След ареста на Протасевич: Четири ключови стъпки за ЕС в отношенията с Беларус

През май месец беларуският режим приземи полет на компанията Ryanair, преминаващ над територията на страната, за да арестува журналиста Раман Протасевич. Реакцията на Европейския съюз по повод този недопустим инцидент беше бърза, но цялостната му политика по отношение на Беларус (или липсата му на такава) показва, че Съюзът е несигурен относно правилния подход занапред, както и в своето влияние и че се опасява, че няма достатъчно възможности за действие. ЕС се притеснява, че санкционирането на съседката му ще помогне на Русия да засили своето влияние в Беларус, което няма да е от полза нито за ЕС, нито за беларуския народ, който се противопоставя на режима. Това доведе до решението на Брюксел да преприеме плахия, тактичен подход „изчакай и виж“, сякаш надявайки се, че кризата ще се разреши сама.  

Общественото недоволство в Беларус няма да изчезне, но същевременно е много малко вероятно Александър Лукашенко да напусне властта по собствено желание. Сега той е в най-трудния период от управлението си. Лукашенко вече няма и вероятно никога повече няма да има възможност за отношения със Запада в своята външна политика, а в миналото те му позволяваха да маневрира срещу Русия. Москва иска по-голям контрол над Беларус, но това не е непременно свързано с управлението на Лукашенко и натискът над него се увеличава. Икономиката на Беларус е в застой и протестите продължават, въпреки че тяхната форма се е изменила и че са по-малко видими. Бруталността на Лукашенко само прикрива колко крехък е режимът му в този момент.  

Другият проблем на ЕС е, че колкото по-дълго тази криза остава неразрешена, толкова повече нови проблеми и предизвикателства ще има. Успешното приземяване на самолета на Ryanair доказа на Лукашенко, че може да се възползва от известна степен на международна безнаказаност, което само може да го насърчи да продължава в същия дух. Кризата доведе до международен отзвук, но толкова голям, колкото след свалянето на полета MH17 на Malaysia Airlines през 2014 г., което отвори очите на Запада за реалността на войната в Донбас. ЕС трябва да признае, че инцидентът от миналата седмица показа нуждата от изцяло нов подход към Беларус. Има четири ключови стъпки, които Съюзът трябва да предприеме сега.  

1. Фокус върху същността на проблема: нелегитимното управление на Лукашенко  

Рекцията на ЕС до момента е фокусирана върху това какво трябва да се направи с въздушното пространство на Беларус и макар това да е част от цялостното решение, лидерите на Съюза не трябва да забравят за същността на проблема, а именно неограниченото и нелегитимно управление на Лукашенко. Ежедневно неговият режим нарушава далеч не само международните закони за гражданска авиация.  

Освен това, макар ограничаване на авиацията над Беларус да е добра идея, ЕС трябва да запази полетите преминаващи през Беларус и да обмисли разрешаването на достъп на беларуските авиокомпании до Съюза. Сухопътните граници на Беларус са затворени от декември 2020 г. под претекста на Ковид-19 и цялостно спиране на полетите би било опасно за тези, на които се налага да избягат от страната. Европейският съюз може да субсидира всички шенгенски визи за беларуски граждани, за да окаже допълнителна подкрепа на беларуския народ и да помогне на нуждаещите се, като същевременно този еднозначен жест не би донесъл ненужна вреда на хората.  

2. Укрепване на ангажираността и солидарността на ЕС  

ЕС трябва изцяло да се ангажира да помогне на демокрацията в Беларус. Трябва да бъде много по-единен и прям по този въпрос, отколкото беше в периода след фалшифицираните избори в страната миналото лято. Сега ЕС и неговите държави членки трябва да започнат да разработват решения, които могат да бъдат поддържани в дългосрочен план и които наистина могат да навредят на режима.  

