегии за отбрана.

Геополитически, Турция демонстрира как дроновете могат да бъдат важно външнополитическо предимство. Тази технология помогна на страната да влияе на своите геополитически съперници и да провежда военни операции по-евтино и по-безопасно. Докато европейските държави се борят да изградят партньорства в Близкия изток и Северна Африка, а САЩ са фокусирани върху Азия, Турция показа как инвестициите в дронове могат да попречат на нейните партньори да търсят нови съюзници. Разпространението на дронове може да направи света едновременно по-комплексен и опасен, но процесът е необратим. Ето защо европейските държави трябва да инвестират повече в тази технология и да не позволяват на своите конкуренти да доминират в сектора. Европейците също така трябва да положат повече усилия за регулирането на тези технологии.

Този подход може да включва modus vivendi с Анкара, който да насърчава отговорния износ и използване на дронове. Чрез създаването на ефективни мерки за контрол и набор от ръководни принципи, основани на международното право и хуманитарните стандарти за защита на цивилното население, Турция и Европа биха могли да структурират обществения дебат относно тази технология и нейното военно приложение, като същевременно затвърдят сътрудничество помежду си. НАТО представлява идеален форум за подобни инициативи, имайки предвид, че някои членове на Алианса вече са закупили турски дронове и че Турция има интерес да задълбочи сътрудничеството в областта на отбраната със своите западни партньори. Подобен подход би могъл също да улесни сближаването между европейските държави и Турция и би могъл да обезкуражи Анкара да използва дронове, за да спечели стратегическо предимство в ущърб на ЕС. Ако това не се случи, пропастта между Анкара и Европа ще става все по-голяма и то в момент, в който нарастват нестабилността около ЕС и геополитическия натиск от Русия и Китай. В този контекст сътрудничеството и сближаването са необходими.  

Федерико Борсари е сътрудник по европейските въпроси в ЕСВП и асоцииран анализатор в италианския Институт за международни политически изследвания (ISPI).