НАТО, Газа и бъдещeто на отношенията между Турция и САЩ  

Палестинският въпрос винаги е бил близък до сърцето на турския президент Реджеп Тайип Ердоган и въплъщава призив за обединение на консервативната общност, която го подкрепя. По време на двете десетилетия на власт, Ердоган имаше бурни отношения с Израел, белязани от периодични спречквания с израелския министър-председател Бенямин Нетаняху и периодични опити за нормализиране на отношенията. Същевременно Ердоган никога не е спирал да демонстрира публично подкрепата си за „Хамас“, приемайки лидерите ѝ в Истанбул и разглеждайки групировката като легитимна част от политическата карта на Близкия изток.

След 7 октомври Ердоган сериозно сгреши, като не осъди жестокостите на Хамас срещу израелски цивилни граждани и повтори, че „Хамас не е терористична организация. Тя е освободително движение.“ Подобна категорична подкрепа за групировката в такъв болезнен момент доведе до замразяване на участието на Турция в преговорите за заложници, регионалната дипломация и перспективите за по-значимо турско участие в Газа след края на конфликта. Възмутен от пренебрежението на Израел към палестинските цивилни граждани по време на израелската военната офанзива в Газа, Ердоган започна да вини Израел за „военни престъпления“ и „геноцид„, като същевременно критикува Запада за неговите предполагаеми двойни стандарти и недвусмислена подкрепа за Израел.

Ако турският президент беше по-премерен в публичната си подкрепа за „Хамас“, малко по-дипломатичен в тона си и не толкова склонен да подкрепи безрезервно „Хамас“ след 7 октомври, Анкара вероятно щеше да се окаже в центъра на международната дипломация по отношение на Газа. Подобно на сделката за зърно в Черно море и размяната на затворници между Русия и Украйна, Ердоган можеше да ръководи дипломацията около преговорите за заложници и регионалната деескалация. Ердоган можеше да намери по-широка международна трибуна, за да изложи аргументи в полза на решение за две държави и да привлече вниманието на международната общност към турските предложения, като например система за попечителство на бъдещата палестинска държава.

Датата 7 октомври подчерта дипломатическото отчуждение на Турция по арабско-израелските въпроси, въпреки популярността на Ердоган сред арабските общества. В резултат на атаките на Хамас, Турция твърде много искаше да играе роля на лидер в регионалната дипломация, който може да окаже натиск върху твърдата политика на израелското правителство срещу Газа.

За Анкара се оказа неблагоприятно, че държавите от Персийския залив и Египет – въпреки че осъдиха безразличието на Израел към живота на цивилните граждани в Газа – дадоха да се разбере, че не са заинтересовани да се включат в единен антиизраелски фронт, воден от Турция, или да изоставят нормализирането на отношенията с Тел Авив.

Слабите връзки на Анкара с Вашингтон не улесняват Ердоган. В миналото Турция беше опора на американската политика в Близкия изток, но от почти десетилетие насам отношенията между Турция и САЩ са драматични, породени от взаимни разочарования, които варират от възраженията на Турция срещу американската подкрепа за сирийските кюрди до критиките на Вашингтон за състоянието на човешките права в Турция, и разрастващите се отношения с Русия. Турция започна да се възприема като „неверен съюзник“ от мнозина във Вашингтон. Отношенията между Турция и САЩ са в процес на бавен разпад, белязани от недоверие и взаимни обвинения.

През 2021 г. администрацията на Байдън започна политика на дистанциране от Ердоган, която имаше за цел да подобри отношенията след четирите объркващи години на президента Доналд Тръмп. Оттогава ситуацията не се подобри особено. Между Ердоган и Байдън не се наблюдава почти никаква ангажираност на лидерско ниво, а стратегическото разминаване между двете столици по отношение на променящия се световен ред и придружаващите го предизвикателства е силно изразено.

В условията на войната в Украйна, Вашингтон трябваше да приеме политическото балансиране на Турция между Москва и Киев и да си затвори очите за турската търговия с Русия в разрез със западните санкции. В НАТО се наблюдават както признателност (за затварянето на Босфора за руски военни кораби), така и разочарование (за блокирането на кандидатурата на Швеция за членство в НАТО, и търговията с Русия) спрямо Турция.