Първо, политиците в ЕС трябва да приемат санкционната политика като един от многото инструменти, от които могат да се възползват.  Също така, когато използват санкции, не бива да го правят половинчато, какъвто е случаят в момента, защото много ключови сътрудници на режима отсъстват от санкционните списъци. След това, ЕС трябва да проучи дали може (най-добре в сътрудничество с други страни като САЩ) да забрани на финансовите институции в държавите членки да държат беларуски държавни облигации, като по този начин Съюзът ще окаже допълнителен икономически натиск върху режима. Още един смел и много необходим ход е приемането на мерки срещу изключително печелившия бизнес с контрабанда на цигари, който вероятно се контролира от бизнесмени, близки до Лукашенко. Цигарите, произведени в Беларус, се внасят нелегално в ЕС и макар държавите членки да се опитват да се борят с престъпността, мащабът на този бизнес е огромен. По тази причина е необходимо действията на ЕС да бъдат по-добре съгласувани. Печалбите от трафик, разбира се, не влизат в беларуския бюджет и най-вероятно отиват за спонсориране на режима.  

Вече има ефект от обединения в гнева си от инцидента с полета на Ryanair отговор от Запада: в началото режимът се хвалеше с бързите си и твърди действия, но бързо промени позицията си с тази, че е реагирал на бомбена заплаха и че арестът на Раман Протасевич е просто съвпадение.  

ЕС трябва бързо да назначи свой специален представител в Беларус, за да затвърди този нов фокус. Дори ако работата на специалния представител бъде осуетена в Беларус, този човек би имал ключовата роля да популяризира въпроса за белоруския режим в европейския и международния дневен ред. Той би могъл да работят за укрепването на политиката на ЕС по отношение на Беларус между институциите и държавите членки.  

3. Апел за освобождаването на всички политически затворници  

Вниманието на всички сега е насочено към Протасевич. По собствените му думи опасението е, че той може да загине в Беларус. Той е съосновател на Telegram канала Nexta, който помогна на милиони хора в разгара на миналогодишните репресии и изигра важна роля в протестното движение. Властите го обвиняват в тероризъм, а Беларус е единствената държава в Европа, която все още налага смъртното наказание.  

Подобно на преди Беларус може да пожелае да играе с ЕС игра на политически затворници, освобождавайки един срещу разхлабване на мерките, последвано от затваряне на още много хора, след постигането на определените цели на режима. Докато се бори за освобождаването на Протасевич, ЕС трябва да не забравя, че в Беларус сега има над 400 политически затворници. Съюзът трябва да изисква свобода за всички тях.  

4. Запазване на разделението между политиките, свързани с Беларус, и тези с Русия  

ЕС трябва да съсредоточи натиска си върху Лукашенко и да гарантира, че няма застъпване между политиката му, свързана с Беларус, и тази с Русия. Предвид спекулациите относно участието на Русия в приземяването на самолета, съществуват предложения санкциите срещу Беларус да се комбинират със санкциите срещу Русия, но това не би бил най-ефективният подход. Подобно действие може да усложни процеса в рамките на ЕС, тъй като няколко държави са скептични към засилването на санкциите срещу Русия. Това би могло също така да доведе до допълнително сближаване между Русия и Беларус. Отношенията между двете страни са сложни, тъй като не са толкова близки, колкото би се предполагало от наддържавното обединение Съюз Русия-Беларус. Несъгласието между тях засилва влиянието на Европа.  

Следователно ЕС трябва да оказва натиск само върху Лукашенко, като същевременно работи отделно върху по-твърда и по-категорична политика спрямо Русия. Съюзът трябва да увеличи цената, която Москва плаща за подкрепата си към санкционирания и осакатен режим на Лукашенко. Това ще направи Русия по-склонна да направи компромис, когато ЕС се опита да договори с Москва решение за белоруската криза.  

Може би най-големият извод за европейската дипломация от инцидента със самолета на Ryanair е, че политическата безизходица в Беларус превърна страната в място на границата на ЕС, което му създава все по-голям брой проблеми,което изисква от Брюксел да действа и да реагира. Това не може да продължава. Следователно ЕС трябва качествено да промени подхода си към Беларус и да положи всички усилия за разрешаването на настоящата криза, за да спре нейния негативен ефект върху периферията на Съюза.