Оцеляването на Украйна: Три сценария за войната през 2024 г. 

Миналата година очертах как може да се развие войната на Русия срещу Украйна през 2023 г. Оттогава конфликтът се насочи към по-негативния сценарий. През изминалата година Украйна не успя да си върне много от териториалните придобивки на Русия, а до началото на зимата Москва си върна стратегическата инициатива.

В края на 2022 г. Русия беше в по-затруднено положение в сравнение с Украйна сега. След това дъно обаче Москва намери начин  да реши основните си проблеми. Русия  започна да внася нововъведения във военната тактика, за да подобри ефективността на силите си;  използва иновативни тактики за мобилизация, за да запълни редиците си, и премина към военна икономика, за да увеличи производството на така необходимите военни съоръжения.

За сметка на това, Западът се провали в политиките за смекчаване на материалния недостиг в Украйна. През 2023г.  отбранителната промишленост не предприе съгласувани действия за снабдяване на Украйна с различни видове бронирани бойни машини. Дори производството на боеприпаси изостава, най-вече в Европа: от 2,3 милиона снаряда, използвани от Украйна през 2023г., само 300 000 са били европейски. Съвместните европейски проекти за закупуване на боеприпаси станаха реалност едва в края на 2023г., а подобни инициативи за военно оборудване ще стартират най-рано през 2024 г.

Времето за реализация на такъв проект засилва зависимостта на Украйна от американска подкрепа, която пък зависи от президентските избори през ноември. В САЩ, споровете за бюджета и за военната помощ започнаха по-рано от очакваното, и въпреки това европейците не успяха да използват последните 12 месеца, за да се подготвят за този развой на събитията. Така бленуваната цел на Европейския съюз за стратегическа автономия остава мираж.

Както прогнозирах преди една година, няма прекратяване на огъня, няма преговори и няма патова ситуация. Неведнъж Владимир Путин е давал да се разбере, че целта му не е да завладее само 20 процента от Украйна. В неговото съзнание Русия и Украйна са едно цяло, а съществуването на независима украинска нация е антируски заговор, изготвен от чуждо вмешателство. Речта му пред руското министерство на отбраната преди месец отново затвърди тази амбиция. Той иска да анексира източната и южната част на Украйна и вероятно би се задоволил да превърне останалата част в окупирана марионетна държава, малко по-различна от днешен Беларус.

Освен това политическата цел на Путин е да утвърди Русия като нова велика сила, която да промени политическия ред в Европа. Възстановяването на „целокупния“ съюз Русия-Украйна-Беларус е предпоставка за това възкресение. За Путин, примирие или отказ от по-нататъшни опити за завладяване на Украйна,  би означавало не само отказ от стремежите му в тази страна, но и от цялата му политическа визия за бъдещия международен ред. Той е инвестирал огромни ресурси в тази авантюра и няма лесно да я преразгледа, освен ако не бъде принуден да го направи. Поради тези причини са възможни само два изхода: или Русия печели, или Украйна печели.

2024 г. ще бъде най-предизвикателният период за Украйна, в сравнение с първите два месеца от пълномащабната инвазия.

Предвид колебанието на Запада да увеличи производството на оръжие и липсата на планиране за периода след контранаофанзивата, 2024 г. ще бъде най-предизвикателният период за Украйна, в сравнение с първите два месеца от инвазията. Към средата на 2023 г. Киев малко или много престана да разчита на Запада за дронове, системи за електронна война и бронирани бойни машини – танкове и пехотни бойни машини.

Украинското правителство се насочи към местното производство на оръжия и започна амбициозна програма, която не само да възроди довоенната украинска оръжейна индустрия, но дори да я надмине с помощта на западни предприятия. Това доведе до известен успех, но тези превозни средства няма да бъдат готови до следващата година, а в по-големи количества ще бъдат налични едва към 2026 г. Освен това Украйна ще остане зависима от Запада по отношение на авиацията, авиационното въоръжение и сложните ракети за противовъздушна отбрана, тъй като сложността на тези системи не позволява местно производство. Украйна ще продължи да бъде зависима и от доставките на артилерийски боеприпаси от чужбина поради огромното количество, използвано във войната.

Очертават три основни сценария.

Положителният сценарий

Най-положителния сценарий за Украйна е Доналд Тръмп да не успее да се кандидатира за президент, а Ники Хейли да бъде кандидат на републиканците. Тя бързо започва да критикува слабостта и нерешителността на администрацията, на което Джо Байдън отговаря, изпращайки по-голяма помощ за Украйна. Настроенията в страната се обръщат и САЩ започват да отпускат на Украйна по-щедра финансова помощ: по-модерни изтребители F-16C/D, които разполагат с подходящи боеприпаси за противодействие и ракети ATACMS. С тях Украйна успява да изтласка руските военновъздушни сили, намалявайки тяхната ефективност.

Докато Украйна ограничава руската офанзива и нанася значителни загуби в жива сила и оборудване, същевременно успява да оптимизира военната си подготовка извън фронта. Тя засилва единността на частите си, формира бригади от „нови военни части“ и изпробва различни прототипи на оборудване за електронна война и оръжия за защита от дронове.