Подкрепата на Ердоган за Хамас дотолкова разгневи израелското правителство и неговата общественост, че направи потенциалната турска роля в Газа нереалистична, поне в краткосрочен план. За САЩ това създаде допълнително регионално напрежение, което трябваше да бъде овладяно. Антъни Блинкен, държавният секретар на САЩ, пропусна посещение в Турция при първата си обиколка на региона след 7 октомври, а Ердоган, разгневен от подкрепа на Вашингтон за Израел, отказа да се срещне с Блинкен през ноември, при повторно му посещение в Анкара.

Двамата се срещнаха през януари, при четвъртото посещение на Блинкен, а разговорът се отнасяше както за Газа, така и за ратифицирането на шведското членство в НАТО  – приоритетен въпрос за Белия дом преди срещата на върха на НАТО във Вашингтон през лятото на 2024 година. Впоследствие, Турция ратифицира присъединяването на Швеция към НАТО – за голямо облекчение на Швеция и държавите-членки на НАТО.

Въпросът е дали това е достатъчно здрава основа за възстановяване на отношенията Турция-САЩ , отношения при които двамата съюзници могат да работят заедно по редица стратегически въпроси, включително европейската сигурност. Периодът на отчуждаване не помогна на нито една от страните, особено в момент, когато САЩ се опитват да управляват дипломацията си около две големи войни – и двете в непосредствено съседство с Турция. В контекста на случващите се геополитически сътресения, САЩ и Турция се нуждаят от стабилни взаимоотношения. За постигането им, Вашингтон и Анкара трябва да надмогнат различията си и да идентифицират общите си интереси – особено в геоикономиката. Те трябва да разберат, че каквото и партньорство да се появи, то ще бъде „ала карт“ и ще бъде много различно от перфектното политическо съгласуване от периода след Студената война.

Гласуването на дългочаканата ратификация за членство на Швеция в НАТО от турския парламент даде тласък на отношенията и създаде благоприятен тон в алианса в контекста на предстоящата среща по случай 75-та му годишнина. След ратификацията на Швеция, сега предстои Конгресът на САЩ да одобри продажбата на F16 на Турция – нещо, което Анкара отчаяно желае.

Същинският стратегически разговор започва след това. След като даването и взимането приключи, двамата съюзници трябва да седнат и да поговорят за бъдещето на Сирия и Ирак и за влошаващата се ситуация в Газа. Украйна и Черно море също са актуални въпроси, както и Иран и затягането на санкциите срещу Русия. Администрацията на Байдън осъзнава, че Турция е политически и географски много близо до всичко това и много по-уязвима, отколкото би искала да признае.

Всичко води до Газа. В някакъв момент Турция може да играе роля във възстановяването на Газа или в рамките на многонационални миротворни сили. Трудно е да си представим, че сегашното израелско правителство ще се съгласи на турска роля, но от друга страна е трудно да се предскаже какво ще се случи в региона след една или две години.

Турция и САЩ трябва отново да се научат да разговорят, отново да се опознаят и да изградят известно ниво на доверие, за да могат да координират действията си в двете войни, които бушуват по границите на Турция. Този разговор е до голяма степен двустранен, но може да бъде от полза за Европа и за съюзниците на НАТО. Европейците биха могли да се възползват от Турция, която е в по-добри отношения със САЩ, като се обърнат към Анкара на базата на това разведряване и се съсредоточат върху подхранването на тясно сътрудничество с Турция по ключови проблеми за сигурността в източните съседи на Европа и Близкия изток. Европейците биха могли да се възползват и от по-задълбочено икономическо партньорство с Турция, както за водещ пазар, така и за производствена база за Европа. Ако Турция успее да се обърне към трансатлантическите партньори в Украйна и успее да изиграе конструктивна роля в Газа, тя може отново да се превърне в полезен и незаменим партньор за САЩ и Европа.