ЕС официално включва отбранителната индустрия в списъка на устойчивите индустрии, което улеснява достъпа до средства за научноизследователска дейност, финансиране, и застраховане. Това дава възможност за увеличаване на производството на боеприпаси, резервни части за превозни средства, и електроника за  производството на украински дронове. И въпреки че този ход на ЕС е твърде закъснял, за да промени нещо през настоящата година, ефектът му ще се усети в идните години. Така до края на 2024 г. Украйна ще има подходящите условия, за да освободи повече територии през 2025 г., когато ще има повече бронирани машини от местни и западни производители, а производството на боеприпаси ще настигне търсенето. От тази гледна точка това, кой ще спечели президентските избори в САЩ, има слабо влияние върху събитията на терен.

Междинният сценарий

При междинния сценарий, през 2024 г. администрацията на Байдън ще се лута в объркана предизборна кампания. Републиканците в Конгреса се държат като търговци, разменяйки пакети за помощ за Украйна срещу отстъпки за вътрешни проекти, като например стената по южната граница на САЩ. САЩ продължават да предоставят помощ на Украйна.

Междувременно европейците продължават да доставят само около една трета от обещаните от тях боеприпаси и резервни части, което помага на САЩ да държат Украйна на крака – но само в отбранителна позиция. Украйна успява да удържи позициите си на бойното поле. В Донбас Украйна ще трябва да отстъпи някои територии под руския натиск, но ще запази отбранителните си позиции и сражаващите се там военни части. Липсата на бронирани машини в Украйна става особено осезаема през втората половина на 2024 г., когато европейците изчерпват останалите на склад машини от Студената война. Машините със западен дизайн продължават да страдат от недостиг на резервни части, докато машините, наследени от Варшавския договор, страдат от недостиг на боеприпаси.

За да се справи с недостига на материали и липсата на обучени кадри, Украйна разпуска някои новосформирани бригади, за да попълни останалите формирования. През цялата годината продължава да разработва и експериментира с оборудване местно производство и да усъвършенства отбранителната си тактика и екипната работа на подразделенията. Тъй като се налага да жертва войници, за да съхрани ценното и незаменимото оборудване, набирането на кадри се превръща в голямо предизвикателство до края на 2024 г. Старите и употребявани европейски самолети F-16A/B продължават да играят ролята, която са играли съветските изтребители в украинските военновъздушни сили – те държат руските самолети далеч от цивилните зони, като се борят да ги задържат близо до фронта. Накратко, Украйна остава в отбранителна позиция и оцелява през 2024 г., а резултатът от президентските избори в САЩ ще реши хода на войната през 2025 г.

Негативният сценарий

В най-неблагоприятния сценарий за Украйна, Тръмп става кандидат за президент, а антиукраинската реторика доминира в американския публичен дебат. В Конгреса републиканците искат Байдън да се провали и отказват да приемат договорки по повод помощите за Украйна. Европейците все още изпращат оръжия, но нямат производствените възможности и запаси, необходими да заменят тези от САЩ. Европейците не успяват да се договорят за дългосрочно финансиране в рамките на Европейския механизъм за мир или да сключат дългосрочни договори за превозни средства или боеприпаси, което означава, че производственият капацитет на европейската отбранителна промишленост почти не се променя. Междувременно европейското отбранително-промишлено сътрудничество с Украйна среща трудности.

Вследствие, украинските сили изпитват все по-голям недостиг на снаряди и ракети, които са необходими да поддържат дори отбранителна позиция. Руските въоръжени сили се възползват от тази ситуация, за да увеличат натиска върху украинските линии. Руският пробив може да бъде спрян единствено чрез отстъпление на украинските сили. Този натиск пречи на Украйна да ротира правилно силите си на фронта, тъй като не може да изтегли бригадите от бойните линии, за да ги обучи и възстанови. До края на 2024 г. повечето украински бригади ще са уморени и изтощени.

Украйна изпитва критичен недостиг на ракети земя-въздух и ракети въздух-въздух за своите изтребители заради липсата на доставки от САЩ. Русия се възползва от това, като ускорява  бомбардировките срещу украинските градове. Дроновете Shahed разузнават местната противовъздушна отбрана, а изтребители ги следват, като се присъединяват към атаките с ракети. Бомбардировките възпрепятстват плановете на Украйна да възроди отбранителната си индустрия и да замени западните бойни системи с местно производство. Все по-мрачните перспективи карат много украинци да бягат. До края на 2024 г. 10 милиона украинци ще са избягали в ЕС, като броят им се увеличава. Разходите на европейците за приемане на бежанците далеч надхвърлят разходите за военно подпомагане на Киев.

В края на годината Тръмп печели. Паника обхваща Европа и много европейски столици спират доставките за Украйна, като насочват военните доставки към собствените си въоръжени сили в очакване на изтеглянето на САЩ от Европа и предстоящи руски атаки срещу собствените им страни. Войната в Украйна се смята за загубена от повечето хора на Запад, въпреки че самата Украйна продължава да се бори с трудностите.

Корекция на курса

Към края на 2022 г. руската армия премина през фазата си на слабост. Заради недостиг на жива сила беше изтласкана от стратегическите локации от по-маневрената и по-мотивираната украинска армия. По това време настроението беше оптимистично и руското поражение изглеждаше вероятно. Сега обаче тези тенденции се промениха.

Западът все още има влияние в тази война и все още може да обърне хода на нещата. За европейците, това означава думите да не се разминават с делата им. Снабдяването с боеприпаси, ракети, бойни машини и резервни части сериозно изостава от графика – не че някога е имало амбиция за повече. Макар и късно, европейците все още могат да коригират този курс.